Siouxsie And The Banshees

Siouxsie and the Banshees са британска рок група, създадена през 1976г. Единствените постоянни членове на групата са вокалистката Сюзи Сю (Siouxsie Sioux ) и басистът Стивън Севрин (Steven Severin). Началото на The Banshees е поставено в самата зора на британската пънк сцена, като те много скоро се превръщат в една от най-значимите групи на пост-пънк движението. С общо единадесетте си издадени албума между 1978г и 1995г, Siouxsie and the Banshees оставят своя отпечатък върху музикалното развитие на изпълнители като The Cure, Tricky и LCD Soundsystem.

Първоначално групата е сформирана, за да попълни недостатъчния списък с изпълнители на първия “международен пънк рок фестивал” проведен в Обединеното кралство. Въпросното събитие е организирано от Малкълм Макларън (Malcolm McLaren) в лондонския клуб 100 (на улица Оксфорд) на 20 септември 1976г. Други групи, чиито изпълнения влизат в различните вечери на фестивала, са Subway Sect, The Clash и the Sex Pistols.

Всички участници в първия състав на групата са ревностни последователи на Sex Pistols, принадлежащи към фен обществото “Bromley Contingent” – Сюзи Сю, Стивън Севрин, Марко Пирони (Marco Pirroni) – който по-късно членува в групите Adam and the Ants и Rema Rema – и Джон Саймън Ричи (John Simon Ritchie), по-късно сдобил се със съмнителна слава като барабанист на Sex Pistols под името Sid Vicious. Това тяхно първо съвместно изпълнение включва доста дълги, хаотични импровизации върху молитвата “Отче наш”, в които се промъкват редове от песни като Deutschland, Deutschland über alles, Knockin’ on Heaven’s Door, Smoke on the Water и Twist and Shout.

Доста необичайното фетишистко облеклото на Сюзи често предизвиква противоречиви реакции в ранната история на групата. Освен това тя е остро критикувана, заради лентите за ръка със свастики, които носи, въпреки че самата изпълнителка отрича в това да има политическо послание и твърди, че носи подобни аксесоари само, за да предизвика шокиращ ефект. По-късно тя пише песента Metal Postcard (Mittageisen) – в памет на художника анти-нацист Джон Хартфийлд и сингъла Israel.

Една от най-запомнящите се реплики на член на Sex Pistols: “ти мръсно копеле… противен мазник такъв”, която допълнително утвърждава лошата слава на групата, е изречена от китариста им Стийв Джоунс (Steve Jones) по време на интервю на групата с Бил Грънди (Bill Grundy) през декември 1976г и е предизвикана от опитите на водещия да фамилиарничи със Сюзи Сю в национален ефир.

До февруари 1977г The Banshees вече се смятат за сериозен музикален проект с редовни изпълнения и натрупана сериозна фен аудитория. По това време те привличат в състава си Кени Морис (Kenny Morris) и Пийт Фентън (Pete Fenton), като през юли същата година Фентън е заменен от Джон Маккей (John McKay). Едва през 1978г обаче те сключват договор с Polydor Records и издават първия си сингъл Hong Kong Garden, влязъл в челната десятка на британските класации, а малко по-късно излиза и първият им албум The Scream.

В NME Ник Кент (Nick Kent) пише, че в албума: “групата звучи като някакъв уникален хибрид между Velvet Underground и изобретателността на Tago Mago-era Can, ако изобщо този звук може да се сравнява с нещо”. В края на статията той отбелязва: “Със сигурност никоя традиционна тричленна група досега не е използвала потенциала на такъв тип формация с по-забележителен резултат.”

Вторият албум на групата, Join Hands, излиза през 1979г и включва версия на молитвата “Отче наш”. Два дни след началото на турнето за представяне на този албум Морис и Маккей напускат групата. Заменят ги китаристът Робърт Смит (Robert Smith), чиято група The Cure е подгряваща в турнето на The Banshees и барабанистът Питър “Budgie” Кларк (Peter Clarke), бивш член на The Slits. След края на турнето Budgie остава като постоянен барабанист на групата, а като китарист е привлечен Джон Макджок (whilst John McGeoch).

Макджок учасва в създаването на албумите Kaleidoscope, включително синглите Happy house и Christine през 1981г, и Juju. Третият албум с участие на същия китарист е приетият с огромен ентусиазъм от критиката A Kiss in the Dreamhouse, издаден през 1982г.

