Bjork

Бьорк Гутмундсдотир (Björk Guðmundsdóttir), родена на 21 ноември 1965г. в Рейкявик, е исландска певица, автор на песни, композитор, актриса и музикален продуцент, чиято работа и музикални интереси обхващат разнообразни стилове включително поп, алтернативен рок, джаз, ембиънт, електронна и етно музика.

Музикалната кариера на Бьорк, която предпочита да се представя само с малкото си име, започва, когато тя е едва на единадесет години и изучава класическо пиано в основното училище. Един от учителите й записва Бьорк докато тя пее песента на Тина Чарлз (Tina Charles) I Love to Love и изпраща записа в единственото по онова време исландско радио RÚV. Изпълнението е излъчено в национален ефир и така го чува представител на звукозаписната компания Fálkinn. Той се свързва с Бьорк, за да й предложи договор за записване на албум, и през 1977г албумът озаглавен просто Björk вече е факт, макар и издаден само в Исландия и никъде извън страната.

В следващите няколко години Бьорк попада под влиянието на пънк рока и на 14 години формира изцяло дамска пънк група, наречена Spit and Snot. Животът на групата е кратък и през 1979г тя е последвана от друг проект – джаз фюжън формацията Exodus. През 1980г. Бьорк завършва обучението си в музикалното училище и още следващата година тя и басистът Якоб Магнусон (Jakob Magnússon) създават друга група, известна като Jam-80. По-късно същата година тази група сменя името си на Tappi Tíkarrass, което е исландски израз с доста цинично значение, и издава дългосвирещия сингъл Bítið Fast í Vítið. През 1983г излиза следващата им продукция – албумът Miranda.

Следващият проект, с който Бьорк се занимава, е сътрудничество с музиканти от различни исландски групи, като след около двуседмичен период на репетиции и писане на песни, сътрудничеството се оформя като нова група, наречена KUKL (от исландски – “магьосничество”). Групата работи добре заедно, звукът, който развиват се определя като готик рок, а Бьорк започва да демонстрира стила на пеене, прекъсван от паузи, извивки и викове, който ще стане нейна запазена марка.

KUKL придружават британската анархистична група Crass по време на турнето на британците из Исландия, а по-късно на няколко пъти посещават Обединеното кралство за серия изяви с Flux of Pink Indians. В резултата на работата си групата успява да издаде два албума – The Eye през 1984г и Holidays in Europe през 1986г, и двата издадени с лейбъла Crass Records.

Скоро след това групата се разпада, но през лятото на 1986г някои от членовете на KUKL и сюрреалистичната група Medusa се събират, за да създадат арт колектива Smekkleysa (“Лош вкус”). Колективът създава свое музикално подразделение, което е наречено KUKL, но скоро променя името си на Sugarcubes. Стартът и на двата проекта – Smekkleysa и Sugarcubes – е обявен на една и съща дата – деня на раждането на сина на Бьорк, Синдри (Sindri).

Изненадващо първият сингъл на Sugarcubes, Ammæli, става хит в Англия и дори е обявен за сингъл на седмицата от Melody Maker. Групата веднага подписва с One Little Indian, новосъздаден лейбъл на Дерек Бъркит (Derek Birkett) – бивш басист на Flux of Pink Indians. След като Sugarcubes си спечелват почти фанатична почитателска аудитория към тях започват да проявяват интерес по-големите звукозаписни компании. Групата обаче отказва всички тези предложения, като предпочита да запази пълен творчески контрол над продукцията си вместо да го замени за по-големи приходи. Затова те остават с One Little Indian и дори днес, когато е соло изпълнител, Бьорк все още работи със същия лейбъл. Що се отнася до разпространението на музиката им САЩ, Sugarcubes я поверяват на Elektra Records, с които подписват дистрибуторски договор. Скоро след това, през 1988, излиза първият албум на групата Life’s Too Good. Албумът е безпрецедентен успех за исландска рок група и им печели популярност по цял свят. Докато работи с Sugarcubes, Бьорк участва в няколко допълнителни проекта. Заедно с едно исландско джаз трио тя записва колекция традиционни и авторски джаз песни, а също участва с вокали в албума Ex:el на 808 State. Именно този проект събужда интереса й към хаус музиката, а песента Ooops е издадена като сингъл в Обединеното кралство.

През 1992г се оказва, че амбициите на отделните членове на групата се развиват в различни посоки и, за да не рискуват да изгубят приятелството си, те решават да прекратят съвместната си работа като група. Това им помага да си запазят добрите отношения и те все още управляват заедно проекта Smekkleysa.

