Nine Inch Nails

Nine Inch Nails (NIN) са индъстриал рок група, създадена в Кливланд, Охайо през 1988г от Трент Резнър (Trent Reznor). Той е главен продуцент, вокалист, автор на песните и инструменталист на NIN, явява се единственият й официален член и затова самостоятелно взема всички решения за развитието на музиката. А музиката на NIN обхваща доста разнообразни стилове и настроения, обединени от характерен, зареден с напрежение звук, извлечен от акустични инструменти, но и до голяма степен електронно обработен. Обикновено, след като запише нов албум, Резнър събира група музиканти за изпълненията на живо, поради което групата, която се изявява по концерти е нещо съвсем различно и отделно от процеса на студийните записи на NIN. Nine Inch Nails редовно придружават изпълненията си на сцена със завладяващи визуални елементи, като в кулминацията им групата често си троши инструментите.

Публиката на сумрачния музикален ъндърграунд приема появата на NIN с отворени обятия. През 90те години групата създава някои записи, оказали огромно влияние на музикалния свят и спечелили световна популярност, както и две награди Grammy. Много от песните им стават радио хитове, а според RIAA, в САЩ групата е продала над 10.5 милиона копия от своите албуми. През 2004г. Rolling Stone публикува класацията си на 100те най-добри музикални артисти на всички времена, в която NIN попадат на 94то място. Въпреки постигнатия успех обаче групата е имала доста противоречия с корпоративната страна на звукозаписната индустрия.

В миналото издаването на албумите на Nine Inch Nails се случва през доста големи периоди от време, а продължителните паузи между издаването на студийни албуми се запълват с ремикси и издаване на албуми с изпълнения на живо. Резнър обяснява това с личните си проблеми и затова песните му често изправят слушателите пред неговите мрачни изследвания на личността. Последният албум на Nine Inch Nails, Year Zero, се отклонява от традиционно интроспективната природа на песните, написани от Резнър и е издаден доста по-скоро от обичайното за тази група.

Първоначалните амбиции на Nine Inch Nails през 1988, включват издаването на 12-инчов сингъл с малък европейски лейбъл. По това време Резнър работи като помощник инженер и общ сътрудник в студиото Right Track в Кливланд и моли собственика му Барт Костър (Bart Koster) за разрешение да направи няколко демозаписа на свои песни безплатно, във времето, когато в студиото не записват други музиканти. Костър се съгласява, като отбелязва, че това ще му струва само малко изхабяване на касетъчните глави. Докато осъществява тези най-ранни записи на NIN, Резнър така и не успява да открие група, която да изразява песните му по подобаващ според него начин. Вместо това, вдъхновен от Prince, той свири сам на всички инструменти, освен ударните. Тази ситуация се запазва и повтаря при повечето записи на групата, макар понякога Резнър да използва и други музиканти и асистенти. Разпратените демозаписи получават положителна реакция от няколко звукозаписни компании, Резнър подписва с TVT Records и през 1994г девет песни от демото, направено в Right Track, са неофициално издадени под името Purest Feeling. Повечето от тези парчета се появяват преработени в Pretty Hate Machine през 1989.

Около избора на името “Nine Inch Nails”, съществуват няколко особено популярни версии. Според една от тях, името е свързано с девет-инчовите пирони, използвани за разпването на Христос; Чък Клостърман (Chuck Klosterman) твърди, че Резнър бил вдъхновен от дългите девет инча нокти на Фреди Крюгер, а според самия Резнър името е избрано заради удобното съкращение, а не по някакви други причини. Логото на NIN е проектирано от Резнър и Гари Талпас (Gary Talpas) и се състои от буквите “NIN”, поставени в рамка като второто “N” е обърнато огледално. За първи път това лого е използвано за дебюта на групата “Down in It” и е вдъхновено от типографията на Тибор Калман (Tibor Kalman) за албума на Talking Heads, Remain in Light. Талпас, който произхожда от Кливланд, ще продължи да оформя обложките на NIN до двойната видеокасета Closure през 1997г.