В края на ревюто си за този албум в NME Ричард Кук (Richard Cook) се произнася: “Заклевам се, от тази музика ще ви секне дъхът.” За съжаление изтощеният от студийните записи китарист се налага да бъде приет в болница след завръщането си от участие на групата в Мадрид и е заменен за последвалото турне от Робърт Смит. Смит остава пълноправен член на групата между 1982г и 1984г., като участва в композирането на албума със записи на живи изпълнения Nocturne и студийния албум Hyæna. Следващата година обаче той напуска The Banshees, за да се концентрира върху собствения си проект The Cure.

Смит е заменен от бившия китарист на Clock DVA Джон Валънтайн Карудърс (John Valentine Carruthers). Той участва в записите на ЕР-то Thorn заедно с челиста и кийбордист Мартин Маккарик (Martin McCarrick), който по-късно става постоянен член на групата.

През 1986г е издаден Tinderbox, от който е сингълът Cities in Dust, а през 1987г го следва албумът с кавърверсии Through the Looking Glass.

След продължително прекъсване, останалите членове на групата отново наемат Маккарик, както и бившия китарист на Specimen Джон Клайн (Jon Klein) за записите на Peepshow, излязъл през 1988г. В хит-сингъла Peek-a-Boo групата използва грубовати хип-хоп звуци върху поп основа и това се оказва техният първи истински пробив в САЩ. Последвалото турне е най-внушителното в историята на групата, а след края му The Banshees си дават известна почивка докато групата на Сюзи и Budgie The Creatures, издава доста успешният албум Boomerang. Няколко години по-късно Джеф Бъкли (Jeff Buckley) прави кавър на една от най-упоителните песни в този албум Killing Time.

През 1991г The Banshees се завръщат със сингъла Kiss Them for Me, в който смесват струнни партии на Beatles с денс ритъм. В САЩ песента достига 23то място, което дава възможност на групата да разшири популярността си пред нова аудитория, а последните им два албума Superstition (1991г) и The Rapture (1995г) са високо оценени от Melody Maker. Преди последното турне на групата през 1995г Клайн се оттегля и е заменен от бившия китарист на Psychedelic Furs Нокс Чандлър (Knox Chandler). По същото време Сюзи записва в дует с Мориси (Morrissey) песента Interlude, като това еднократно сътрудничество излиза от името на двамата изпълнители, а не на групата.

През 2002г Сю, Стийв Севрин и Budgie отново се събират за кратко за турнето Seven Year Itch, след края на което се появява концертен албум и DVD със същото име. През 2006г сингълът на групата Hong Kong Garden от 1978г се появява в саундтрака на филма Marie Antoinette на София Копола.

През юли 2006г става ясно, че Сюзи Сю е подписала договор като солоизпълнител с Universal. Първият й солоалбум излиза на 10 септември 2007г в Обединеното кралство, предшестван седмица по-рано от сингъла Into a Swan, а в САЩ е предвидено да излезе на 2 октомври. Албумът веднага печели признанието на критиците. Според влиятелното издание Pitchfork “тя (Сюзи), наистина е поп дама”, а ревюто завършва със заключението “това е успешен албум”.

През есента са планирани концерти в Лондон и Европа.

Дискография
Албуми и EP

The Scream (1978)
Join Hands (1979)
Kaleidoscope (1980)
Juju (1981)
Once Upon a Time: The Singles (1981)
A Kiss in the Dreamhouse (1982)
Nocturne (1983)
Hyæna (1984)
The Thorn (1984)
Tinderbox (1986)
Through the Looking Glass (1987)
Peepshow (1988)
Superstition (1991)
Twice Upon a Time: The Singles (1992)
The Rapture (1995)
The Best Of Siouxsie & the Banshees (2002)
Seven Year Itch (2003)
Downside Up (2004)

Сингли

Hong Kong Garden (1978)
The Staircase (Mystery) (1979)
Playground Twist (1979)
Mittageisen (1979)
Happy House (1980)
Christine (1980)
Israel (1981)
Spellbound (1981)
Arabian Knights (1981)
Fireworks (1982)
Slowdive (1982)
Melt! (1982)
Dear Prudence (1983)
Swimming Horses (1984)
Dazzle (1984)
Overground (1984)
Cities in Dust (1985)
Candyman (1986)
This Wheel’s on Fire (1987)
The Passenger (1987)
Song from the Edge of the World (1987)
Peek-a-Boo (1988)
The Killing Jar (1988)
The Last Beat of My Heart (1988)
Kiss Them for Me (1991)
Shadowtime (1991)
Fear (of the Unknown) (1991)
Face to Face (1992)
O Baby (1995)
Stargazer (1995)