Recoil – Студио А

Recoil

От  | 

Алан Чарлз Уайлдър (Alan Charles Wilder) е роден в Хамърсмит, Западен Лондон на 1 юни 1959г. Всички в семейството му се занимават с музика по един или друг начин и, като следва тази установена традиция, Алан започва да изучава пиано при това със забележителен успех.

Докато навърши 16 години музикалният му интерес вече се е пренасочил от класиците към Боуи (David Bowie) и Болан (Mark Bolan), а перспективата да продължи и завърши образованието си в училището St. Clement Danes изобщо не му се нрави. Ето защо, той напуска училище, разпраща молби за постъпване на работа до всички звукозаписни студия в Лондон и в крайна сметка е назначен като асистент в DJM Studios в Уест Енд.

Докато работи в DJM, уменията на Алан с клавишните инструменти са забелязани и скоро мнозина от изпълнителите го канят да участва в звукозаписни сесии по продукциите им. Този факт в комбинация с желанието му да разгърне собствения си творчески потенциал става причина Алан да напусне студиото и да се присъедини към една от групите, които среща там – The Dragons. За съжаление, макар че успява да издаде един сингъл, групата далеч не се радва на популярност и прекратява дейността си.

По това време Алан се представя с псевдонима “Alan Normal” – неизбежен атрибут в онези анархични пънкарски дни. Следващата групи, към които той се присъединява – Dafne and the Tenderspots и Real to Real също не постигат особен успех. Не го удовлетворява и работата му с утвърдената, но не особено популярна група на CBS – The Hitmen.

През 1981г. Алан Уайлдър се отзовава на една обява в сп. Melody Maker, която гласи “Търси се кийбордист за установена група – само сериозни кандидати.” След първоначална среща с Даниъл Милър (Daniel Miller), шеф на Mute Records, Алан е поканен на прослушване в студио Blackwing, където той за първи път се среща с момчетата от Depeche Mode. След напускането на един от основателите на групата и до момента главен автор на песни, Винс Кларк (Vince Clarke), на Depeche Mode е необходим нов кийбордист. На послушването Алан демонстрира уменията си като без всякаква подготовка изпълнява част от репертоара на групата, но не успява напълно да убеди Даниъл Милър. След известно обсъждане и второ прослушване, членовете на групата все пак налагат мнението си и Алан е поканен да се присъедини към тях, макар и само за живите участия като начало.

Сред първите задължения на Алан Уайлдър, като ново попълнение на Depeche Mode, е участие в турне в САЩ и натоварен график от телевизионни и всякакви медийни изяви за промотиране на новите сингли на групата – “See you” и “The Meaning of love”.

С течение на времето Даниъл и Алан доста се сближават. Даниъл проявява интерес към ранната немска, изцяло експериментална музика, в която широко се прилагат синтезатори, докато музикалната нагласа на Алан е изградена в доста по-различна среда, но въпреки това се оказва, че двамата се разбират и работят отлично заедно.

Заедно с Даниъл Милър и Гарет Джоунс (Gareth Jones) Алан работи по продукцията на следващия албум на Depeche Mode, Construction Time Again. Като използва знанията си за класическата оркестрация, Алан допринася за обработката на звука и музикалното структуриране на записите и като цяло помага за осъществяването на нещо, което винаги е било негова цел – по-зрял, многопластов звук. Тези негови усилия са още по-ясно изразени в следващия албум на групата, “Some Great Reward”, а с “Black Celebration” от 1986 популярността на Depeche Mode расте в Европа и отвъд океана.

Алан Уайлдър винаги е имал интерес към експериментиране със звука и самостоятелно развива тези свои идеи, но едва, когато Даниъл Милър чува някои от неговите демо записи, соло проектът на Алан, Recoil става реалност. Най-ранните записи на Recoil показват, че Алан новатор в областта на новопоявилите се семплиращи технологии и демонстрират уменията му да обработва и променя звука така, че той да се превърне в нещо съвсем различно.

Наречена просто “1 + 2”, първата колекция от доста примитивни демо записи завършени още в началото на 80те, най-после е издадена през 1986г във вид на мини-албум. Парчетата, включени в него са почти изцяло синтезаторни инструментали.

