Curve – Студио А

Curve

От  | 

Curve са британска група създадена през 1990г, като основни нейни членове са вокалистката и авторка на песните Тони Халидей (Toni Halliday) и басиста, китарист и програмист Дийн Гарсия (Dean Garcia). По-голямата част от продукцията на групата е характерна със своите тежки ритми и сложни многопластови китарни пасажи, комбинирани с понякога напрегнатите, понякога замечтани и отнесени вокали на Тони Халидей. Текстовете им обикновено се занимават с теми като отчуждение, зависимост, страст, романтика и избледняваща любов.

В началото на 80те Дийн Гарсия свири на бас за различни изпълнители като Мик Джагър (Mick Jagger), Майкъл Кеймън (Michael Kamen), Том Пети (Tom Petty), Eurythmics, The Blockheads и Шиниъд О’Конър (Sinead O’Connor). Музикалната кариера на Тони Халидей стартира с вокални изяви за различни групи, като първата, в която се включва изобщо още през 1978г се казва Incest, но първата група, на която става пълноправен член е The Uncles през 1984г. По времена нейно участие в телевизонно предаване та заявява, че е фен на The Tourists – проект на Дейв Стюарт (Dave Stewart) и Ани Ленъкс (Annie Lennox) преди формирането на Eurythmics. По щастливо стечение на обстоятелствата самият Дейв Стюарт чува това и проявява интерес към Тони. В резултат тя подписва договр с лейбъла на Дейв Anxious Records като соло изпълнителка. Така тя се среща с Дийн зад кулисите на концерт на Eurythmics през 1983г.

Първата група, която двамата формират през 1985 заедно с Джули Флетчър (Julie Fletcher) и Оле Ромо (Olle Romö) се казва State Of Play. Групата успява да си осигури договор с Virgin Records, които инвестират в проекта няколко милиона лири. За съжаление албумът и двата сингъла реализирани от групата далеч не постигат очаквания успех и тя се разпада при това съвсем не с приятелски чувства. Няколко години по-късно Дийн разказва пред Melody Maker: “Заринаха ни с камари пари и оборудване, натикаха ни в това мега студио, а никой от нас нямаше и най-малка представа какво прави. Пълна катастрофа.”

В следващите четири години Тони и Дийн се концентрират върху соло кариерите си и не поддържат никакъв контакт, освен чрез адвокатите си. Тони успява да издаде соло албум с лейбъла на Дейв Стюарт, който за съжаление изобщо не попада в класациите. Дийн пък се мести да живее в Испания и продължава да свири за различни музиканти.

Изобщо соло изявите и на двамата не им носят успех. Нещата се променят едва след като Дийн се връща в Обединеното кралство през 1989г и двамата с Тони изчистват недоразоменията и неприятните емоции помежду си. Следващата година те създават Curve и подписват с Anxious Records. Записът на първия реализиран миниалбум на новата група струва само 300 лири, но той се оказва неочакван успех, при това първи от цяла поредица. Blindfold (1991г) е избран от Melody Maker за сингъл на седмицата, макар че ЕР-то не е промотирано особено добре и групата е почти безизвестна. Така Curve бързо се превръщат в “Следващото голямо нещо” и изведнъж се оказват по кориците на всички музикални списания.

Същата година Дийн и Тони издават още две ЕР-та – Frozen и Cherry, които стават огромни хитове на независимата музикална сцена и влизат в Топ 40 на британската класация. Интересът към концертите на групата е огромен и те са напълно разпродадени. За изпълненията на живо към Тони и Дийн се присъединяват двама китаристи и барабанисти.

Независимо от тези успехи, типично за британската преса и музикална сцена изобщо, скоро след крайно положителните отзиви, започват да се появяват и негативни мнения. Постоянно се напомнят миналите поп неудачи на двамата музиканти, чуват се и обвинения, че са се нагодили към актуалните музикални течения, за да постигнат успех. В този ред на мисли, първият албум на групата издаден през 1992г, Doppelgänger също получава доста противоречиви коментари и предимно критични отзиви, като критиците отбелязват, че албумът е твърде сходен с вече издадените ЕР-та.

Все пак за представянето на албума и на двата сингъла от него – Faît Accompli и Horror Head, Curve правят мащабно световно турне, като в САЩ свирят заедно с The Jesus and Mary Chain и Spiritualized. Своеобразен връх на тези изпълнения е едно участие на фестивала в Гластънбъри през 1992г.

След като се връщат в Англия, Curve започват работа по втория си доста по-експериментален албум, наречен Cuckoo. Ако за по-ранните издания на Curve се счита, че имат доста заемки от готик рока, то този втори албум показва, че дуетът е започнал да обръща повече внимание на стилове като индъстриъл и електроника. В края на 1993г излиза сингълът в две части BlackerThreeTracker, а скоро след това е издаден и самият албум. Макар че са приети общо взето добре, тези продукции не повтарят категоричния успех на дебюта на групата. По време на турнето в подкрепа на албума между Тони и Дийн се натрупва напрежение подсилено от по-слабото представяне на албума. Така скоро след края на турнето двамата решават да прекратят работата си заедно и изчезват от музикалната сцена също тъй внезапно както са се появили три години преди това. През 1996г Тони Халидей коментира този период пред New Musical Express: “Не бяхме доволни как се развиват нещата, работата престана да е удоволствие и просто искахме да се отървем от завладялата ни досада.”

