Einsturzende Neubauten

Einstürzende Neubauten са експериментална група, създадена в Западен Берлин през 1980г. Музиката на групата често се определя като индъстриъл или електронна. Една от техните характерни особености е използването на създадени специално за тях музикални инструменти, които често, макар и не винаги, са изработени от метален скрап и строителни инструменти и се използват в допълнение към стандартното музикално оборудване. Освен това за Neubauten винаги е било характерно експериментирането със звука, първоначално в noise музиката, а по-късно и в разнообразни други стилове. Вокалистът, автор на песни и свирещ на множество инструменти Бликса Баргелд (Blixa Bargeld) е вероятно най-познатият член на групата.

Името на групата в превод означава “срутващи се нови сгради”. Neubauten е доста общо понятие, отнасящо се до новите постройки издигнати в Германия след 1945г., за които по принцип се смята, че са по-евтини, неустойчиви и им липсва естетически вид, за разлика от т.нар. Altbauten – сградите строени преди 1945г и по-конкретно до-модернистичните сред тях. Заради масовите разрушения нанесени на немските градове през Втората Световна Война и последвалото бързо и повсеместно застрояване, тези нови сгради се срещат доста често из германските градове.

Първата изява на Einstürzende Neubauten пред публика се състои на 1 април 1980г в Moon Club в Берлин и групата счита тази дата за начало на съществуването си. Малко по-късно същата година, на 21 май, покривът на Berlin Kongresshalle – една от следвоенните “нови сгради”, се срутва, което създава паралел между името на групата и това актуално в онзи момент събитие. По онова време групата не е нищо повече от случайно събрани за изпълнение на живо представители на Дадаистичното музикално движение и на проектът Geniale Dilettanten. В първоначалния състав влизат Беате Бартел (Beate Bartel), Гудрун Гут (Gudrun Gut), Бликса Баргелд и Н.У. Унрух (N.U. Unruh), които в последствие започват да записват музика под името Einstürzende Neubauten. Двете дами в поректа, Бартел и Гут, скоро го напускат, за да създадат своя собствена група наречена Mania D, а към Neubauten се присъединява младият звуков техник, владеещ множество инструменти, Александър фон Борзиг (Alexander von Borsig), известен под псевдонима Александър Хаке (Alexander Hacke). При присъединяването си към групата, той е само петнадесетгодишен, но се превръща в основен и дългогодишен нейн член.

Логото на Einstürzende Neubauten (символ на човешка фигура с изрисуван плътен кръг в центъра на главата) представлява всъщност пещерна рисунка от културата на древната централно-американска цивилизация Толтеки. Бликса Баргелд открива това изображение в някаква книга през 1980г. и от тогава то присъства на почти всеки продукт на групата. Някои от феновете им дори си го татуират.

След като през 1981г. перкусионистът Ф.М. Айнхайт (F.M. Einheit, истинско име – Frank Martin Strauss) от хамбургската група Abwärts се присъединява към Neubauten, те издават първия си албум, наречен Kollaps. Албумът е смес от груби пънкарски рок мелодии и индъстриъл звуци, извлечени от инструменти, сглобени от самите членове на групата, електронно музикално оборудване и разнообразни леярски продукти като например метални плочи. Още преди издаването на албума, през 1980г., концертите с Айнхайт в състава на групата включват сериозно налагане на разнообразни метални обекти и разрушаване на предмети на самата сцена, което прави изпълненията легендарни. По време на първото турне на Neubauten из Германия, към тях се присъединява и Марк Чънг (Mark Chung) – бивш басист на Abwärts и групата запазва този състав през следващите десет години.

През 1983 Einstürzende Neubauten записват втория си албум. Неговото заглавие Zeichnungen des Patienten O.Т. идва от името на книга на автора Лио Навратил (Leo Navratil), описваща картините на художника Освалд Чиртнер (Oswald Tschirtner), известен под псевдонима О.Т.

Също през 1983г, Баргелд решава да се присъедини като китарист към групата The Birthday Party, в която участват Ник Кейв (Nick Cave) и Мик Харви (Mick Harvey). Скоро след това тази група се разпада, но Баргелд се включва и остава дългогодишен член на проекта, който израства, от нейните руини – Nick Cave and the Bad Seeds, където отново участват Ник Кейв и Мик Харви. Баргелд остава пълноценен член едновременно на Nebauten и на Nick Cave and the Bad Seeds до 2003г.

Следващият албум на групата, Halber Mensch, излязъл през 1985г, се счита за пробива в музикалното развитие и кариера на групата. Музикалната структура на записите става по-очевидна, след като типичното, подобно на речитатив вокално изпълнение на Баргелд преминава към по-организирани поетични мелодии.

Като начало на третото си северноамериканско турне, групата изнася концерт във Ванкувър, Британска Колумбия, Канада. Изпълнението им там е спонсорирано от Немския Гьоте институт, като част от немското участие на Експо ’86. В рамките на същото събитие се предполага де свирят и Test Dept и Skinny Puppy, но не всички успяват да се включат.