Написан, аранжиран и изпълнен от Трент Резнър, първият албум на NIN Pretty Hate Machine се появява през 1989г и ознаменува началото на съвместната работа с Ейдриън Шърууд (Adrian Sherwood) (който продуцира първия сингъл “Down In It” в Лондон без дори да се е срещал с Резнър) и с Марк “Flood” Елис (Mark “Flood” Ellis). Flood ще продължи да се занимава с продуцирането на всички по-големи проекти на NIN до 1994г, а Шърууд прави ремикси за групата до 2000г. Резнър и съпродуцентите му работят върху демото Purest Feeling, като го разширяват и добавят бъдещите сингли “Head Like a Hole” и “Sin”. Майкъл Азерад (Michael Azerrad) от сп. Rolling Stone описва албума като “силен индъстриал звук върху поп рамка” и “разтърсваща, но все пак завладяваща музика”. Според Резнър, в онзи момент намерението му е било да постигне именно такава комбинация. След като прекарва две години в класациите за албуми, Pretty Hate Machine се превръща в един от първите независими записи, които постигат платинен статус. MTV излъчва клиповете на “Down in It” и “Head Like a Hole”, но доста крайното видео на “Sin” вижда бял свят едва през 1997г, когато е включено във видеокасета Closure, при това в редактиран вид.

През 1988г Резнър събира група за изпълнения на живо и тръгва с нея на турне из САЩ. Първоначално те подгряват за индъстриъл групата Skinny Puppy, а по-късно и за алтернативни рок изпълнители като Питър Мърфи (Peter Murphy) и The Jesus and Mary Chain. По време на тези турнета Трент Резнър си спечелва славата на човек, който в изблик на фрустрация троши инструменти на сцената и в едно интервю за Rockbeat той заявява, че ако NIN имат успех пред по рок-ориентирана публика, то е именно заради неговото агресивно поведение. След това NIN поемат на световно турне, което продължава до първия фестивал Lollapalooza през 1991г, където групата буквално “открадва шоуто” от титулярите Jane’s Addiction, въпреки възникналите проблеми с оборудването им. След като опитът на NIN да откриват за Guns N’ Roses в Европа се проваля катастрофално, те се връщат в САЩ, където лейбълът им TVT ги притиска да издадат по-комерсиален втори албум след Pretty Hate Machine. За да избегне намесата на звукозаписната компания, Резнър започва тайно да записва под разнообразни псевдоними.

През 1992 излиза ЕР-то Broken, състоящо се от шест песни и две бонус парчета. Разочарованието на Резнър от звукозаписната му компания се излива в този запис с груб, агресивен, жив звук. На обложката на ЕР-то Трент благодари на групата, с която е свирил на живо през 1991, като казва, че те са го вдъхновили за този, както той го нарича “китарно-разрушителен взрив”. Двете си награди Grammy NIN получават именно за песни от това ЕР – за изпълнението на “Happiness in Slavery” на Woodstock ’94г и за втория сингъл “Wish”.

Питър “Sleazy” Кристофърсън (Peter “Sleazy” Christopherson) от групите Coil и Throbbing Gristle режисира видео версията на “Wish”, но спечелилият си най-лоша слава клип от това ЕР, несъмнено е към песента “Happiness in Slavery”. Клипът е забранен почти повсеместно, понеже показва доста живо и образно как актьорът Боб Фланаган (Bob Flanagan) първо сваля всичките си дрехи пред камерата, а после ляга върху машина, която първо му доставя удоволствие, после го измъчва, а накрая го убива. Части от третия клип, направен за “Pinion”, са включени в шапката на предаването на MTV Alternative Nation. Клипът показва, тоалетна, чието съдържане, очевидно се отмива в устата на окован човек. Резнър и Кристофърсън обединяват тези три клипа в едно продължително видео, също под името Broken, което показва убийството на млад мъж, който е отвлечен и измъчван докато е принуждаван насила да гледа клиповете. Този материал никога не е официално издаден, но потайно се разпространява из търговската мрежа.

