The Mission

Групата The Mission (която в САЩ е позната като The Mission UK) е готик рок група формирана през 1986г. Нейни създатели са двама бивши членове на The Sisters of Mercy – Уейн Хаси (Wayne Hussey) и Крейг Адамс (Craig Adams). Към тях се присъединяват Мик Браун (Mick Brown) от Red Lorry Yellow Lorry и Саймън Хинклър (Simon Hinkler) от Artery и Pulp. С времето членовете на групата се променят няколко пъти, като постоянен остава само Уейн Хаси. Освен това от създаването си до сега, The Mission е имала няколко продължителни паузи в работата си, макар все още да съществува като активна група.

При първоначалното си формиране групата се нарича Sisterhood и точно с това име прави първите си изпълнения. Песните, които изпълняват първоначално, са писани от Уейн Хаси за предишната му група The Sisters of Mercy, като част от тях са били записани, но повечето са били отхвърлени от фронтмена на The Sisters Андрю Елдрич (Andrew Eldritch). Например Dance on Glass на The Mission в същността си е преработка на Black Planet на The Sisters of Mercy, а Over the Hills and Far Away е съвсем нова песен, но съществуват общо няколко оригинални песни със същото име, което създава сериозно объркване у публиката. Все пак по-голямата част от песните на The Mission като Garden of Delight, Bridges Burning, Serpent’s Kiss и And the Dance Goes On са нови, неиздавани преди това.

Промяната на името The Sisterhood се налага, понеже Андрю Елдрич не е особено съгласен с употребата на име толкова подобно на това на предишната група и, което е по-важно – фен обществото на The Sisters of Mercy се нарича именно The Sisterhood. Ето защо, Елдрич създава своя музикална формация и успява да издаде официална продукция от името на The Sisterhood първи.

Това изправя Хаси и Адамс пред необходимостта да изберат ново име и те се спират на The Mission. В автобиографията на тази група – Names Are for Tombstones, Baby – Хаси заявява, че името му е хрумнало, понеже той произлиза от семейство на мормони, като желанието на родителите му било той да стане мисионер. Според Мик Браун обаче името е избрано по марката на неговите любими високоговорители, Mission. Друг възможен вариант, за който се говори, е свързан с това, че преди Хаси и Адамс да напуснат The Sisters е съществувала идея за нов албум със заглавие Left on Mission and Revenge. Като използват част от материала отхвърлен от Елдрич, The Mission успяват да реализират два сингъла с независимия лейбъл Chapter 22, което се оказва достатъчно, за да предизвикат интереса на големите компании.

След като сключват с Phonogram договор за седем албума, The Mission записват и издават първия си албум Gods Own Medicine в рамките на шест седмици. Продуцент на албума е Тим Палмър (Tim Palmer), когото Хаси познава от времето прекарано с Dead or Alive. След това групата тръгва на първото си турне заедно с The Cult, като The Mission подгряват техните концерти в Европа. Турнето завършва с престижното участие на фестивала Reading. Американското им турне World Crusade Tour обаче се оказва твърде натоварващо и заради изключително тежката програма, Адамс временно се оттегля от групата. Именно по време на това първо турне в САЩ, The Mission за първи път се появяват в американско телевизионно предаване. Те свирят в шоуто на Джоан Ривърс (Joan Rivers), но по-късно същата вечер доста пиян Саймън Хинклър причинява сериозни проблеми в хотела на групата в Лос Анджелис, поради което е депортиран точно преди насрочения за вечерта концерт.

Скоро след завръщането на Адамс в групата е издаден видеозапис от американското турне. Записът, озаглавен Crusade, показва групата и доста шумната й публика в този съвсем ранен етап от кариерата на The Mission. Освен това групата се заема със записи на втория си албум. След доста бурните и неспокойни сесии в студиото, излиза албумът Children продуциран от Джон Пол Джоунс (John Paul Jones). Именно от този албум е най-големия хит на групата до сега, Tower of Strength. Албумът е последван от световно турне, Children Play, което включва и Южна Америка. Навсякъде групата е следвана от армия верни фенове, за които този период в нейната история се оказва върхов от гледна точка на изпълнения на живо.

