Интервю с Карл Бартош (ex-Kraftwerk)

Огромните промени, настъпили в музиката през последните 30 години, вероятно надхвърлят и най-смелите идеи на хората от 70те и 80те години на 20 век. Тогава едва ли някой е предполагал, че в днешно време музикантите ще разчитат предимно на компютри за създаване и обработване на музиката. И все пак, макар бъдещето по принцип да е загадка, винаги се намират хора, за които се казва, че са изпреварили времето си.

Такъв е и случаят с няколко момчета от Дюселдорф, които решават да се занимават с нещо, което по-късно ще бъде наречено основа на електронната музика. Това до голяма степен обяснява защо Германия винаги е била предразположена към подобно синт-електро звучене и защо групи като Depeche Mode са се превърнали в религия там. Kraftwerk са една от най-революционните за времето си формации, оставила дълбока следа в развитието на музиката.

Класическият състав на Kraftwerk включва Ралф Хютер (Ralf Hütter), Флориан Шнайдер-Езлебен (Florian Schneider-Esleben), Волфганг Флюр (Wolfgang Flür) и Карл Бартош (Karl Bartos). Волфганг и Карл напускат съответно през 1987 и 1991 година.
Заедно с Ралф Хютер, Карл Бартош е съавтор на част от песните на групата. Това е една от причините Бартош да звучи повече “Kraftwerk”, отколкото самите те.

В момента Карл Бартош се подвизава с група, носеща неговото име. Освен Карл, тя включва и Матиас Блак и Роберт Бауманс.

С цел популяризиране на музиката му, екипът на Студио А редовно представя негови песни в събитията, които провежда, а сега г-н Бартош се съгласи и на ексклузивно интервю, което се явява и първо за България.

Известно е, че сте музикант с класическо образование. Звуковият дизайн влизаше ли в първоначалните ви планове?
Карл: Не, исках да свиря в класически оркестър, както и направих.

В днешно време хората използват редица компютърни програми от рода на Logic, Pro Tools. Каква беше най-странната и най-обикновената техника, с която свирихте в началото?
Карл: Трудно ми е да отговоря на въпроса, понеже по онова време свирих на всичко… но започнах с китара, пиано и барабани, когато бях на около 14. Когато навърших 18 започнах да уча в института Роберт Шуман в Дюселдорф…

През 70те имахте ли звукови техници и продуценти в студиото, които да свързват техниката ви, или се занимавахте с този процес сами?
Карл: Да, имахме техници. Студиото е като кола, понякога трябва да я закараш на сервиз.

Кой е най-забавният ви момент на сцената? Имахте ли проблеми със зареждането на семпли, повредени клавиатури и т.н.?
Карл: Не искам да звуча прекалено сериозно, но не е никак забавно да си на сцена. По-скоро е празненство. Напълно съм концентриран и следя движението на всеки и всичко на сцената, както и в публиката.

За последните 15 години сте работили над доста проекти, включително и собствени. Как успявате да останете активен през цялото това време?
Карл: Опитвам се да се прехранвам от работата си, това е всичко.

Кое предпочитате повече – да свирите пред хора или да работите в студиото?
Карл: Едното не може без другото, нали така…

В последния ви албум “Communication” има запомнящи се визуализации към песните. Каква беше ролята ви при работата по артуърка към албума? Вие ли предлагахте идеи на екипа или те ви предложиха няколко и вие избрахте тези, които ви допадат най-много?
Идеята с пиктограмите ми отне около година, за да я развия. През този период целият ми дом беше пълен с тях, почти всяка стена, а на камината имах наредени вариации на обложките – компактдиск, винил, албум, сингли и т.н. След като бях готов с “разследването” си, лейбълът ми ме свърза с хората от Вейсраум. Бернд и Лукас се справиха чудесно с продукцията и добавиха още няколко добри идеи. По-нататък концепцията се разви и във филм.

