Laibach

Laibach са сформирани през 1980г скоро след смъртта на маршал Йосип Броз Тито – югославския следвоенен лидер, чиято политическа кариера се основава на принципа за измъкване от строгата рамка, наложена на комунистическия свят. След смъртта му започва период на нестабилност в Югославия, дължащ се на противоборствата между твърдите Сталинисти и по-либералните политици. В същия този период започват да се проявяват противоречията и конфликтите между отделните републики, съставящи Югославия. Като реакция на тези събития, Laibach решават да представят групата си като тоталитарна организация, която спазва авторитарните принципи по-ревностно и от държавата. Сформирането си групата обявява чрез постери, разлепени из Трбовле и Любляна, за които използват изобразителни средства, характерни за национал-социалистическата пропаганда в комбинация с партизанския фолклор, за да създадат един стряскащ ефект. Изправени срещу тези въздействащи образи и факта, че Laibach е немският вариант на името Любляна, на словенцита насила се натрапва спомена за отминалата Втора световна война, която те са прекарали под нацистка и италианска окупация.

След като обявяват съществуването си в Трбовле, провинция известна със своите мини и политическия активизъм, Laibach са решени да продължат достойно тази традиция и при всеки сгоден случай провокират югославското правителство. Това става очевидно с първата им сценична изява през септември 1980г наречена “Red Districts” (червени области). Единствената цел на организирането на това събитие именно в Трбовле е да се отправи предизвикателство към редица противоречия, които според групата са враснали в политическите структури на града по онова време. Ето защо не е учудващо, че на този проект е наложена забрана преди още да е официално открит, а като основание за забраната се изтъква, че групата използва неподходящи символни средства. Занапред в ранната си история, групата ще използва доста често такива средства.

През втората година от съществуването си Laibach отново има сериозни срещи с държавата. Този път това е задължителната военна служба, която пречи на групата да организира, каквито и да било сценични прояви през 1981г. За сметка на това обаче в Белградския студентски културен център е подредена изложба, която представя работата на Laibach чрез картини, графика, статии и самата им музика. През 1982г, групата подновява радикалната си работа дори още по-усърдно с първия си концерт в Любляна и последващи изяви из цяла Югославия преди да се върнат в Любляна, за да оглавят с гръм и трясък фестивала New Rock в центъра на града. Облечени в строги черни униформи, Laibach изпълняват яростна музика застанали пред екран, изобразяващ спомени и артефакти от войната и тоталитарното управление, а в изпълненията им са преплетени части от речи ни Тито и други политици. Явяването пред побесняла враждебна публика обаче крие своите опасности, както Томас Хостник – водещ вокал на групата, разбира от личен опит, след като една захвърлена бутилка го улучва по време на New Rock концерта и разкървява лицето му. За нещастие, на него така и не му се случва да свири пред по-благосклонна публика, защото през декември 1982г, той се самоубива.

Решени да продължата работата, за чието начало Хостник толкова е помогнал, групата прави първата си телевизионна изява през юни 1983г с интервю в програмата TV Tednik. За интервюто Laibach се появяват облечени във фашистко военно облекло с обикновен конструктивистки кръст и на фона на изображения на мащабни протести, доста напомнящи протестите от Нюрнберг, прочитат своите “Подтиснически документи”. Този техен флирт с толкова противоречиви образи отново неприятно напомня приликите между фашистките и социалстичеките символи и веднага налага въпроса кои всъщност са подтисниците на югославския народ. Тази крайно провокативна проява кара водещия на предаването веднага да ги обяви за “врагове на народа” и да призове всички почтени граждани да унищожат тази опасна група.

Държавните агенти, които също следят телевизонния дебют на групата, вбесени забраняват всичките им планирани изяви в Словения и дори употребата на името Laibach. Това обаче не спира групата през ноември и декември 1983г да проведе своето “Окупационно европейско турне”, като свирят в 16 града в 8 държави от западна и източна Европа. През годините Laibach играят опасна игра на котка и мишка с управниците, които изглеждат искрено объркани от факта, че групата ги призовава, да налагат властта си по-строго. Все пак, желанието им да провокират неизменно им създава проблеми, както когато чешките власти отказват да ги пуснат в границите на страната, в Полша ги обявяват за комунисти, докато в други части на Европа ги смятат за фашисти, но цялото това противоречие неизменно води до все по-засилващ се интерес към музикалната им продукция.

