Skinny Puppy

Skinny Puppy е канадска индъстриъл група формирана във Ванкувър през 1982-83г. Нейни създатели са кЕвин Кий (cEvin Key) с рождено име Кевин Кромптън (Kevin Crompton), който се занимава с инструменталните изпълнения и Нивек Огри (Nivek Ogre), с рождено име Кевин Огилви (Kevin Ogilvie) – вокалист. Групата възниква като страничен проект на Кий, чиято основна група по онова време е Images in Vogue. Той не е доволен прекалената поп ориентация на тази група и решава да използва Skinny Puppy като възможност да прави нещо по-радикално и експериментално. След време Images in Vogue се местят в Торонто, а Кий, който остава във Ванкувър, превръща Skinny Puppy в свое основно занимание. Когато Огри се присъединява към него, Кий вече е измислили името и оформил концепцията на музиката. Като следват именно идеите на Кий, през 1984г двамата издават на собствени разноски първата си касета, Back and Forth. За продуцирането на записите помага Дейв “Рейв” Огилви (Dave “Rave” Ogilvie), с което започва неговото дългогодишно сътрудничество със Skinny Puppy. Той остава продуцент на групата до 1993г, после отново работи с тях през 1995г, а на обложките на някои албуми е вписан като член на групата. Back and Forth привлича вниманието на ванкувърския лейбъл Nettwerk и групата подписва с тях същата година.

Отличителният мрачен електро-поп звук на дебютното ЕР на групата – Remission от 1984г – и първия им албум – Bites от 1985г – незабавно им спечелва ентусиазирани почитатели. За продуцирането на парчето Assimilate, което се превръща в един от първите масивни хитове на групата, помага Том Елард (Tom Ellard) от Severed Heads. Други песни, които печелят особена популярност през този етап са Smothered Hope, The Choke, Dead Lines, Last Call и Far Too Frail.

През 1985г Кий и Огри откриват за Chris & Cosey по време на тяхното канадско турне, като се представят с името Hell ‘O’ Death Day. Част от материала използван там влиза в следващи издания на Skinny Puppy. Един от първите сътрудници на групата е Бил Лийб (Bill Leeb), работещ под псевдонима Вилхелм Шрьодер (Wilhelm Schroeder). Той никога не е бил включван официално в състава на Skinny Puppy, но допринася синт-бас линия за доста песни и през 1985г се присъединява към групата за изпълненията на живо. През 1986г той напуска групата, за да създаде Front Line Assembly. Дуейн Гьотел (Dwayne Goettel) – синтезатори и и семпли, се присъединява към групата същата година. Той се запознава със Skinny Puppy докато групата му Water открива за тях през 1985г. Гьотел е класически пианист и предходните му ангажименти включват работа с групи като Psyche.

Аудиторият на групата нарасва след подписване на договор за разпространяване в САЩ с Capitol Records/EMI, а друг лейбъл, Play It Again Sam, издава част от продукцията им в Европа. При това качеството на записите им става все по-добро, особено след като Гьотел се включва в Mind: The Perpetual Intercourse (1986г) и Cleanse Fold and Manipulate (1987г). През септември 1986г Skinny Puppy участват с изпълнене на живо от студиото си в радиопредаването на СВС Brave New Waves. В същото време първият сингъл от Mind: The Perpetual Intercourse – Dig It – се върти многократно по радио CFNY-FM, Торонто. Други значими песни, които се появяват по това време са Addiction (по-късно ремиксирана от Ейдриън Шърууд (Adrian Sherwood) и издадена като сингъл), Chainsaw (издадена в самостоятелно ЕР през 1987г), Stairs and Flowers (издадена като 12инчов сингъл през 1987г) и др.