През 1987 Depeche Mode издават следващата си продукция Music For The Masses и се отправят на мащабно световно турне, което се оказва повратна точка в историята на групата и приключва с разпродаденото легендарно шоу на стадион Rosebowl в Лос Анджелис.

Като кулминация на изключително натоварената година, Алан се връща в студиото, за да довърши обработката на записите от живи изпълнения, които по-късно ще се превърнат в албума “101”, влязъл в челните пет места на класациите.

За нещастие на ново-прохождащия Recoil, издаденият през януари 1988г. втори албум от този проект, Hydrology, съвпада по време с турнето и огромната популярност на групата пречи на Алан активно да промотира собствената си продукция. Макар и по-амбициозно продължение на “1 +2”, Hydrology е все така далече от комерсиалния поп звук и също като първия албум е съставен изцяло от инструментали. Макар че е записан с доста скромно оборудване, все пак става ясно, че целта на този албум е била да се постигне развитие и промяна. Според самия Уайлдър, заниманията му с проекта Recoil служат да освободят напрежението от необходимостта да работи винаги в един и същи поп форма с групата.

Почти веднага Алан отново влиза в студио, за да участва в записите на албума, който ще се окаже най-успешният за Depeche Mode изобщо – Violator. И едва, когато групата си позволява по-продължителна почивка след края на последвалото изключително успешно World Violation турне, той отново намира време да се занимава с Recoil. Едва започнал работа по третия албум на проекта обаче Алан се съгласява да продуцира следващия албума на Nitzer Ebb, с които споделят общ лейбъл и, с които е имал възможност да се сближи, докато са подгрявали Depeche Mode.

Албумът на Nitzer Ebb, Ebbhead е записан в студио Konk и около работата по него Алан и Дъглас Макарти (Douglas McCarthy) окончателно затвърждават приятелството си и музикалното си сътрудничество. Макарти връща услугата, като се включва с вокални изпълнения в третия албум на Recoil, Bloodline.

В Bloodline Алан за първи път работи с гост вокалисти. Изпълненията на Moby, Тони Халидей (Toni Halliday) и Дъглас Макарти допринасят за чувствителното развитие на този албум в сравнение с предишната продукция на проекта. От тук излиза и първият сингъл на Recoil – кавър версия на парчето на Алекс Харви (Alex Harvey) “Faith Healer”.

Въпреки че никой не притиска Алан да създаде по-типичен и стандартен албум, Bloodline все пак е доста по-комерсиален продукт. Парчета, които той съдържа, много повече приличат на нормални завършени песни, изграждащи своя неповторима атмосфера и имащи почти филмова образност и внушение.

Между 1992-93г Алан подновява работата си с Depeche Mode, докато групата записва албума си Songs Of Faith And Devotion, постигнал масов успех. Скоро след издаването му, групата се отправя на най-амбициозното си и продължително турне изобщо, като прекарва цели 15 месеца на път.

Макар групата да е на върха на славата си обаче мисълта да участва в записите на следващ албум и отново да тръгне на турне, изобщо не се нрави на Алан Уайлдър и той решава, че е време да продължи напред. През юни 1995г, след като е прекарал 14 години като неделима част от една от най-популярните и влиятелни британски групи, Алан взема трудното, но неизбежно решение да напусне Depeche Mode и до края на годината се отдава на заслужена почивка.

След като вече разполага сам с времето си и след като е поставил личния си живот в ред, какъвто дълго време му е липсвал, Алан Уайлдър фокусира цялото си внимание върху проекта Recoil. През септември 1996г той започва да работи в собственото си студио The Thin Line, като постепенно сглобява разнообразни свои идеи, които в крайна сметка се превръщат в албума Unsound Methods. Едва, когато тези идеи добиват някаква форма, той се заема да привлече сътрудници към проекта си. Крайният резултат е по-впечатляващ от всякога.