Раздялата на Тони и Дийн отново е последвана от период на соло занимания. Дийн прекарва повече време със семейството си и се занимава с музика предимно в домашни условия, като експериментира с различни саундтраци. В същото време Тони работи с The Future Sound Of London, Freaky Chakra, а парчето, което прави заедно с Leftfield, Original, влиза в Топ 40. По същото време тя създава и една женска формация, наречена Scylla, която обаче издава само една песен и не постига никаква популярност.

Без много шум и без да го обявяват официално Тони и Дийн отново започват да работят заедно през 1996г, при това дори създават свой собствен лейбъл и чрез него реализират нов сингъл, Pink Girl With The Blues. По време на отсъствието на Curve една друга група, Garbage, постига солиден успех. Мнозина смятат, че стилът на Garbage представлява един по-адаптиран за радио аудитория вариант на стария стил на Curve. Същите хора цинично заключават, че Curve са подновили работата си, за да се възползват от успеха на тази група, която толкова напомня за тяхната собствена работа. Относно тази близост в стиловете, Тони Халидей коментира: “Желая им успех. Усещам нашето влияние върху тях. Всъщност аз познавам Буч Виг (Butch Vig), той е голям фен на Curve и дори искаше да продуцира третия ни албум. Не се чувстваме засегнати. Щом сме успели да им помогнем да си проправят път, чудесно.”

Следващата година излиза Chinese Burn, първи сингъл от третия албум на дуета, Come Clean, издаден през 1998г. Sony използват тази песен за рекламата на новия си MiniDisc формат. Албумът съдържа изцяло нови песни, в които много по-сериозно се усеща влиянието на електронната музика, което в предишната работа на групата само е загатнато. Новата продукция на Curve е приета доста добре в САЩ, макар че британската преса е все така хаплива. Вес пак успехът постигнат в Америка насърчава дуета да възобнови концертните си изяви за радост на публиката. Следва ново световно турне, издаден е и втори сингъл в Обединеното кралство, Coming Up Roses, който, уви, не попада в класациите.

След края на турнето около групата настъпва ново внезапно затишие. Уеб страницата им остава непроменена и без никакви новини толкова дълго, та феновете решават, че дуетът отново се е разпаднал. През 1999г Дийн дори издава свой личен диск, наличен само онлайн, под името Headcase. В крайна сметка в средата на 2000г се появява съвсем нов сайт на групата, направен от самия Дийн, от който става ясно, че дългото прекъсване се дължи на продължителни преговори с различни лейбъли, но че групата определено ще издаде нова продукция до края на годината. Все пак албумът Gift излиза чак следващата година, 2001г.

Изобщо 2001г е много продуктивна за Curve. В началото й Дийн издава втори албум от името на Headcase, наречен Crosseyedrabbit. Няколко песни от предстоящия да излезе Gift стават достъпни в mp3 формат на официалния сайт на групата, а скоро след това дуетът издават цяла колекция – Open Day At The Hate Fest, която е достъпна само чрез смъкване от страницата на групата. Най-после през септември и дългоочкваният албум Gift е факт, макар и да е издаден само в САЩ.

През 2002г, след като се освобождават от доста проблемните отношения с лейбъла си, Curve добиват достатъчен стимул и вдъхновение да напишат цял нов албум, наречен The New Adventures Of Curve и отново достъпен само от страницата им. Същата година Тони и Дийн успяват най-после да издадат Gift във Великобритания и Австралия. Те също реализират и два сингъла от него – Perish за Обединеното кралство и Want More Need Less за Австралия. Групата ознаменува края на годината с ремикс на Down In The Park на Гари Нюман.

През юни 2003г групата обявява на сайта си, че работи по нова продукция и се надява да я реализара до септември. Предоставени са дори клипчета от работата им в студиото. За съжаление единственото, което вижда бял свят е парчето Some Good Some Bad отново в mp3 формат.

През юли същата година Curve обявяват намерението си издадат поредна компилация и молят феновете да изберат кои песни да влязат в нея. Въпросната компилаця The Way Of Curve излиза през 2004г и съдържа ремастерирани версии на материали събрани от цялата кариера на групата, както и новото парче In Disguise.

През 2005г Тони Халидей обявява, че завинаги е приключила работата си с проекта Curve, но като се знае предишната история на групата, феновете все още не са сигурни дали това не е просто поредното прекъсване в работата им.

Дискография

Албуми

Doppelgänger (1992)
Cuckoo (1993)
Come Clean (1998)
Gift (2001)
The New Adventures of Curve (2002)

Сингли ЕР

Blindfold (1991)
Frozen (1991)
Cherry (1991)
Faît Accompli (1992)
Horror Head (1992)
Blackerthreetracker (1993)
Blackerthreetrackertwo (1993)
Superblaster (1993)
Pink Girl With the Blues (1996)
Chinese Burn (1997)
Coming up Roses (1998)
Perish (2002)
Want More Need Less (2003)