Отделно, за “Gave up” е заснет видео пърформънс с участието на Ричард Патрик (Richard Patrick) и Мерилин Менсън (Marilyn Manson). Клипът е сниман на 10050 Cielo Drive (което Резнър преименува на “Le Pig studios”) – адресът станал сцена на убийствата Тейт (Tate). Заснето е и изпълнение на “Wish” на живо и двата клипа се появяват в компилацията Closure през 1997г. След Broken, следва издаването на ЕР-то с ремикси Fixed късно през 1992г. Вместо да тръгне на турне с новия си материал, Резнър се пренася да живее и започва да записва денонощно в Le Pig, където работи по следващия си проект, освободен от ограниченията на лейбъла си.

Вторият голям студиен албум на Nine Inch Nails, The Downward Spiral влиза в класацията Billboard 200 през 1994г директно на второ място и си остава най-продаваният продукт на NIN в САЩ. Вдъхновен от рок албумите от края на 70те Low и The Wall, в The Downward Spiral могат да се открият множество разнообразни настроения и разновидности на звука, които илюстрират съзнателната еволюция на ключовата личност на проекта. Няколко от парчетата отново са продуцирани от Flood, като до момента, това остава последната съвместна работа на този продуцент с NIN. Дългогодишният сътрудник на Flood Алан Мълдър (Alan Moulder), също британец, смесва по-голямата част от албума и от онзи момент нататък се заема доста по-активно с продуцирането на проектитe на NIN . От албума са издадени два сингъла: “March of the Pigs” и “Closer”, а “Hurt” и “Piggy” са пуснати в радио ефира без формално да са издавани като сингли. Видето към “Closer”, заснето от Марк Романек (Mark Romanek) се върти доста често по MTV, макар и след като телевизията му налага редакции. Освен това радио версия, в която по-голямата част от пиперливия текст е заглушена, се върти доста време в радио ефира. През 2002г “Hurt” отново привлича внимание към себе си, след като Джони Кеш (Johnny Cash) записва нейна кавър версия, а Резнър заявява, че изпълнението на Кеш на тази песен, е възродило желанието му да пише музика. Видеото Closure е запечатало ключови моменти от Self Destruct турнето на NIN, включително пълен видеозапис на “живи” изпълнения на “Eraser”, “Hurt” и заснет в един дубъл от MTV клип към “March of the Pigs”.

Отзивите на критиката към The Downward Spiral като цяло са положителни: през 2005 в класацията на Spin за 100 най-велики албуми за периода 1985-2005, The Downward Spiral е поставен под номер 25, а класацията на Rolling Stone за 500те най-велики албуми на всички времена, влиза под номер 200. Следващата работа на Резнър е свързана с продуциране на ремикс албум, наречен Further Down the Spiral, който е единственият по-малък проект на групата, достигнал златен статус в САЩ. По това издание работят електронния музикант Aphex Twin, продуцентът Рик Рубен (Rick Rubin) и бившият китарист на Jane’s Addiction Дейв Наваро (Dave Navarro). През 1995г излизат две напълно уникални версии на Further Down the Spiral. През 2004, за да се ознаменува десетата година от издаването му, албумът е преиздаден в луксозен вариант, при което Rolling Stone го нарича “шедьовър”.

Self Destruct турнето се среща с най-дивата си публика при затъналото в кал изпълнение на Woodstock ’94, което се излъчва чрез Pay-Per-View и е видяно в поне 24 млн. домове по света. От този момент нататък NIN постигат огромен мейнстрийм успех, което позволява чувствително да подобрят качествата на живата си продукция и да добавят театрални елементи към шоуто. По това време типичният за Резнър перфекционизъм при работата му в студио се сблъсква с неговата зависимост и полученото в резултата творческо блокиране чувствително забавя издаването на следващ запис. Ето защо, първото десетилетие от съществуването на NIN приключва с доста продължителен период на относително мълчание.