По време на турнетата, експерименталната природа на групата и склонността им да импровизират на сцената понякога води до проблеми с организаторите и силите на реда. Например, изпълнението в Palladium, Манхатан, е прекратено половин час след началото му, заради импровизиран пиротехнически опит. Групата запалва на сцената малко количество разредител за боя разлят в метални съдове, при което организаторите се паникьосват, прекратяват концерта и опразват залата.

Едночасовият филм Halber Mensch (1986г.), заснет от Сого Ишии (Sogo Ishii) документира посещението на Neubauten в Япония през 1985г.

Следващите два албума на групата Fünf auf der nach oben offenen Richterskala (1987) и Haus der Lüge постигат огромен успех в САЩ и Япония.

През 1991, групата опитва нещо напълно различно. Те записват саундтрака към пиесата на Хайнер Мюлер (Heiner Müller) Die Hamletmaschine. Променя се и техният имидж. Бликса Баргелд, който дотогава е носел типично пънк/индъстриъл облекло, се появява на сцената, облечен в костюм. Отново през 1991г Neubauten издават двоен best-of албум със заглавие Strategies Against Architecture II, който включва и някои рядко срещани записи.

През 1993 Einstürzende Neubauten участват в едно шоу на Ерих Вондер (Erich Wonder) във Виена – Das Auge des Taifun, изпълнено на юбилея за 300годишнината на Академията за изобразителни изкуства.

Следващият им албум, от 1993 – Tabula Rasa е повратна точка в историят на Neubauten, защото музиката им става чувствително по-мека и включва доста повече електронни звуци. Мартин Мънч (Martin Munsch) от Factory QC, който се занимава с финалното мастериране в Ню Джързи, коментира, че според него това е най-завладяващата продукция на групата до момента.

След записите на Faustmusik Марк Чънг напуска Neubauten и се отдава на кариера в музикалната индустрия. Малко по-късно, по време на записите на Ende Neu, групата напуска и Айнхайт, който има огромен принос към нейната музика и оформянето на звука й. Неговото решение да се оттегли се дължи поне отчасти на конфликт с Баргелд. Последното парче на Neubauten, по което работи Айнхайт е “Was ist ist”, а след като напуска, той продължава музикалната си кариера като създава театрална музика в сътрудничество с разнообразни изпълнители като Андреас Амер (Andreas Ammer), KMFDM, Gry и Pan Sonic.

Съвсем скоро след това групата издава албумът Ende Neu (1996). Песента “Stella Maris” – дует между Баргелд и съпругата на Хаке, певицата Мерит Бекер (Meret Becker) става доста популярна. Албумът е последван от световно турне, по време на което към групата се присъединяват Йохан Арбайт (Jochen Arbeit) и Руди Мозер (Rudi Moser) – и двамата членове на Die Haut. През 1997г излиза албум с ремикси на песни от Ende Neu, направени от имена като Бари Адамсън (Barry Adamson) и Pan Sonic.

В периода 27 март – 23 май 2000г, Einstürzende Neubauten отпразнуват своя двадесети рожден ден с т.нар. “20th anniversary tour”. Точно на датата, която смятат за свой рожеден ден 1 април, те свирят в Columbiahalle в Берлин. Веднага след това издават албума Silence is sexy и тръгват на световно турне. От 2001г насам, албумите и уеб проектите на групата са отчасти продуцирани и поддържани от съпругата на Баргелд, Ерин Зу (Erin Zhu), която освен това е уебмастър на официалния сайт на Einstürzende Neubauten.

През 2002г групата започва работа по нов албум без подкрепата на звукозаписна компания. Вместо това, те решават да проведат нещо като експеримент тип Street Performer Protocol, като разчитат на участието на фенове в комбинация с активна интернет общност и съвсем минималната подкрепа на меценатска организация.

В подкрепа на тази идея, която става известна като Phase I, се включват около 2000 поддръжници, като плащат 35 USD или EUR за възможността да са част от това събитие и да получат готовия резултат. Специално за тази общност по Интернет се предават множество видеоматериали, представящи работата около създаването и записването на албума, а през есента на 2003г всеки поддръжник получават свое копие на ексклузивния Supporter Album #1.

За да могат обаче да си позволят да тръгнат на турне, на групата се налага да се откажат от идеята за издаване на албум, изцяло спонсориран от феновете. Ето защо, за да си подсигурят турнето, те се свързват с Mute и през 2004 с този лейбъл издават албума Perpetuum Mobile. Характерно за албума е използването на разнообразни свистящи звуци, като например продухване на пластмасови тръби с компресор и много други експерименти с въздушната струя.