След няколко месеца лейбълът на The Mission издава компилация от видеозаписи, наречена From Dusk to Dawn и, за да си припомни настроението от първите си концерти, групата прави малко турне из Шотландия. Целта на турнето също е да се представят някои от новите им песни, защото веднага след това групата се заема със записи на третия си албум. Записите са прекъснати за кратко от благотворително събитие, оглавено от Хаси по повод трагичния случай на стадион Хилсбъро (през 1989г по време на футболен мач на този стадион, загиват 96 души от публиката). В крайна сметка работата по албума се оказва изключително плодотворна и групата създава доста повече песни, отколкото са нужни за албума. Ето защо веднага след излизането си Carved in Sand е последван от следваща продукция Grains of Sand, която включва песните, останали извън третия албум на групата.

За да се опитат да изгладят противоречията по между си с известна доза чувство за хумор и като признание към глем рока, четиримата членове на The Mission се обединяват за кратко с Ноди Холдър (Noddy Holder) и Джим Лий (Jim Lea) от Slade в група наречена The Metal Gurus. Групата записва кавър версия на Merry Xmas Everybody на Slade и подгрява за The Wonder Stuff. Въпреки това по-късно, с напредване на турнето Deliverance World Tour на The Mission става ясно, че тези занимания не са били достатъчни да разсеят напрежението в групата и в резултат, Хинклър демонстративно напуска сцената по време на концерта им в Торонто. За остатъка от турнето той е заменен от Дейвид Уолфъндън, а освен това като гост музикант в групата се появява Тим Бричено (Tim Bricheno) от All About Eve, преди той от своя страна да се присъедини към новия състав на The Sisters Of Mercy. В състава на The Mission за изпълненията на живо влиза и бившият член на Ghost Dance Пол Етчълс (Paul Etchells) на клавишни, а до края на турнето Хинклър се появява на два пъти за участие в бисовете.

След края на това толкова напрегнато турне бандата се оттегля, за да се опита да се възстанови. При това, след като току що се е оженил, Хаси се мести Хирфордшир, за да осигури на семейството си провинциалното спокойствие там. Все пак, като човек, който не е в състояние да се откаже от музиката, той веднага приспособява една съседна селскостопанска постройка, запълва я със студийно оборудване и почва да прави нови музикални планове.

Изпълнени с енергия и подновен ентусиазъм, няколко месеца по-късно членовете на групата се събират и привличат инженера Джо Гиб (Joe Gibb), за да изградят една високотехнологична обстановка в студиото. Междувременно Мик Браун се е потопил в денс сцената на Лийдс, докато Хаси е насочил интереса си към етно музиката. Когато са поканени да свирят на едно музикално събитие във Finsbury Park през 1991г, The Mission се показват в съвсем различна светлина. За случая към тях се присъединяват Мартин Алкок (Martin Allcock) – бивш член на Fairport Convention и Антъни Тисълтуейт (Anthony Thistlethwaite) – бивш член на The Waterboys, а изпълнението им причинява сериозни тревоги у феновете, които се замислят как ще звучи следващата продукция на групата. И действително, когато през 1992г излиза новият албум, Masque (продуциран от Марк Сондърс (Mark Saunders), става ясно, че уменията на Хаси да пише песни са еволюирали и са се насочили към по-лични теми, но доста по-пъстрият, подчинен на ритъма поп отблъсква традиционните готик-рок фенове на групата. Мнозина смятат, че макар този албум да е издаден от името на цялата група, той всъщност е бил замислен като солопроект на Хаси и звучи точно като такъв. При тези промени в стила и поради липса на планове за турне, Крейг Адамс се оттегля от групата и се присъединява към The Cult. Останалите двама членове на The Mission започват да търсят нови попълнения и дори пускат обява в Melody Maker.

Тези търсения приключват с формирането на втория известен състав на The Mission. Освен Браун и Хаси, в него влизат китаристът Марк Джемини-Туейт (Mark Gemini-Thwait) бивш член на Spear of Destiny и National Velvet, кийбордистът Рик Картър (Rik Carter), чиито предишни проекти са Pendragon и Heartland и басистът Анди Казън (Andy Cousin) от Eve again. Първата продукция, която групата създава в този си състав през 1993г, е един кавър на песента Crazy Horses на Osmonds, предназначен само за фенклуба на групата. След това започва и работа по следващ студиен албум, като в същото време Хаси и Джо Гиб събират материал за един албум с изпълнения на живо No Snow No Show for the Eskimo. По същото време групата решава да направи и първото си турне от три години и като начало участва в благотворителното събитие Off the Street, за подпомагане на бездомните в Лийдс. Тъй като в същото събитие участва и Андрю Елдрич, пресата веднага почва да спекулира, дали Хаси и Елдрич няма да се съберат, за да работят заедно отново. Такава вероятност обаче изобщо не съществува. По време на клубното турне на The Mission из Европа, групата свири част от новата си продукция почти на всеки концерт. Сред новите песни са Afterglow и Raising Cain.

