Архив

Black Strobe

By  | 

Какво свързва норвежкия дет метъл, френските клубни хитове и лондонския супер-продуцент Пол Епуърт? Тези понятия са толкова отдалечени едно от друго в музикалния свят, че такава връзка изглежда почти невъзможна. И все пак свързва ги френската денс рок група Black Strobe. Този простичък отговор обаче изисква малко по-дълго обяснение.

Все пак, добре е обяснението да не е толкова дълго, колкото времето, нужно на групата да запише първия си албум. Групата, това са Арно Реботини (вокали и програмиране), Давид “Siskid” Шоу (китара и клавишни), Бастиен Бурже (бас и клавишни) и Бенджамин Болю (ударни), а създаването на албума “Burn Your Own Church” им отнема десет години. За щастие чакането си е струвало. Не са много групите, които комбинират китари и електронни звуци така успешно, както Black Strobe в този албум. Първият сингъл “Shining Bright Star” е изумителна смес от разтърсваща бас китара, натрапчиви синтезатори и заплашителният, но мелодичен глас на Арно. Първата песен от албума “Brenn Di Ega Kjerke” – норвежки вариант на заглавието “Burn Your Own Church” – е намек за симпатиите на Арно към крайностите на т.нар. блек метал звук и съответно е смазващо тежка песен, в която се сблъскват пулсиращи синтезатори и китари вдъхновени от албума на My Bloody Valentine от 1991 “Loveless”. Това е мрачна завладяваща формула, повторена със същия успех в “Blood Shot Eyes” и “You Should Be”. “Girl Next Door” от своя страна показва групата в съвсем различна светлина. Песента е бавна и заплашителна, като среднощна разходка в опасен квартал. Вероятно най-неочакваният момент в албума е наелектризиращият електронен кавър на “I’m A Man” на рок иконата Бо Дидли, който е предвиден като втори сингъл. Всичко това събрано заедно говори за дебют, който оставя слушателите поразени.

“Burn Your Own Church” вероятно ще се стори изненадващ на хората, които познават Black Strobe от ранните им клубни парчета като “Innerstrings” и “Me And Madonna”. Според Арно обаче няма нищо изненадващо. Според него, албумът е естествено развитие след тези песни. “Може би хората ще се изненадат да чуят повече китари и по-малко синтезатори”, казва той, “но музикално, албумът представя нашата естествена еволюция. Допада ми идеята, че това ще ги изненада.”

Желанието на Арно е било да създаде албум, който да отразява изцяло неговия вкус. “Това е резултатът на голямо музикално наследство”, обяснява той. “В началото идеята беше да направим не албум, на който да се танцува, а такъв, който ще си слушате вкъщи. Моето желание беше да запазим денс звученето на Black Strobe, но да не използваме изцяло електроника за продуцирането на записите. Исках да има и китари. Исках свобода. Когато правиш музика, на която ще се танцува се налага да спазваш определени правила, за да могат DJте да я пускат, а това ти ограничава свободата. Не можеш да направиш всичко, което ти се иска. Ролята на този албум беше именно да се откъсне от тези правила и да привнесе нещо към същността на Black Strobe, което е недостъпно при правенето на денс музика. Такива неща са блусовете или кънтри музиката, автентичният рокендрол и хипнотичното въздействие на блек метал групите. Исках да имаме добри песни, включително и бавни. Да им придадем типа инструментация характерен за класическата музика. Исках да пиша музика, която наистина ще допада на мен самия и, която някак ще отразява музиката, с която съм израснал. Изобщо идеята ни беше да имаме свобода.”

Но да се върнем към началото. Първоначално групата е била дуо, състоящо се от Арно Реботини и френския DJ Иван Смаге. Двамата се сприятеляват в средата на 80те след като многократно се оказват рамо до рамо в предните редици на концертите, които посещават. По-късно и двамата работят за денс раздела на музикалния магазин Rough Trade в Париж. След като двамата решават да сформират собствена група, първият им запис е асид хаус парче наречено “Paris Acid City”, което влиза в компилацията “Sourcelab” 3 през 1996г. Следващият запис на Black Strobe, “Innerstrings”, излиза едва през 1999г и включва отпратки към синтпопа от 80те поне две години преди електрокалаша да стане популярен. Третият им сингъл “Me And Madonna”, става един от абсолютните електроклаш хитове, макар че Black Strobe никога не се били част от този стил.

Що се отнася до албума, Арно е наясно, че свиренето на живо ще е от основно значение за “Burn Your Own Church”. “Още като почнах да пиша албума си казах, че това трябва да са песни, които да могат да се изпълняват на сцена”, спомня си той. “Замислих се как трябва да звучат песните. Не ми се щеше чак като запишем албума да се чудим как да го пригодим за изпълнения на живо. Ако се случеше някоя песен да не ни се стори подходяща за концертно изпълнение, не я включвахме в албума. Такива песни се събраха общо пет или шест. Тях вероятно ще ги оставим като Б-страни.”

