Nitzer Ebb – Студио А

Nitzer Ebb

От  | 

Началото на Nitzer Ebb е поставено в Чълмсфорд, когато главните действащи лица Дъглас Макарти (вокалист) и Бон Харис (ударни, програмиране) са едва 15 годишни. Групата изминава доста динамичен път през индусриалната музика и Балерик бийт сцената на 80те и 90те годни. Те са новатори и първопроходци на електропънка, преди още той да съществува като отделен стил по времето, когато на Лиъм Хаулет – също представител на Есекс, дори през ум не му минава идеята The Prodigy. Войнствени, заплашителни и все пак винаги достъпни, Nitzer Ebb се радват на поредица страховити клубни хитове и издават пет албума с лейбъла си Mute, които са много добре приети от критиката. От първия си сингъл, издаден в 1984г “Isn’t It Funny How Your Body Works” до последния през 1995 “I Thought” те са група, която не изневерява на своя агресивен оригинален стил и отдава голямо внимание на детайлите.

Музикалната авантюра на Nitzer Ebb започва през 1982, когато Макарти и Харис, заедно с барабаниста Дейвид Гудей създават групата докато са още ученици в Чълмсфорд. Повлияни от изпълнители като Abwärts, Neubauten, Malaria, DAF, Cabaret Voltaire, Killing Joke и Bauhaus, наред с много други, момчетата започват да експериментират със синтезатори и семпли, което довежда до издаването на четири сингъла от собствения им лейбъл Power Of Voice Communications (съвместно начинание с продуцента на Pet Shop Boys Фил Хардинг), преди Даниъл Милър да се впечатли от тях дотолкова, че да ги включи в каталога на Mute.

През 1987 мрачноватият дебютен албум на Nitzer Ebb “That Total Age” демострира техния брутален чист устрем. След “Murderous” и “Let Your Body Learn”, третият сингъл на групата “Join In The Chant” окончателно затвърждава тяхната клубна репутация, а ремиксираната версия на Фил Хардинг става задължителна за британските асид хаус и техно клубове.

След като си осигурява място на клубната сцена, групата прехвърля вниманието си към изпълненията на живо и по покана на Depeche Mode, с които споделят общ лейбъл, ги подгряват по време на мащабното турне Music for the Masses. Междувременно първоначалният барабанист Гудей напуска и за изпълненият на живо е заменен от Джулиан Бийстън. Скоро Макарти и Харис влизат отново в студио заедно с продуцента Flood, за да запишат следващия си албум. Албумът е наречен ‘Belief’ и поставя началото на едно изключително успешно сътрудничество продължило в рамките на четири последователни албума.

Новият албум запазва и продължава музикалната и изобразителна агресия, позната от работата им до момента, а освен това “Belief” демострира и нарастващото умение на групата да твори с много въображение и остроумно да вплита в музиката си доста хапливи коментари. Става ясно, че за момчетата от Nitzer Ebb няма нищо свято, нито има прегради за сподобността им да вбесяват.

След издаването си, “Belief”, не само получава масовото одобрение на критиката на родна земя, но също популяризира групата из цяла Европа. Това донякъде се дължи и на серията ремикси, които групата осигурява за синглите “Control I’m Here”, “Hearts & Minds” и “Shame”. Тези ремикси заедно с допълнителните миксове на Уилям Орбит затвърждават популярността на групата в клубната среда, а също насърчават разрастващата се маса европейски почитатели на т.нар. EBM (Electronic Body Music).

През 1990г. групата и Flood започват работа по следващия албум с намерението да продължат в същата посока и да повишат залога дори още повече. Третият албум “Showtime” убедително показва, че групата се развива, като типичната им енергичност и усъвършенстваща се музикалност са причина парчета като “Getting Closer” и “Loathing Man” да придобият заплашителна дълбочина. Този албум освен това вдъхновява един от най-нестандартните, постигнали уникален ефект ремикси на “Fun To Be Had”. Ремикъст е направен от Джордж Клинтън, който е движещата сила зад две от най-големите freak-funk групи изобщо – Parliament и Funkadelic.

Счита се, че успехът на това сътрудничество е конкретната причина за следващия продукт издаден от групата, ЕР-то “As Is”. Макарти и Харис работят по смесването му с четрима различни души, като целта е те да разкрият различните музикални аспекти на работата в групата. В това число влизат Джаз Колмън от Killing Joke, студиен музикант, чиято агресия надминава дори тази на Nitzer Ebb и Алан Уайлдър, по това време все още член на Depeche Mode, който използва забележителните си продуцентски умения, за да подсили мелодичния заряд на групата.