Как избирате с кои изпълнители да работите? Electronic (Bernard Sumner/Johnny Marr от New Order/The Smiths), OMD са известни проекти, докато The Mobile Homes, Little Computer People не са.
Карл: Когато започвах като соло-артист, исках да опитам някои нови неща – да продуцирам други таланти, да ремиксирам или да участвам в колаборации. Бях склонен на преговори. Работата с Бернард и Джони и Анди МакКлъски беше доста успешна. Но след няколко други опита разбрах, че предпочитам да работя над своята собствена музика и изпълнения. В момента вниманието ми е насочено към AudioVision.

Смятате ли се за ъндърграунд изпълнител въпреки подкрепата на голям лейбъл като Sony?
Карл: Не зная, не се чувствам като ъндърграунд изпълнител. Не съм и мейнстрийм. Вероятно музиката ми задоволява дадено малцинство. Някои хора може да я възприемат като интересна от културна гледна точка.

Мислите ли, че големите лейбъли не подкрепят своите “независими” артисти, защото не им носят средствата, които биха получили от по-популярните?
Карл: Когато излезе Communication, той разбира се не беше приоритет за лейбъла ми. Големите лейбъли са вече в историята и докато залязват трябва да преосмислим категории като “независим”, “ъндърграунд”, “мейнстрийм” и т.н.

Наясно ли сте, че дори и да имате договор със Sony, последният ви албум Communication не е издаден от голяма част от местните им дистрибутори в голяма част от света?
Карл: Да, зная, но какво мога да направя?

Имате ли желание да свирите в държави, в които дори албумите на Kraftwerk са трудни за намиране?
Карл: Да – ще оценим всяко предложение.

Как Интернет промени начина, по който създавате музиката си?
Карл: Нищо не е променило начина, по който създавам музиката си.

Работихте над саундтрака към “Moebius Redux – A Life In Pictures”. Намирате ли някаква значителна разлика в начина, по който беше създаден, или по-скоро е било същото като работа по студиен албум?
Карл: Когато ни се възложи дадена идея, режисьорът има определено виждане и ние се съгласяваме да го следваме, така че настроението беше зададено предварително. Темата и сюжетът също. Опитваме се да “попълним липсващите моменти” с музиката, което е обратното на това да работим по албум, където трябва да създадем всичко от самото начало. Днес, след като работим в аудио-визуалната сфера, разработваме картината и звука едновременно. Интересуваме се от смесването на картина и звук. Всичко е въпрос на синхрон между двата елемента.

Как избирате кои изпълнители да ремиксират музиката ви и имате ли намерение да издадете оригинални семпли, в/у които млади продуценти да работят, след което да изпратят резултата обратно към вас?
Карл: На новата ни страница www.karlbartos.com имаме дигитален “White Cube”. Това е нашата галерия и там ще покажем някои от творбите на други артисти. Имаме толкова много оферти от други изпълнители да запишат кавъри или да направят видео клипове, че тази секция ще бъде доста подходяща.

Преподавате Звуков Дизайн като гост-професор към Берлинският Художествен Университет. Вие ли си избирате студентите или те се записват в класа ви?
Карл: Кандидатите записват курс по обучение и след прослушване ги одобряваме, ако се вписват в обстановката.

Приемате ли възможността да преподавате като признание за таланта, който имате?
Карл: Смятам, че има доста общо с опита и да, с постиженията. Наистина съм радостен, че съм част от това.

Какво прави Карл Бартош в наши дни?
Карл: Работя в университета, свиря на живо, чета лекции и се опитвам да позабавя темпото.

Някакви бъдещи планове, вероятно нов албум?
Следващата година ще издаден един доста, доста интересен саундтрак, който ще свирим и на живо. Но съжалявам, останалите подробности не мога да разкрия, ще се наложи да почакате.

Какво смятате за най-голямо постижение в личен и професионален план?
Карл: Ще си помисля…

И последно – какво е първото нещо, което ви идва на ум като чуете България?
Карл: Българските хорове. Отрих албума LE MYSTÉRE DES VOIX BULGARES (Мистерията на българските гласове – френско издание). Когато за първи път чух този звук – трябва да е било някъде около 1987/88, тези гласове се запечатаха в съзнанието ми.

За повече подробности относно Карл Бартош:
http://www.karlbartos.com