HEALTH с трети албум – Death Magic – Студио А

HEALTH с трети албум – Death Magic

От  | 

За HEALTH, амбициозната нойзрок банда от Ел Ей, изписаното с главни букви име е напълно заслужено. Размахът на Death Magic, третия албум на групата (ако не броим ремиксите и музиката за електронни игри), е грандиозен и използваните звуци изобщо не му отстъпват. Началното парче, “Victim,” започва с бавен, равномерен барабанен ритъм и нещо, което звучи като силно обработен звук от туба – комбинацията е толкова силна и въздействаща, че може да служи за музикален фон на Годзила, която се кани да прегази града. Текстът не разведрява особено картината: „Любов, любов, любов / само не стига“, заявява вокалът в един безизразен, замян речитатив.

Фактът, че при все това продукцията успява да звучи ведро, дори енергично, показва, че резките звуци на HEALTH са някак учудващо привлекателни. “Stonefist”, например, придава усещане за някакъв тлеещ, кипящ поп звук, а “Men Today”се развихря с едно бясно ударно соло, подплатено с вълни деликатно обособени звуци, които само подсилват музикалната тъкан и структура на парчето. Всичко това ни връща към 80те и строго индивидуалните разновидности на ню уейв музиката, създадена, например, от Depeche Mode и Pet Shop Boys, но мащабът и плътността на звука го правят осезаемо съвременен. Това, което „Лудия Макс: Пътят на яростта“ прави за класическия пост-апокалиптичен пътен филм, същото постига Death Magic за чил-уейв музиката.

“Flesh World (UK)” представя един не съвсем убедителен, изкуствено приповдигнат денс звук, с препускащи ударни, явно замислени като подходящи за клубна обстановка, които обаче не успяват съвсем да понесат тази музикална атака. Въпреки това енергията на продукцията остава неизменна във всяко темпо: по-бавни песни, които рязко сменят скоростта и избухват (“Courtship II”), балади с умерено темпо, чието въздействие се дължи предимно на упоритостта им (“Life”) и на една дива, спираща дъха атака, която прилича на синкопиран пневматичен чук (“Salvia”). Някак си обтягащата жилите напрегнатост успява да е повече примамлива, отколкото отблъскваща и да предизвика разнороден интерес. Упойващият вокал на Джейк Дузик звучи изпълнен с надежда и вяра всред пагубната меланхолия на музиката, както това постига вокалът на исладската група Sigur Rós. Дори в своите разяждащи, сурови крайности, Death Magic носи несъмненото вълнение от това да се поддадеш на толкова великолепно изработен звук.