Минават пет години след The Downward Spiral преди през 1999 да се появи следващият студиен албум на NIN във вид на двоен диск The Fragile. При миналите успехи на NIN, медийното внимание към предстоящото издание се активизира година преди албумът да е излязъл и всички са съгласни, че той вече изключително закъснява. Когато най накрая вижда бял свят, албума влиза директно под номер 1 в Billboard 200, като продава 228 000 бройки за една седмица и като цяло получава положителни оценки от критиката. За съжаление Interscope Records не промотират достатъчно широко този албум, поради което той изпада от класациите, а Резнър е принуден лично да поеме разходите по последвалото турне в САЩ.

Според Резнър, албумът е изграден около обща звукова сърцевина, при което “авторството, аранжирането и продуцирането на песни и звуковият дизайн се сливат в един общ процес. Една песен може да се породи от кратко изпълнение на ударни или от вида на някакво изображение, като постепенно от това първо внушение се оформя цялата песен и това само по себе си е песента.” За подреждането на песните в албума е потърсено мненито на канадския продуцент Боб Езрин (Bob Ezrin). Според надписите на обложката, именно той е осигурил “последователното звучене на албума и преливането на песните една в друга”. Spin провъзгласява The Fragile за албум на годината и няколко от парчетата в албума редовно се въртят в ефира на алтернативните радио станции.

Още преди излизането на албума, песента “Starfuckers, Inc.” предизвиква медийния интерес, както и появата на доста спекулации за кого може да е предназначен острият саркастичен текст на Резнър. Патрисия Макормък (MacCormack), критик от Cinesexuality, смята, че песента е “язвителна атака срещу алтернативната музикална сцена” и по-конкретно срещу бившият приятел и протеже на Резнър, Мерилин Менсън. Двамата обаче загърбват несъгласията по между си, когато Менсън участва в режисирането и заснемането на клипа към песента, чието заглавие е променено на “Starsuckers, Inc.”, а след това участва и в концерт на NIN в Madison Square Garden през 2000г. От този албум Nine Inch Nails издават три сингъла в три различни територии по света – “The Day the World Went Away” в Северна Америка; “We’re in This Together” в Европейския съюз и Япония (издадени на три отделни диска); и ЕР с водещо парче “Into the Void” издадено в Авсралия. MTV излъчва клипове на последните две парчета, както и на “Starsuckers, Inc.”.

The Fragile отново е последван от албум с ремикси със заглавие Things Falling Apart. Той излиза скоро след турнето Fragility от 2000г, а самото турне също е заснето и издадено през 2002г. в три формата – CD, DVD и VHS под заглавие “And All that Could Have Been”. В луксозно издание на “живото” CD влиза и допълнителен диск “Still”, съдържащ изчистени, преработени песни събрани от цялата история на групата, както и няколко нови парчета.

Четвъртият основен албум на Nine Inch Nails, With Teeth, излиза през 2005, но изтича преди насрочената дата. Албумът е написан и продуциран докато Резнър усилено се бори със своя алкохолизъм и наркотична зависимост. Спорд Роб Шефийлд (Rob Sheffield) от Rolling Stone албумът звучи като “автентичен Nine Inch Nails продукт от най-висока класа”, докато Робърт Кристгау (Robert Christgau) го критикува и го нарича “смешен”. Както и предходния албум, With Teeth влиза в Billboard 200 директно под номер 1. За разлика от преди, по обложката на албума липсват, каквито и да било обяснения – вписан е само списъкът с песните и са посочени Трент Резнър и Алан Мълдър като съпродуценти. Посочен е и интернет адрес, на който се намира постер с текстовете и са изброени всички работили по албума в PDF формат. Преди още албумът да е издаден, цялото му съдържание е достъпно за прослушване на официалната MySpace страница на NIN.