В края на 1993г Хаси ремиксира Tower of Strength. Заедно с още преработени минали песни, тя влиза в компилация с най-големите хитове на групата. През януари следващата година, след като Tower’93 попада в класациите, групата за последен път се появява в Top of the Pops. Месец по-късно излиза и компилацията Sum & Substance. Тя включва повечето сингли на групата, както и две нови парчета – Sour Puss (посветена на напускането на Адамс) и Afterglow ремиксирана от Марк Стент. Именно Afterglow става последният сингъл издаден от Phonogram. По това време договорът за седем албума вече е изтекъл и никоя от страните няма желание да го поднови. Групата прави кратко британско турне и няколко отделни дати през лятото, но като цялото се въздържа от твърде мащабни изяви.

Докато групата води преговори за сключване на договор с нов независим лейбъл, записите на нов албум се проточват и междувременно Хаси продуцира компилацията Salad Daze, съдържаща три сесии записани за ВВС. Към края на 1994г, след като е установила отношенията си с лейбъла Equator Records, The Mission издава сингълът Mission:1, в който е включена и доста острата Raising Cain. В началото на 1995г излиза и следващ сингъл Swoon, предхождащ издаването на дългоочаквания следващ албум Neverland. Като цяло звукът на албума е традиционно познатият звук на групата, но се отличава с доста по-тежка продукция. Последвалото Neverland турне, показва, че интересът към групата отново се е повишил като два от концертите са записани за немска телевизия. Освен това The Mission издава изцяло с промоционална цел едно ЕР с изпълнения на живо и участва в няколко летни фестивала.

През 1996г Хаси се оттегля съвсем сам в един апартамент в Бат с един магнетофон и куп идеи. През март същата година останалата част от групата се присъединява към него в Бристол за осем седмици изпълнени с бурни звукозаписни сесии с пънкарски привкус. Когато резултатът от това приключение – дръзкият Blue – вижда бял свят, неговият грубоват стил с ограничено използване на електроника се харесва на критиците, но разочарова голяма част от феновете. По-късно в интервюта Хаси заявява, че мрази този албум. Единствена песен от него, която се изпълнява на всички концерти от последвалото турне е преработена версия на песента от Б-страна, Evermore & Again. Освен това групата обявява, че това турне, обхващащо Великобритания, Белгия, Германия и Холандия ще им е последно. След десет години заедно Хаси и Браун решават, че е време да прекратят сътрудничеството си, като последните им изпълнения са на два фестивала съответно в Испания и Южна Африка.

След разпадането на групата, Хаси се премества в Orange County, California, където не се занимава активно с музика, но от време а време продуцира някои ремикси и сингли за лейбъла Cleopatra and Dancing Ferret Records. Освен това той отделя време да допринесе за новия албум, озаглавен Mission, който феновете на групата създават в интернет.

В крайна сметка, през 1999г, след като издава за Cleopatra Records някои от класическите парчета на The Mission, преработени в собственото му студио, Хаси решава да събере групата – Адамс, Туейт и един бивш член на The Cult, Скот Гарет (Scott Garrett) за единично турне в САЩ и Обединеното кралство. За британското турне към The Mission се присъединява още една група подновила работата си, All About Eve. Огромният успех на това турне и реакцията на публиката стимулират групата да продължат работата си и през 2000 музикантите се отправят на мащабно световно турне. Освен това оглавяват различни фестивали в Европа а специално на немския фестивал M’era Luna, The Mission участват заедно с The Sisters of Mercy. Като спомен от турнето състояло се през 1999г излиза продукцията Ever After съдържаща много изпълнения на живо, а освен това три парчета от излязлото през 1995г промоционално ЕР, както и още по-редкия запис от 1993г издаден само за фенклуба на групата – Crazy Horses.

В края на 2000г като правят планове за нов албум, членовете на групата записват няколко първоначални парчета в студиото Levellers Brighton. Дейв Алън (Dave Allen), който е продуцирал първите албуми на The Sisters е привлечен да следи записите в Бат. Пред да издадат следващия си албум Aura, музикантите са поканени да подгряват за финландската група HIM. За това турне обаче Марк Джемини-Туейт напуска групата, поради вече поети ангажименти за турне с Tricky, а по-късно, той създава и собствена група New Disease. Мястото на Туейт е заето от Роб Холидей (Rob Holliday) от Sulpher.