След като не е обвързана с работа в група, Бьорк се мести в Лондон, за да продължи кариерата си като соло артист. Първият продуцент, с когото работи е Нели Хупър (Nellee Hooper), който е работил и с Massive Attack. От съвместната им работа произлиза първият международен хит на Бьорк като соло певица – Human Behaviour. Първият й соло албум, Debut, излиза през 1993г и се радва на отличен прием от критиката. NME го обявяват за албум на годината, а в САЩ той достига платинен статус. През 1994г Бьорк печели награди BRIT в категории Най-добра международна изпълнителка и Най-добър международен дебют. Албумът Debut съдържа смес от песни, които Бьорк е писала още в тийнейджърските си години, както и съвсем нови, написани съвместно с Хупър.

Успехът на албума позволява на певицата да си сътрудничи еднократно с други артисти. Заедно с Дейвид Арнолд тя работи по основната песен на филма от 1993 The Young Americans, озаглавена Play Dead. При преиздаването на Debut, тази песен е включена като бонус. Сред другите имена, с които работи са Tricky – по две песни от неговия проект Nearly God, и Мадона, за която Бьорк написва песента Bedtime Stories.

През 1994г Бьорк започва работа по втория си албум заедно с Нели Хупър, Tricky, Греъм Мейси (Graham Massey) от 808 State и продуцента на електронна музика Howie B. Песните в този албум, наречен Post са свързани с лични преживявания на авторката от различни нейни връзки, като някои парчета са любовни, а други гневни и негодуващи. Както и при Debut, част от включените песни са написани в доста по-ранни години. Албумът излиза през юни 1995г. В британските класации той достига второ място, а в САЩ става платинен. Част от успеха на Post се дължи и на сингъла It’s Oh So Quiet, който неочаквано става хит около Коледа, продава 400 000 копия в Обединеното кралство и се задържа 15 седмици в класациите. През януари 1997г излиза Telegram – албум с ремикси на част от песните в Post и една песен, която не е попаднала в албума – My Spine.

По-късно през 1997г излиза следващият албум на Бьорк, Homogenic. Албумът демонстрира категоричното отдръпване на авторката от фееричния образ, който си е създала с първите два соло албума. По продукцията на Homogenic работят Марк Бел (Mark Bell) от LFO, отново Howie B и Юмир Диодато (Eumir Deodato), а след издаването му следват множество ремикси. Това е първият концептуален албум на Бьорк и си остава една от най-експериментаторските й и откровени работи. В песните преобладава масивен ритъм, който отразява пейзажа на Исландия. Това е видимо най вече в песента Jóga, която комбинира богато аранжирани струнни изпълнения с остри електро-рок звуци.

Наситеният с емоции албум е придружен и от поредица забележителни видеоклипове, част от които са излъчвани по МТV. Сред тях се откроява епичният Bachelorette, режисиран от Майкъл Гондри (Michel Gondry), с когото Бьорк работи доста често, както и All Is Full of Love на режисьора Крис Кънингам (Chris Cunningham) – клип и песен, които през 1999 са хитова комбинация в сферата на алтернативния рок. Освен това All Is Full of Love е първият DVD сингъл издаден в САЩ изобщо, като излизането му проправя пътя за включване на всякакви мултимедийни екстри в синглите на всички останали изпълнители. През 2001г Homogenic достига златен статус в САЩ, а през 2006г – платинен.

През 2000г, преди излизането на следващия й студиен албум, Бьорк се снима във филма Dancer in the Dark на режисьора Ларс фон Триер (Lars Von Trier). Героинята й – Селма, е почти напълно сляпа работничка във фабрика. Бьорк записва и издава саундтрака към този филм и го нарича по името на героинята Selmasongs.

Албумът Vespertine, който излиза през 2001 представя една създадена от авторката малка, лична, вътрешна вселена от микроритми. За създаването на албума е използван камерен класически оркестър, хор, приглушени вокали, а основните теми на песните се занимават с уязвимата човешка природа. Във Vespertine Бьорк си сътрудничи с експерименталните манипулатори на звука Matmos, датския DJ Томас Нак (Thomas Knak) и със Зийна Паркинс, която експериментира с изпълнения на арфа. За текстовете в албума са използвани източници като американския поет Едуард Къмингс (E. E. Cummings), независимия режисьор от САЩ Хармъни Корин (Harmony Korine) и пиесата Crave на британката Сара Кейн (Sarah Kane). Едновременно с албума излиза и книга озаглавена Björk, съдържаща лека неангажираща проза и фотографии. За представянето на албума Бьорк прави турне из Европа и Северна Америка, като концертите се състоят в сградите на театри и опери. На турнето я придружават музикантите от Matmos, Зийна Паркинс и хор от инуити – жители на арктическите области – който Бьорк сформира по време на пътуване до Гренландия преди началото на турнето.