С времето групата все повече се ангажира с позиция в защита правата на животните и използват европейското турне Head Trauma през 1988г и северноамериканското VIVIsectVI, същата година, за да изразяват мнението си и да привличат внимание към проблема. Заглавието на албума VIVIsectVI излязъл 1988г е игра на думи, която цели да свърже вивисекцията с идеята за сатанизма (в смисъл сектор 666). Текстовете в този албум критикуват екологичното замърсяване, химическата промишленост за военни цели, обезлесяването, насилието, наркотичните зависимости и приканват към ограничаване на сексуалните контакти за предотвратяване разпространението на СПИН. Водещото парче Dogshit излиза като сингъл през 1988г под името Censor, а следващият сингъл Testure, който изобличава вивисекцията на животни за изследователски цели, достига 19та позиция в денс класацията на Билборд. За Testure е заснет и клип, в който един човек е изтезаван от чудовищни на вид хирурзи и са добавени кадри от филмите The Plague Dogs и Unnecessary Fuss. В клипа е включено и изявление против вивисекцията. Като част от кампанията им против подобно отношение към животните, по време на концерти, на сцената Огри демонстрира вивисекция върху изкуствено куче – кукла. През 1988г, по време на концерта в Синсинати, един от зрителите вика полиция, защото се заблуждава, че на сцената е умъртвено истинско куче.

В края на 80те и началото на 90те членовете на Skinny Puppy се занимават с доста странични проекти и между тях започва известно отдалечаване. По-конкретно, Огри предпочита да се присъедини към турнето на Ministry, The Mind is a Terrible Thing to Taste, вместо да тръгне на турне за промотиране на албума на Skinny Puppy, Rabies. По-късно Кий заявява, че заради ангажиментите на Огри с други групи в този период, се е чувствал като съпруга, на която изневеряват.

През 1990г излиза поредния албум, Too Dark Park. Изграден върху същия рязък, груб, електронен рок, станал характерен за Skinny Puppy, албумът излъчва два сингъла – Tormentor и Spasmolytic. Основна тема на песни като Nature’s Revenge и Shore Lined Poison е разрастващата се екологична криза, а във финалното парче на албума, Reclamation, няколко слоя фонов шум бавно се извисяват до оглушително кресчендо. По време на турнето за промотиране на този албум на сцената Skinny Puppy показват най-фрапиращите видеозаписи, които са използвали в работата си изобщо, например записаното и излъчено по телевизията самоубийство на Бъд Дуайър (Budd Dwyer), експерименти с животни и нападения с нервнопаралитичен газ в Близкия Изток. Освен това на сцената Огри е окован към т.нар. “Безгрижен стол” и инжектиран с различни вещества, след което обикаля цялата сцена качен на метални кокили. Подобни образи са използвани и за клипа заснет от Джим Ван Бибър (Jim Van Bebber) към Spasmolytic.

Със следващия албум, Last Rights (1992г), мрачният звук на Too Dark Park е развит в посока на по-агресивни експерименти. Сценичното шоу в последвалото турне е изградено около подробен разказ по време на който Огри разговаря с предварително записан филм и по различни начини влиза в досег с машина за “виртуална реалност”, кървящо разпятие и голямо въртящо се устройство, наречено “Безгрижното дърво”, от чиито клони висят зловещи глави и порносписания. Излезлият през 1992г сингъл Inquisition съдържа Б-страна, Lahuman8 – това е едно от няколкото парчета, поръчани на Skinny Puppy от денс групата La La La Human Steps за техния албум Infante C’est Destroy от 1991г. Вторият предвиден сингъл, Love In Vein, така и не вижда бял свят, но част от материала предназначен за него се появява по-късно в Brap: Back and Forth Series 3 & 4 (1996г).

Едно от парчетата в Last Rights – Left Handshake – е изтрито от албума, което оставя празно място под №10, защото за песента е използван вокален семпъл на Тимъти Лиъри (Timothy Leary) от Turn On, Tune In, Drop Out (1967г). Самият Лиъри няма проблем с използването на семпъла, но хората притежаващи правата върху записа принуждават групата да извади песента от албума. В крайна сметка тази песен, в която подивиелият Огри, отговаря на инструкциите на Лиъри как да се избегне лош наркотичен трип, в крайна сметка влиза в първото издание на Brap (1996г) и в сингъла с ограничен тираж Track 10. Този сингъл се продава на концерта за повторното събирането на групата в Дрезден през 2000г.