Въпреки пълната забрана за изяви, която им се налага в родната Югославия, групата прави успешна анонимна изява в зала Malci Belic през декември 1984г преди да вземат участие в основаването на Neue Slowenische Kunst – NSK (Ново словенско изкуство) – едно партизанско обединение на три групи, а именно Laibach, Irwin – група художници и театърът Scipion Nasice. Това обединение е предизвикано от опитите на радикални политици да внесат промени в страната. То от своя страна провокира работата на множество подгрупи, използващи различни изразни средства, които обаче неизменно се придържат около тримата основатели. NSK започват да обръщат внимание на националистическите опити, появяващи се в Югославия, като най-забележително тази идея е развита в театралната постановка “Baptism Under Tiglav” (саундтракът на Laibach към представлението е издаден с богати илюстрации от Sub Rosa/Walter Ulbricht Schallfolien). Тази постановка също най-точно представя ретроградния метод на NSK, изразяващ се във вярата, че миналите травми влияят на съвременността и бъдещото развите може да се постигне само чрез връщане към първоначалния конфликт.

През април 1985 Laibach издават първия си албум със словенския лейбъл Ropot. Заради забраната за използване на името им, на обложката на албума се появява само специфичният кръст, който вече е станал тяхна запазена марка и се оказва първият от множество продукции издадени от най-различни лейбъли из целия свят. Това начало включва звука на вагнерова духова музика върху ритъм от маршируваща армия и ръмжащите текстове на Милан Фрас включващи части от националистически речи на Тито предадени с тежък басов глас, така характерен за него. В песните им изобилства тънката ирония, но те винаги ги изпълняват с напълно сериозни лица. Следващият албум “Rekapitulacija 1980-1984” (1985) издаден от хамбургския независим лейбъл Walter Ulbricht Records е първото международно издание на Laibach, последвано през 1986 от “Nova Akropola” издаден от британския независим лейбъл Cherry Red. След това групата започва първото си британско турне и изумява публиката, като в някои случаи включва в шоуто на сцената дървосекачи. Това обаче не пречи на Mute веднага да разпознаят категоричната индивидуалност на Laibach и да ги включат в каталога си с издаването на “Opus Dei” през 1987г. Този албум отново демонстрира остроумието и тънкия хумор на групата, този път насочен към развенчаване на съвременната рок музика, която е представена чрез серия от индустриални тържествени химни. “Opus Dei” съдържа грандиозния кавър направен от Laibach на “One Vision” на Queen и европейския масов хит “Life Is Life” изпълнен на немски и английски. Все така големи привърженици на противоречието, Laibach не се притесняват да използват и омаловажават нацистки символи. Клиповете им са умели пародии на нацистки пропагандни филми като “Triumph Of The Will”, но тяхната версия на свастика, съставена от брадви на обложката на албума предизвиква яростта на т.нар. политичеки коректни кръгове и само най-проницателните забелязват, че символът всъщност е зает от антинацисткото изкуство на Джон Хартфийлд.

По-голямата част от 1987 Laibach прекарват в изпълнения на живо и разпространяване на своите идеи, освен това пишат музика за трупата на известния британски танцьор Майкъл Кларк, а също и за постановката Макбет на Deutsches Schauspielhaus. След като им отказват достъп до САЩ, по подозрения, че са радикални комунисти, Laibach решават вместо това да изпълнят първия си концерт в Словния, след официално наложената им възбрана.

През 1988 групата продължава с шеговитата си употреба на рок митологията, като издават двоен албум, включващ шест различни кавърверсии на “Sympathy For The Devil” на The Rolling Stones, изпълнени в собствения им триумфален стил, както и в диско, рок и асид хаус вариант. Следва откровената им пародия на последния албум на Beatles “Let It Be”(1988), който според Laibach е най-лошата продукция на Beatles изобщо. Вариантът, който издават Laibach, включва кавъри на всички оригинални песни, освен заглавната, като всяка от тях е превърната в тежко драматичен вагнеров епос от пиене и побоища.

Като преработват най-неуспешния албум на Beatles в своя собствен стил, Laibach в действителност свързват по аналогия разпадането на утопичната мечта на поп-културата в контраст с напредващото разрушаване на мечтата на Тито за единна мултикултурна Югославия. Освен това поставят под въпрос високо ценения поп идеал за оригиналността. Кавърверсиите на групата отправят предизвикателство към смисъла на авторските права във времето на компютърните репродукции, особено като се има предвид, че според Laibach поп музиката все повече се типизира и уеднаквява, като едни и същи неща се повтарят отново и отново. В “Let It Be”, “Maggie Mae” е представена като традиционен немски марш, а в “Across the Universe” е включен църковен женски хор в акомпанимент на арфа. Цялостният ефект е комичен, макар че аранжиментите са всъщност доста красиви.