Всичко това е довело до там Black Strobe да се превърнат в група, чиито живи изпълнения са особено вълнуващи, а Арно да се изявява като завладяващ фронмен с дрезгав глас – малко по-плътен вариант на Ник Кейв може би. На Иван, другият съосновател на групата, изпълненията на живо не допадат толкова и той напуска, за да се концентрира върху кариерата си на DJ. Все пак, раздялата не е породена от никакви конфликти, приятелските чувства си остават и влиянието на Иван все още може да се усети в “Burn Your Own Church” – негови са повечето текстове в албума.

Възмомжно е “Burn Your Own Church” наистина да е по-тежък и рок ориентиран от всичко, което групата е показала преди този албум, но това не се случва за първи път. Б-страната на “Chemical Sweet Girl” – едно парче озаглавено “The Abwehr Disco” – звучи така, сякаш Metallica са започнали да използват синтезатори, за да правят хеви метъл музика.

В MySpace профила на Black Strobe Арно казва, че иска да прави музика, която ще изплаши хората. Това е шега, но в нея все пак има доза истина. Докато Арно бил дете, баща ме се е занимавал със соул, блус и рок. Като тийейджър, той почнал да се интересува от т.нар. “шумни групи”, като Sonic Youth. Първата група, в която е свирил е била дет метъл група на име Swamp. Този тип крайна музика му харесва и до днес, без значение дали става въпрос за разбиващия индъстриал звук на Nurse With Wound, експериментите на Карлхайнц Стокхаузен или норвежки блек метъл банди като Burzum и Darkthrone. За последните Арно казва: “Направили са някои наистина изумителни албуми. Все слушам хората да говорят за пънк, но тия момчета са последните останали истински пънкари.”

За Стокхаузен, Арно казва: “Харесва ми идеята на Стокхаузен за музиката – че трябва да мислиш за нея, като за съставена от звукови сегменти. Използваш отделните сегменти, за да построиш нещо по-голямо, точно както се строи сграда.”

Сред звуковите сегменти, използвани за “Burn Your Own Church” има солидни заемки от класическата музика. Арно е истински познавач на тази музика. Той работи с Groupe de Recherches Musicales (Група за музикални търсения – б.пр.) – една френска организация, основана от Пиер Шафе, френски авангарден композитор и един от пионерите на конкретната музика.

За да успеят да обединят всички тези доста разнообразни и влияния и сериозни амбиции, на Black Storbe помага продуцентът Пол Епуърт, познат от работата си с Bloc Party, Maxïmo Park и The Futureheads. След като Арно написва “Burn Your Own Church” в домашното си студио в Париж, той и групата го записват в Ийсткоут – студиото на Епуърт в западен Лондон в рамките на три седмици в началото на 2006г. След това със смесването на албума се заема Алан Мълдър (U2, Nine Inch Nails и Marilyn Manson). “Научих доста от Пол”, казва Арно, “той се занимава с електронна музика от рода на Phones, но продуцира и рок групи. Познанията му за работа в студио са огромни. Определено той беше най-подходящият човек за нас. Страшно се зарадвах, като разбрах, че е съгласен да работи с нас.”

Остава само един въпрос: защо им е отнело толкова много време? “Защото беше доста трудно”, смее се Арно. “Не беше лесно да намерим подходящия начин да се измъкнем от денс музиката. Трябваше да се научим как да бъдем истинска група, как да свирим на живо. Всичко това ни отне известно време.”

В крайна сметка, това се оказва от полза за Black Strobe. Арно споменава Klaxons и The Horrors. “Смятам, че по продуциране доста се доближаваме до Klaxons, макар че нашата музика вероятно е малко по-мрачна заради по-ниския глас и различните влияния. Споделяме обаче общата идея за смесване на китари и синтезатори.” Вероятно комбинацията от Klaxons и The Horrors е добър начин да се опише Black Strobe.

Последни думи от Арно: “Албумът е колекция от грубовати песни за любов, пристрастия и (само)разрушение. Албум от хора, на които им харесва да опожаряват собствената си църква.” Това са Black Strobe. Запознайте се с тях – ако ви стиска.

Дискография
EPs & студийни албуми

Chemical Sweet Girl EP (2004)
Shining Bright Star EP (2007)
Burn Your Own Church LP (Playloudrecordings) (2007)

Сингли

Paris Acid City (1997)
Innerstrings (2000)
Me And Madonna (2002)
Italian Fireflies (2003)
Deceive/Play (2005)
I’m A Man (2007)