Именно този заряд Nitzer Ebb имат желание да развият с четвъртия си албум “Ebbhead”, излязъл през 1991г. Като се има предвид, че този път Алан Уайлдър се присъединява към Flood в неблагодарнта работа на продуцента и работи по целия албум, не е чудно, в “Ebbhead” могат да се намерят богати музикални инструментации, станали вече неотменна част от изразните средства на групата. Каквито и безпочвени подозрения да са възникнали по това време, че Nitzer Ebb са почнали да се размекват, те са напълно опровергани от безкомпромисната агресия на ‘Godhead”, която успешно покорява и американската публика.

Въпреки успеха, на който се радва, по това време става ясно, че групата трябва да се бори с възникналото вътрешно напрежение, което неизменно се натрупва между хора, които в продължение на цяло десетилетие споделят общ творчески път. След четиригодишна продукция, “Big Hit” най-после излиза през 1995 и показва, че разнообразната и експериментална природа на групата още е налице, а от първият сингъл “Kick It” става ясно, че Nitzer Ebb все така умеят да улавят онези моменти, които карат слушателя да се предаде на музиката безусловно и в същото време да се наслаждава на собственото си поражение.

За съжаление проблемите, които се появяват между Макарти и Харис по време на работата по “Big Hit” се оказват непреодолими и скоро след издаването на албума, става ясно, че той вероятно ще е последен. В действителност минават седем години, преди членовете на групата изобщо да започнат да си говорят отново. Вероятно именно това тяхно упорито мълчание е причина критиците да променят мнението си за оригиналността на групата и ефекта, който те оказват на редица изпълнители, които ги посочват сред оказалите им най-голямо влияние или просто се възползват от музикалните моделите, създадени от Nitzer Ebb, за да постигнат собстевените си амбиции. Подобна ситуация би възмутила доста групи, но членовете на Nitzer Ebb я приемата стоически с думите: “Такива проблеми се появяват, когато си новатор – пионерите отнасят стрелите, а заселниците получават земята.”

След раздялата на групата, която така и не е обявена публично, техни парчета започват да се появяват в различни DJ сетове и компилации, а името им да се споменава в интервюта с хаус и техно продуценти. Novamute ознаменува този интерес към групата като издава няколко серии ремикси в три 12-инчови сингъла в периода 2001-2004г. – Shame/Join in the Chant, Control I’m Here/Let Your Body Learn, и Murderous/Control I’m Here. Ремиксът на of Let Your Body Learn е особено успешен след като парчето е напълно преработено от френския техно продуцент Терънс Фиксмър. Работата по този ремикс създава първоначално близко приятелство, а по-късно и музикално сътрудничество между Фиксмър и Дъглас Макарти, наречено просто Fixmer/McCarthy. Следват изпълненията на живо (само с микрофон и Mac) из целия свят, които включват нови версии на песни на Nitzer Ebb. Двамата издават и албум, озаглавен Between the Devil.

В края на 2005г. става ясно, че Макарти и Харис (които в момента се са установили в САЩ и се занимават с продуциране и инженеринг за Мерилин Менсън и Били Корган) са започнали да обсъждат възможността за подновяване на групата Nitzer Ebb. През 2006 групата отново е на турне, като за изпълненията на живо в състава им влиза Къртни Клайн (барабани). А след като се концентрират по-сериозно върху електронната фаза на своята кариера, през юни 2006 Макарти и Харис най-после издават двоен диск, наречен Body of Work 1984-1997 (Mute Records). Този диск е придружен от допълнителната продукция Body Rework, включваща ремикси от най-актуалните съвременни техно музиканти, като MOTOR, Black Strobe, the Hacker, Derrick May и Robag Wruhme, което отново потвърждава интереса и уважението към тази уникална, революционна, крайно оригинална електронна формация.

След като турнето от 2006 завършва с пълен успех, в началото на 2007 Nitzer Ebb започват работа по нов материал в Лос Анджелис. По-късно през годината е педвидено да излезе ретроспективна документална продукция за групата.

Дискография
Албуми

That Total Age (1987)
Belief (1989)
Showtime (1990)
Ebbhead (1991)
Big Hit (1995)
So Bright So Strong (1998)
Body of Work – 1984 – 1997 (2006)
Body Rework (2006)

Сингли и ЕР

Isn’t It Funny How Your Body Works (1984)
Warsaw Ghetto (1985)
Get Clean (1986)
Murderous(1986)
Let Your Body Learn (1987)
Join In The Chant (1987)
So Bright, So Strong (1988)
Control I’m Here (1988)
Hearts And Minds (1989)
Shame (1989)
The Machineries Of Joy (Die Krupps with Nitzer Ebb) (1989)
Lightning Man (1989)
Fun To Be Had (1990)
I Give To You (1991)
Godhead (1991)
As Is (1991)
Ascend (1992)
Kick It (1995)
Cherry Blossom (1995)
I Thought (1995)