През 1989 Laibach най-после получават разрешение да направят турне в САЩ което включва 16 дати. Следва югославско турне, по време на което те дори свирят в Белград, където не им се е случвало да имат изяви откак Слободан Милошевич е дошъл на власт през 1987г. Словения вече открито е поела по пътя към назависимостта, което води до конфликт със Сърбия и налагане на икономически бойкот от сръбска страна. В тази ситуация Laibach вземат опасното решение да направят два концерта в център на сръбския национализъм сред засилващите се подозрения, че са спонсорирани от словенските власти, поради категоричното идентифициране на групата като словенска чрез традиционно облекло, символи и изображения в комплект с отпратки към проекта на архитекта Жозе Плечник за сграда на словенския парламент. След това групата осъществява по-мащабно европейско турне преди да се върне и да запише пълна студийна версия на саундтрака си към “Макбет” на Deutsches Schauspielhaus (1990)

През декември 1990 Laibach организират концерт в топло-електро централата в Трбовле, което е първото им появяване в родния им град, след първоначалната забрана на проекта от 1980г. Фактът, че този концерт ознаменува десетата годишнина на групата е вълнуващ, но още по-вълнуваща е новината, че Словения вече е независима държава – идея, която групата подкрепя от самото си създаване. След като основната им цел е постигната, те обръщат вниманието си към нови теми, като Новият световен ред и включването на страните от източна Европа в пазарната икономика. Това са “сочни” теми, които дават доста храна за размисъл, а групата ги анализира с много хумор и ги подлага под тежките ударите на иронията си в “Kapital” (1993). В албума са семплирани кратки откъси от новинарски бизнес бюлетини, политически речи, болезнени отрязъци от традиционна източно европейска музика, като целта е да се създаде завладяваща моментна снимка на живота в началото на новия исторически период в Европа. За да припомнят на всички как е протекло развитието на Laibach до тогава, през 1993 Mute издават “Ljubljana-Zagreb-Beograd”, великолепна историческа компилация покриваща политически ориентираните действия на групата от 1982г, включително първият концерт, първите сесии и едно парче от фестивала New Rock в Любляна. Всички песни включват оригиналният вокалист и говорител на Laibach, покойния Томас Хостник, както и техният ранен тоталитарно-индустриален звук.

Като вземат идеите си от промените, настъпили в следствие обединителните процеси в Европа, Laibach стават съоснователи на института NSK през 1994. Тази най-нова независима световна институция формално ознаменува появяването си в Москва и Берлин като издва паспорти, марки, валута и създава собствен флаг. Laibach и съмишлениците им обявяват, че NSK е не толкова физическа държава в традиционния смисъл на думата, колкото надтериториална институция, която мирно съществува във и извън приемното тяло на която и да е вече съществуваща държава, в която реши да се материализира. Институцията NSK формално заменя организацита Neue Slowensiche Kunst и за посещенията на организираните от NSK събития се изисква паспорт, макар че на територият им може да се влезе и с временно издадени визи от служителите на института.

Разбира се, обединението на Европа не минава без конфликти, а нежеланието на NATO да прекрати агресията в Босна и националистичните противоречия в бивша Югославия и бившия Съветски Съюз осигуряват вдъхновението за следвщия албум на Laibach “NATO” (1994). Албумът се занимава с парадоксите появили се в армията на европейската коалиция, на която се налага да се съюзява с бившите си врагове, а посланието е изцяло антивоенно и е предадено чрез серия сатирични кавърверсии. Този път, музиката свързана с войната е събрана от най-разнообразни източници, като Holst, кавъри на “War” на Едуин Стар, “In the Army Now” на Status Quo’s и най-забележителното от всичко “The Final Countdown” на Europe, като всички оригинални песни са напълно разнищени с много ирония. Като се има предвид, че войната вече заплашва да завладее Югославия, техният антивоенен албум се оказва много навременно предупреждение. Албумът “NATO” е последван от продължителното турне “Occupied Europe NATO Tour 1994-95”, което завършва с два концерта в обсаденото, разрушено от войната Сараево, които са част от събитието “NSK State Sarajevo”. Турнето е документирано и филмът е издаден от Mute през 1996 със заглавието “Occupied Europe NATO Tour 1994-95”. Следващият албум “Jesus Christ Superstars” (1996), се фокусира върху религиозните организации, християнската вяра и фалшивите пророци, а в музикално отношение, показва пренасочване на Laibach към хеви метъл стила. Сред записите може да се чуе дори дет метъл аранжировка на прословутото заглавно парче, а има и песни, които напомнят образите от Star Wars, комбинирани с христиански мотиви за осъждане и спасение. Отново следва мащабно турне в Европа и САЩ, като финалният концерт се състои в сръбската столица Белград. Този емоционален концерт пред публика от 3500 души е първият на групата в Белград след началото на войната в Югославия. Скоро след това се състои и един от най-важните концерти в историята на групата, когато Laibach свирят на откриването на Европейския културен месец в Любляна. Сред зрителите са президентите на няколко държави, дипломати и официални лица, за които групата изнася концерт монументален дори за техните стандарти. Словенските филхармонични хор и оркестър изпълняват ранни тежко-индустриални парчета на групата, аранжирани с масивен филхармоничен звук, който, предвид историята на Laibach до момента, неизменно предизвиква противоречиви реакции, включително демонстративното напускане на архиепископа на Любляна.