Aura се появява през 2001г. Албумът е издаден от личният лейбъл на групата Playground, който се управлява от бившия служител на Phonogram Чарли Иъри (Charlie Eyre). Aura предизвиква доста разнообразни реакции. Звукът на албума е тежък и продукцията е много усложнена, но феновете забелязват, че Dragonfly например доста напомня миналия хит Butterfly on a Wheel, а и повечето от песните звучат аналогично на по-стари парчета на The Mission. Въпреки тези противоречиви чувства у публиката, групата решава да предприеме мащабно световно турне. Изтощителното турне и не съвсем задоволителните постъпления отново разпалват противоречията в групата и по време на доста хаотичния южноамерикански етап на турнето Крейг Адамс напуска групата. Въпреки това Хаси продължава турнето сам с няколко акустични концерта и с подкрепата на предварително направени записи. По-късно той си насрочва и няколко дати за напълно акустични концерти в Европа, които са доста по-добре приети.

В началото на 2003г The Mission се разделя със Скот Гарет по лични причини, но към състава на групата се присъединяват басистът Ричи Върнън (Ritchie Vernon) и барабанистът Стийв Спринг (Steve Spring). Този нов състав осигурява известна устойчивост на групата и й влива достатъчно енергия и нов живот, за да й осигури поредица взривящи концерти в Европа продължили до средата на 2004г.

През септември 2005г немският лейбъл SPV издава първото DVD на The Mission озаглавено Lighting the Candles в комбинация с диск с живи изпълнения. Хаси събира материалите за този двоен диск повече от година. Продукцията включва клипове от изпълнения на живо, коментари по биографията и дискографията на групата, множество интервюта и кадри снимани зад кулисите. Това DVD получава чудесни отзиви и се продава добре. Сингълът Breathe Me In оглавява немските алтернативни класации и групата отново тръгва на продължително европейско турне. Тъй като Роб Холидей е зает с турнето на Prodigy, Марк Джемини-Туейт се връща в състава на групата. The Mission допълнително развива своето хард-рок звучене, а публиката е все по-доволна с напредване на турнето. По-късно Хаси обявява, че през 2006г няма да има концертни изяви, понеже той ще се концентрира върху създаване на нов албум и върху солопроектите си.

Двадесетата годишнина на групата е ознаменувана през 2006г с издаването на няколко компилации включващи най-големите хитове на The Mission, но и някои редки или дори неиздавани записи останали от продукцията на предишни албуми. Същата година Марк Туейт трайно се завръща в групата, понеже ангажиментите на Роб Холидей с Prodigy и със собствения му проект Sulpher се увеличават и той не е в състояние да продължи работата си още една група.

В началото на 2007г се появява нов сингъл Keep It In The Family, последван месец по-късно от албума God Is A Bullet. По албума са работили бившият член на The Mission Саймън Хинклър, а също и дългогодишните приятели на групата Тим Бричено и Джулиан Рийгън от All About Eve. Едновременно с това първите три албума на групата са преиздадени с бонус парчета.

През юни 2007г, групата обявява, че в началото на 2008г ще изнесе серия от четири концерта в Лондон, като всяко шоу ще е посветено на отделен период в работата на групата. Освен това за пореден път става ясно, че това ще са последните концерти на The Mission, понеже Уейн Хаси смята трайно да се оттегли от работата в група, за да се концентрира върху личните солови проекти.

Дискография

Албуми

Gods Own Medicine (1987)
First Chapter (1987)
Children (1988)
Carved in Sand (1990)
Grains of Sand (1990)
Masque (1992)
No Snow, No Show for the Eskimo (1993)
Neverland (1995)
Blue (1996)
Ever After (2000)
Aura (2001)
God Is a Bullet (2007)

Сингли

Serpents Kiss (1986)
Garden of Delight/Like a Hurricane (1986)
Stay With Me (1986)
Wasteland (1987)
Severina (1987)
Tower of Strength (1988)
Beyond the Pale (1988
)
Butterfly On A Wheel (1990)
Deliverance (1990)
Into the Blue (1990)
Hands Across the Ocean/Amelia (1990)
Never Again (1992)
Like a Child Again (1992)
Shades of Green (1992
)
Tower of Strength (remix) (1993)
Afterglow (1994
)
Raising Cain (1994)
Swoon (1995
)
Lose Myself in You (1995)
Coming Home (1996)
Evangeline (2001)
Shine Like the Stars (2002)
Breathe Me In (2005)
Keep It In The Family (2007)