Клипът към песента “The Hand That Feeds” прави премиертаа си на уеб страницата на NIN през март 2005г, а не по традиционните музикални канали. Освен това месец по-късно Резнър издава оригиналните файлове на песента в GarageBand формат, така че всеки желаещ да може да ремиксира”The Hand That Feeds”. Това предизвиква неофициално съревнование за ремикс на песента, в което се включват около 500 души. Като продължение на този успешен експеримент, Резнър издава също оригиналните файлове на втория сингъл “Only”, при това в няколко различни формата, включително ProTools и ACID Pro. Освен това, на феновете се предлага възможността да качват ремиксите си на MySpace страницата на групата, да гласуват за любими ремикси и да ги обсъждат в специализиран блог. Видеото към “Only” е дело на Дейвид Финчър (David Fincher) и се състои предимно от компютърно генерирани образи. Третият сингъл, “Every Day Is Exactly the Same” излиза през април 2006г. заедно с ЕР, съдържащо ремикси на песни от With Teeth, но планираният клип към песента предполага се, е унищожен при постпродукцията. Песента оглавява класацията на Billboard за продажба на денс хитове в края на 2006г, както и класацията Hot Digital Songs.

През есента на 2005 е поставено началото на поредното турне на Nine Inch Nails из Северна Америка, като концертите се провеждат в зала и се откриват от Queens of the Stone Age и Autolux. Друг подгряващ изпълнител, hip-hop артистът Сол Уилямс (Saul Williams) се изявава на сцената зеадно с Nine Inch Nails по време на фестивала Voodoo Music Experience, където NIN са хедлайнери. Фестивалът се провежда в опустошения от ураган Ню Орлиънс (New Orleans) – роден град на Резнър. За да приключат с ерата на With Teeth в историята си, групата завършва северно-американското турне на закрито през лятото на 2006г, придружени от Bauhaus, TV on the Radio, и Peaches. В края на 2006, на уеб страницата на групата е обявено, че ще излезе документален материал за турнето озаглавен Beside You in Time в три формата: DVD, HD DVD и Blu-ray. След кратък период за довършване на работата по следващия албум, NIN тръгват на световно турне през 2007г. като Резнър лично кани Ladytron да подгряват групата в Европа.

Последният до момента албум на Nine Inch Nails, Year Zero, излиза само две години след With Teeth. Текстовете в албума са написани от името на множество измислени образи, което дава основание на критиците да го сравняват с ролевия The Downward Spiral. Резнър описва Year Zero като концептуален албум, критикуващ настоящата политика на американското правителство и ефектът, който тя ще окаже върху целия свят в следващите петнадесет години. Като цяло отзивите от критиката за албума са добри, а средната оценка, която му дава MetaCritic е 76%. Робърт Кристгау описва Year Zero като “най-песенния албум” на Резнър, въпреки че Андрю Блеки (Andrew Blackie) от PopMatters заключава, че “за да сме напълно откровени, не можем да наречем музиката на Year Zero добра”.

Едновременно с концепцията на Year Zero възниква игра с алтернативна реалност, която се разпростира върху основния замисъл на албума. Първоначално различни улики, скрити в стоките свързани с турнето, помагат на феновете да открият мрежа от фиктивни, включени в играта уеб страници, които описват една “оруелски тип ситуация в САЩ около 2022г.”. Преди да е излязъл албумът се съобщава, че нечувани до тогава песни, могат да се намерят на USB носители скрити из различните зали, в които се провеждат концерти на NIN в Европа. Участието на феновете в създадената игра предизвиква интереса на медиите. USA Today и Rolling Stone посочват фен сайта The NIN Hotline, форума Echoing the Sound, фен клуба The Spiral и NinWiki като източници на нови разкрития.

Първият сингъл от албума “Survivalism” и още няколко песни от албума са издадени във вид на multitrack audio файлове, свободни за ремиксирани от фенове. На 15 август 2007, от съобщение на уебмастъра на официалния сайт на NIN, става ясно, че скоро се очаква да излезе компилация с ремикси на Year Zero и на феновете е дадена първа възможност да видят оформлението на албума.