През 1993г Огри, Кий и Гьотел подписват договор с American Recordings и се местят в Малибу, за да записват The Process – концептуален албум вдъхновен от един религиозен култ от 60те години. За продуцент е избран Роли Мозимън (Roli Mosimann). Записите са съпроводени от всевъзможни бедствия – от пожари до земетресението в Нортридж. В крайна сметка Мозимън е заменен от Мартин Аткинс (Martin Atkins) и това допълнително подхранва разрива между Огри от една страна и Кий и Гьотел от друга. Постоянните кавги в групата и сериозната злоупотреба с наркотици стават причина записите да се проточат твърде дълго и да струват все повече пари, поради което American Recordings променят договора си със Skinny Puppy като намаляват трите предвидени албума на един. През 1994г Кий и Гьотел се връщат във Ванкувър с основните ленти, но Огри остава в Лос Анджелис и през 1995г напуска групата. Два месеца по-късно Гьотел е открит мъртъв в дома на родителите си в следствие свръхдоза хероин. В крайна сметка The Process е довършен с помощта на Рейв Огилви. Издаден е през 1996г и е посветен на смъртта на Гьотел. Като цяло албумът се отдалечава стилово от предходната работа на групата като в него са включени необработени вокали, китари и по-достъпни музикални структури. В края на благодарствените бележки на обложката на албума с удебелени букви е изписано “КРАЙ”.

В периода, когато Skinny Puppy не са активни, излизат няколко колекции с тяхна продукция, включително Brap: Back and Forth Series 3 & 4 през 1996г, The Singles Collect и B-Sides Collect през 1999г. През 1998г Nettwerk поръчват албум с ремикси на класически парчета на Skinny Puppy, преработени от най-разнообразни по стил артисти.

През 2000г Огри и Кий се събират заедно за първи път от 1992г за участие на фесивала Doomsday в Дрезден. Този уникален концерт е професионално записан и филмиран. За съжаление записите не се превръщат в очакваното DVD, но клипове с изпълнение на някои песни се излачват в Германия и част от изпълненията са включени в различни компилации. През 2001г излиза албумът Doomsday: Back and Forth Series 5: Live in Dresden.

Също през 2001г Кий се включва на барабани в турнето на Огри, а той връща услугата като участва в парчето на Кий Frozen Sky, от албума му The Ghost of Each Room. През 2003г в саундтрака на филма Underworld се появява първото ново парче на Skinny Puppy от години, наречено Optimissed. След това Кий, Огри, Марк Уок (Mark Walk) и още няколко гост музиканти записват нов албум на Skinny Puppy, излязъл през 2004г – The Greater Wrong of the Right. Новият звук на Skinny Puppy звучи близко до The Process с малко по-ярко изразена рок ориентация. Първият им видеоклип след 1996г обаче е чувствително различен от работата на групата преди това като представя състезание между брейктанцьори.

През 2004г Skinny Puppy промотират новия си албум с турне в САЩ и Европа. На сцената към тях се присъединяват Уилям Морисън (William Morrison) – китара и Джъстин Бенет (Justin Bennett) на барабани. Концертите в Торонто и Монреал за записани и издадени като DVD, Greater Wrong of the Right LIVE, през 2005г. DVDто също включва информация и документален филм за военните действия на САЩ в Ирак, заснет от Морисън. Анти-Буш позицията, която групата изразява по време на турнето си привлича гнева на патриотична американска организация, която се опитва да бойкотира колежанските радиостанции излъчващи парчета на Skinny Puppy.

Турнето на групата продължава и през 2005г след което те влизат в студио, за да запишат 12ия си албум, Mythmaker. Албумът излиза в началото на 2007г . Макар на доста фенове да им липсва звукът на групата от ранните й години, Skinny Puppy заявяват намерението си да вървят напред, а не да се потапят в миналото. Все пак на концертите си, те изпълняват смесица от стара и нова продукция, включително някои песни, които никога не са изпълнявани на живо преди това. Турнето Mythrus за промотиране на албума Mythmaker започва през май 2007г.

Дискография

Албуми

Back and Forth (1984)
Bites (1985)
Mind: The Perpetual Intercourse (1986)
Cleanse Fold and Manipulate (1987)
VIVIsectVI (1988)
Rabies (1989)
Too Dark Park (1990)
Last Rights (1992)
The Process (1996)
Puppy Gristle (2002)
The Greater Wrong of the Right (2004)
Mythmaker (2007)

Сингли и ЕР

Remission (1984)
Dig It (1986)
Addiction (1987)
Chainsaw (1987)
Stairs and Flowers (1987)
Censor (1988)
Testure (1989)
Tin Omen (1989)
Worlock (1990)
Tormentor (1990)
Spasmolytic (1991)
Inquisition (1992)
Love In Vein (1992)
Candle (1996)
Track 10 (2000)
Politikil (2007)