Музиката на Unsound Methods звучи доста различно от предишните продукции на Recoil и по-скоро изглежда, че албумът продължава там, където Songs Of Faith And Devotion е приключил. Ако в Hydrology вокалите са вплетени в тъканта на звука и са обработени като част от инструментацията, в Unsound Methods им е отредена доста по-сериозна роля. Вокалистите, участвали в този албум, са Маги Естеп (Maggie Estep) – артист-рецитатор от Ню Йорк, Шивон Линч (Siobhan Lynch), чието участие в проекта се дължи на демозаписите й, които Алан чува, отново Дъглас Макарти и Хилдия Кембъл (Hildia Cambell) – една от бек-вокалистките с които Алан работи по време на Devotional турнето. Всички те се изявяват в съвсем различни стилове, което помага албумът да добие вида на великолепна и разнообразна музикална колекция.

Този тип работа с гост музиканти дава на Алан Уайлдър огромна свобода на изразните средства и неограничен достъп до всичките му любими музикални области. Деветте призрачни и пленяващи въображението песни, съставляващи Unsound Methods, потапят слушателите в сумрачния нов свят на Recoil от 90те. Албумът излиза през 1997г и макар на мнозина да се струва труден за възприемане, той получава повсеместни положителни отзиви от критиката и е посрещнат с отворени обятия от по-приключенски настроените слушатели.

През пролетта на 2000г излиза следващият албум на Recoil, Liquid, който се смята за най-вълнуващия и провокативен продукт на този проект до момента. В създаването на албума участват забележителните гласове на няколко уникални вокалисти – една от получилите най-голямо световно признание изпълнителки на Mute, Диаманда Галас (Diamanda Galás), запис на един квартет от 40те – The Golden Gate Jubilee Quartet , артистите-рецитатори от Ню Йорк Никол Блакман (Nicole Blackman) и Саманта Кърбел (Samantha Coerbell) и каталунката Роса Торас (Rosa Torras), която предоставя речитатив на родния си език. В албума също участват няколко гост музиканти – Стивън Монти (Steven Monty) – ударни, Дийн Гарсия (Dean Garcia) – бас и Мерлин Райс-Джоунс (Merlin Rhys-Jones) – китара.

Пресата по целия свят посреща Liquid с възторжени отзиви, а на Уайлдър е присъдена голямата награда Charles Cros за 2000г. Звукът на албума се описва като готически величествен, внимателно построен и емоционално провокативен, крайно приятен за слушане и все пак на светлинни години от формата на поп музиката.

Алан в никакъв случай не очаква да постигне със соло-проекта си масова популярност и първи признава, че албумите му са трудни за продаване, защото не могат да се квалифицират като нещо познато или да се причислят към конкретен стил. Когато обаче се оказва, че всъщност търсене и интерес към последния му албум съществува, но хората просто не могат да намерят дисковете в музикалните магазини заради вялата работа на звукозаписната компания по промотирането и разпространяването на албума, Алан е искрено разочарован.

Отчасти по тази причина, а и заради желанието му да отдели повече време на семейството си, Алан прекратява активната си музикална дейност за доста дълъг период. Едва през септември 2005 той обявява, че смята отново да се върне в студиото, за да работи по нов албум. Година и половина по-късно, на зажаднелите за нова продукция фенове е предоставен subHuman. Шестият албум на проекта несъмнено е най-сложната продукция на Recoil до момента, демонстрираща огромния музикален потенциал и умение за създаване на уникален звук на Алан Уайлдър. Този път, в новото му музикално начинание се включват Джо Ричардсън (Joe Richardson), фронтмен на триото Joe Richardson Express, който дава съвсем нов облик на понятието електро-блус и английската певица Карла Треваскис (Carla Trevaskis). Силният, тежък характерен вокал и присъствие на Джо Ричардсън обсебват албума, поради което вокалите на Карла служат като пълна негова противоположност, която да разчупи цялостния звук.

Както и с останалите албуми на Recoil, Алан не предвижда да организира турне, което е на практика невъзможно, поради спецификата на песните и множеството разнообразни изпълнители работили по тях. И макар това искрено да натъжава феновете му, Алан е избрал друг начин да се доближи до тях като на уеб страницата си дълго време отговаря на всевъзможните им въпроси свързани с всякакви теми, а за представянето на subHuman е организирано онлайн прослушване придружено с чат в реално време с Алан.

Дискография
Албуми

1+2
Hydrology
Bloodline
Unsound Methods
Liquid
subHuman

Сингли

Faith Healer
Drifting
Stalker / Missing Piece
Strange Hours
Jezebel
Prey