Според Стийв Хюи (Steve Huey) от All Music Guide “Nine Inch Nails са една от най-популярните индъстриъл групи изобщо и са изиграли голяма роля, за популяризирането на този тип музика”. Самият Резнър никога не е причислявал работата си към този стил, но признава, че е използвал техники, познати от ранни индъстриъл групи като Throbbing Gristle and Test Dept. Въпреки, че NIN чувствително се различават от групите, които първоначално е прието да се смятат “индъстриъл”, за журналистите става обичайно да описват работата на Резнър именно като принадлежаща на този стил. В действителност, продукцията на групата включва доста разнообразни жанрове, например в Spin Резнър признава, че “Down in It” е вдъхновена от ранните Skinny Puppy и особено от песента им “Dig it”, но пък в същото интервю той определя други песни от Pretty Hate Machine като синт-поп. В ревюто си на The Fragile критикът Стийв Купър (Steve Cooper) отбелязва, че албумът комбинира доста широко многообразие от жанрове, включително соло пиано в “The Frail” и дръм-енд-бейс елемети в “Starfuckers, Inc.”.

Изобщо в каталога с песни на NIN, могат да се намерят най-различни техники и стилове. Песни като “Wish” и “The Day the World Went Away” демонстрират динамични промени, като началото е тихо, после музиката става чувствително по-силна и отново притихва, докато достигне краят, който е изключително висок и силен и свършва съвсем рязко. Аналогочно е и вокалното изпълнени на Резнър, в което се редуват шепот и крясъци. Освен това, музиката на групата понякога включва сложни тактове, най-забележими в “The Collector” и “March of the Pigs”. В аранжиментите си Резнър използва различни шумове и изкривяване на звука или включва дисонанси с хроматични мелодии и хармонии. Ярък пример за тази техника е песента “Hurt”. В The Fragile Резнър се завръща към техниката за многократно използване на един и същ мотив в различни песни, изпълнен на различни инструменти или с променено темпо.

Относно членовете на групата, като цяло е известно, че групата, която участва в изпълнения на живо не е идентична с хората, които ряботят в студио по записите за NIN. Понякога бивши членове участват в записите, но общата тенденция е членовете на групата да се сменят напълно между отделните турнета. Освен Резнър като вокалист и китарист, нищо друго не се е запазило същото в групата след създаването й. Според Резнър, основната причина за тези радикални промени са дългите периоди между записите на отделните албуми. В началото на 2005 групата за изпълнения на живо влизат Арън Норт (Aaron North) – китара, Джорди Уайт (Jeordie White) – бас китара, Алесандро Кортини (Alessandro Cortini) – клавишни и Джош Фрийс (Josh Freese) – ударни, като на всеки от тях от време на време се случва да свири и на друг инструмент, освен основния си. В този състав групата е на турне през 2007 из Европа, Азия, Австралия и Америка. Според изявление на Резнър от 14 септември 2007, групата ще изпълни последното си шоу в този състав на 18 септември в Blaisdell Arena в Хавай.

Що се отнася до отношенията на Резнър с корпоративния свят, той е отявлен критик на музкалната индустрия. Основните му протести са срещу ограничаването на свободата на артистите, наложено от корпоративните интереси. В резултат на тези негови възгледи NIN са се сблъсквали с редица корпорации. Освен това, като потест срещу налаганите цени на дисковете и в опит да убеди компаниите да ги намалят, Резнър призовава феновете си да “крадат” музиката му:
“Крадете на воля! Крадете отново и отново, раздавайте на всичките си приятели и продължавайте да крадете. По един или друг начин тези нещастници трябва да проумеят, че са се превърнали в истински обирджии и, че това не е правилно!”

Дискография
Албуми и EP

Pretty Hate Machine (1989)
Broken (1992)
The Downward Spiral (1994)
The Fragile (1999)
With Teeth (2005)
Year Zero (2007)

Сингли

Down in It (1989)
Head Like a Hole (1990)
Happiness in Slavery (1992)
Wish (1993)
March of the Pigs (1994)
Closer (1994)
Hurt (1994)
Burn (1994)
The Perfect Drug (1997)
The Day the World Went Away (1999)
We’re in This Together (1999)
Into the Void (2000)
Starfuckers, Inc. (2000)
Deep (2001)
The Hand That Feeds (2005)
Every Day Is Exactly the Same (2006)
Survivalism (2007)
Capital G (2007)