Изпълненията от турнето Perpetuum Mobile се записват от звуковите инженери на групата, прехвърлят се на дискове на място и веднага след концерта се предлагат за закупуване на хората от публиката. По този начин по време на турнето са създадени многобройни “официални” албуми с изпълнения на живо, но те за съжаление съдържат доста грешки и прекъсвания.

През ноември 2004 групата прави мини-турне, като един от концертите, включени в него, се изпълнява пред публика съставена само от поддръжниците, включили се в подкрепа на Phase I. Записът на това шоу, състояло се в Palast der Republik в Берлин, е издадено в края на Phase II във формата DVD и е предназначено изключително само за въпросните поддръжници.

В началото на 2005г. Neubauten слагат началото на нов проект, наречен Musterhaus. Първият диск – Anarchitektur – излиза през май същата година, а на записалите се предварително е дадена възможност директно да го смъкнат от Интернет. Според описанието на този проект, той е замислен като поредица записи, чрез които групата да даде израз на някои свои по-експериментални импулси и търсения. Изданията от този проект излизат веднъж на приблизително три месеца. Вторият диск от поредицата е завършен на 15 август 2005 и скоро след това е разпратен до получателите и отново е на разположение за смъкване.

По същото време – август 2005 приключва Phase II от експерименталният проект на групата за подкрепа от страна на феновете и през септември същата година, уеб страницата му спира да функционира. Създаденият с помощта на поддръжниците албум – озаглавен Grundstück, и DVD, съдържащо запис от берлинският концерт, състоял се през ноември 2004, са на разположение в началото на октомври същата година.

Третото издание от поредицата Musterhaus, Solo Bassfeder излиза на 8 декември 2005 и представлява колекция от бас композиции на отделните членове на групата.

На 10 февруари 2006 започва Phase III от проекта на Поддръжниците, а на 25ти същия месец налице е четвъртата част от серията Musterhaus, наречена Redux Orchestra vs. Einstürzende Neubauten. Сред новите идеи, включени в Phase III е албум, който да се предостави единствено на поддръжниците песен по песен и, който се състои от 15 “бисера”, както ги нарича групата. Началото е поставено през март и около 15то число на всеки следващ месец феновете получават възможността да смъкнат следващата песен, като става ясно че тези “бисери” са извлечени от сънищата на Баргелд.

Работата по Musterhaus #5 – Kassetten, приключва на 15 май 2006 и е насрочен да излезе на 31 май. По същото време е приключен албумът Alles was irgendwie nützt, по който Neubauten работят от Phase II нататък. Той се състои от малко познати живи изпълнения, подбрани лично от шестима поддръжници, участвали в Phase II и смесени от Борис Вилсдорф (Boris Wilsdorf).

Шестата част от поредицата Musterhaus, озаглавена Klaviermusik (музика за пиано) излиза на 31 август същата година, а седмата – Stimmen Reste (Гласовете остават) на 2 декември. Тази седма част се състои от записи на вокални експерименти и разнообразни манипулации с тези записи, като към тях са добавени няколко инструментала, създадени по-рано с помощта на полистирин, електронен пулс, хамонд орган, бас китара и метални перкусии. Част от записите вече са известни преди това, но или не са били официално издавани (“Gestern”), или не са имали качествен запис (“Semiotische Musik #5”). Основното парче (“Kernstück”) е преработка на “Vox Populi”, в която промените са свързани предимно със скоростта и е включен “социален хор”, състоящ се от 100 гласа.

В началото на 2007 на уеб сайта на групата е обявено, че през април тя ще предприеме кратко турне, предимно из Обединеното кралство, като преди британските дати, е насрочен концерт в Хановер. По-късно същата година се очаква да бъде издаден нов комерсиален албум за първи път след Perpetuum Mobile (2004г). Този път обаче групата е решила да издаде албума напълно самостоятелно без, каквато и да била подкрепа от звукозаписна компания – нещо, което са планирали да направят още с Perpetuum Mobile. Феновете, които са част от EN общността ще получат албум с всички песни, включени в комерсиалния продукт, плюс няколко бонус парчета и по избор DVD с детайли около създаването на албума.

Дискография
Албуми и EP

Kollaps (1981)
Zeichnungen Des Patienten O. T. (1983)
Halber Mensch (1985)
Fünf Auf Der Nach Oben Offenen Richterskala (1987)
Haus Der Lüge (1989)
Tabula Rasa (1993)
Interim (1993)
Malediction (1993)
Ende Neu (1996)
Total Eclipse Of The Sun (1999)
Silence Is Sexy (2000)
Airplane Miniatures (2003)
Perpetuum Mobile (2004)
Alles Wieder Offen (2007)

Сингли

Für Den Untergang (1980)
Kalte Sterne (1981)
Thirsty Animal (1982)
Yü-Gung (1985)
Das Schaben (1985)
Feurio! (1989)
Nag Nag Nag/Wüste (1993)
Stella Maris (1996)
NNNAAAMMM (1996)
Perpetuum Mobile (2004)