През 1997г Mute издават още един запис на живо изпълнение от зареденото с политически идеи минало на групата. “M.B. DECEMBER 21, 1984” улавя голяма част от ранния, по-брутален звук на Laibach от изпълнения в Любляна, Загреб и появяването им на фестивала Atonal в Берлин през 1995г.

През следващите седем години Laibach се концентрират върху странични проекти, като от време на време вземат участие в записи за словенската електронна сцена, за чието създаване групата е допринесла. През 2003, те се завръщат с албума “WAT” – типично за тях великолепен продукт, представен подобаващо гръмовно. Изпят на английски и немски, “WAT” се занимава с прекспонираните теми за войната в Ирак, антисемитизма, тероризма и кризата в модерния свят. Сингълът “Tanz mit Laibach” постига приемлив успех, подпомогнат от подобаващ клип с предизвикателно разголена женска плът. Видеото е направено като признание на Laibach за електро-поп дуото Deutsch Amerikanische Freundschaft. Групата също твърди, че заглавното парче е повлияно от The Pop Group. WAT представя задълбочения анализ на групата на отношенията между музика и власт, изкуство и идеология, живот и смърт.

Турнето WAT, последвало албума преминава през цяла Европа и завладява САЩ. Тъкмо по време на тяхното турне в Щатите се провеждат избори, което води до създаването на нов документален филм “Divided States of America” (Разединени американски щати), който Mute издава през 2006г.

През 2004 групата издава колекция от най-добрите си песни под името “Laibach Anthems”, последвана от мащабно турне с над 100 дати в Европа и САЩ.

През 2006 Laibach обявяват излизането на съвсем нова продуцкия “Volk”. Албумът е издаден от Mute на 23 октомври 2006 и е предшестван от сингъла “Anglia”, излязъл на 9 октомври 2006. “Volk”, което ще рече нация, е колекция от интерпретации на национални химни, включително химна на NSK – Държавата във времето без територия и национални граници, с която Laibach са свързвани от самото й начало през 1984г. Laibach описват себе си като овчари, предрешени като вълци и изправили се срещу поп музиката, предназначена за овце. За този грандиозен продукт, групата използва нови начини на създаване на звук, които не са им били присъщи преди това, но без да изневерят по никакъв начин на същността на Laibach. Всяко парче се основава и е вдъхновено от истински химн. Почти всички песни са изпети на английки, а за всяка им гост вокалист, често пеещ на родния си език. Като интерпретират музиката и певеждат думите на химните, групата не само показва общото между тях, но и предлага съвсем точен коментар на актулната политическа ситуация и предупреждение за бъдещите поколения.

И ето че днес, когато обърнем поглед назад към дългата кариера на Laibach, можем да кажем, че това е група, която никога не се е опитвала да бъде обикновена рок банда. Бариерите, в сабарянето на които те са взели активно участие често са били физически, но също умствени и идеологически. Почти като комиксови супер герои Laibach се появяват навсякъде, където цари несправедливост и винаги се опитват да спасят положението. А дали ще се изявята като спасители на вселената? Всичко е възможно!

Дискография
Албуми

Laibach (1985)
Rekapitulacija (1985)
Neue Konservativ (1985)
Nova Akropola (1986)
The Occupied Europe Tour (1986)
Opus Dei (1987)
Slovenska Akropola (1987)
Krst Pod Triglavom-Baptism (1987)
Let It Be (1988)
Macbeth (1990)
Sympathy for the Devil (1990)
Kapital (1992)
Ljubljana/Zagreb/Beograd (1993)
Nato (1994)
Occupied Nato Tour (1996)
Jesus Christ Superstars (1996)
MB December 1984 (1997)
Laibach 1999 Reissue (1999)
Nova Akropola Reissue (2002)
Rekapitulacija Reissue (2002)
Peel Sessions (2002)
Neu Konservatiw CD issue (2003)
WAT (2003)
Laibach Anthems (2004)
Volk (2006)

Сингли

Sila/Boji/Brat Moj (1984)
Panorama (1984)
Die Liebe (1985)
Geburt Einer Nation (1987)
Life Is Life (1987)
Sympathy for the Devil (1988)
Across the Universe (1988)
Die Liebe/Panorama (1989)
3.Oktober (1990)
Wirtschaft ist Tot (1992)
Final Countdown (1994)
In The Army Now/War (1995)
Jesus Christ Superstar (1996)
Tanz Mit Laibach (2003)
Das Spiel Ist Aus (2004)
Anglia (2006)