Vespertine се оказва най-бързо продавания албум до момента с 2 милиона копия продадени до края на 2001г. От него са реализирани три сингъла – Hidden Place, Pagan Poetry и Cocoon. Клипът към Hidden Place, който по-късно е издаден като DVD сингъл, се върти доста често по МТV2 – по-независимият и отделящ повече внимание на алтернативната музика американски музикален канал. Клипът на Pagan Poetry обаче далеч не е добре приет от музикалния канал, понеже видеото показва доста крайни телесни скарафикации, размазани и неясни изображения на сексуален акт, а самата Бьорк се появява гола до кръста. Ето защо от самото начало този клип е пускан е твърде рядко по МТV, а когато това се случи, отделни негови части са цензурирани. Клипът на Cocoon от своя страна изобщо не е излъчван по МТV. Той е дело на японката Еико Ишиока и показва как от гърдите на Бьорк се секретира червена нишка, която постепенно я обгръща в пашкул.

Късно през август 2004г излиза албумът Medúlla, след като междувременно са издадени два концертни албума. Работата по Medúlla в по-голямата си част представлява импровизация и към средата на продукцията Бьорк решава, че албумът ще се получи най-добре ако е изцяло вокален. Ето защо почти всички звуци в Medúlla са създадени от човешки гласове, макар че често те са електронно обработени. Бьорк използва специфичните вокалните умения на инуитката Таня Тагак (Tanya Tagaq), хип-хоп изпълнителя Rahzel, японецът Dokaka – и двамата използват гласовете за сложни звукоподражателни изпълнения, авангард-рок изпълнителя Майк Патън (Mike Patton), Робърт Уайт (Robert Wyatt) от Soft Machine и няколко хора. Medúlla дебютира на 14то място в американската класация за албуми, с което става най-високо класаралият се до онзи момент албум на Бьорк. По-късно това постижение е подобрено от Volta, който дебютира на 9то място.

Бьорк изпълнява първия сингъл от албума Oceania на церемонията по откриването на Летните Олимпийски игри в Атина през август 2004. Песента е написана специално за това събитие и изпълнението й, типично за Бьорк, е запомнящо се и грандиозно. Докато тя пее, роклята й бавно се разгръща и се превръща в карта на света с размер 900 кв. м. Вторият сингъл, Triumph of a Heart, излиза в началото на 2005г и достига 31во място.

За представянето на Medúlla не е предвидено турне. Бьорк твърди, че това е така, защото тя има желание незабавно да се заеме със създаването на следващия си албум. През юни 2004г тя казва за Rolling Stone: “Всеки път, когато завърша дадена продукция ми се струва, че както съм загряла, мога да напиша следващ албум за пет минути. Този път искам да проверя дали наистина е така или само си въобразявам.”

След унищожителния ураган в югоизточна Азия през 2004г, Бьорк решава да помогне като обяви началото на проект за ремиксиране на нейната песен Army of Me. От постъпилите общо над 600 преработки са подбрани 20те най-добри и в началото на 2005г са издадени под името Army of Me: Remixes and Covers. До началото на 2006г този проект събира около 250 хил. Британски лири, които са предоставени на UNICEF.

Също през 2005г излиза Music from Drawing Restraint 9 – саундтрак към експерименталния филм на Матю Барни (Matthew Barney) със същото заглавие. За този проект, Бьорк работи с идеи от традиционни японски музикални стилове, което е в унисон с тематиката на филма.

По това време Бьорк си спечелва поредна номинация за наградите BRIT в категория Най-добра международна изпълнителка. Освен това, като признание за нейния статут на една от най-оригиналните, изобретателни авантюристични творчески личности в поп музиката на последните две десетилетия, Бьорк получава престижната награда Inspiration Award, присъдена от списание Q през 2005г.

В края на 2006г бившата група на Бьорк, Sugarcubes, се събира за един концерт в Рейкявик. Приходите от концерта са дарени на основания от тях лейбъл Smekkleysa, който по думите на певицата все още работи на добра воля за популяризиране на исландската музика.

Шестият студиен албум на Бьорк, Volta, излиза на 7 май 2007г. Той е почти изцяло написан и продуциран от певицата, като сред сътрудниците й са продуцентите Timbaland, Антъни Хегарти (Antony Hegarty) и Sjón. Първият сингъл, Earth Intruders, е издаден месец преди излизането на албума и е вторият от всички сингли на Бьорк, които попадат в класацията Hot 100 на Билборд. Самият албум дебютира на 9то място, което го прави единственият до сега влязъл в челната десятка в САЩ с 43 000 продадени копия в седмицата след излизането си. Като втори сингъл от албума е реализирана песента Innocence. Този път за официалното представяне на Volta се очаква Бьорк да направи мащабно турне включително с потвърдени дати за фестивалите Coachella, Connect, Heineken Open’er Festival и Roskilde. Това ще е първото турне на изпълнителката след 4годишна пауза.

Дискография
Албуми и EP

Björk (1977)
Debut (1993)
Post (1995)
Telegram (1996)
Joga (1998)
Homogenic (1997)
Selmasongs (2000)
Vespertine (2001)
Greatest Hits (2002)
Medúlla (2004)
Drawing Restraint 9 (2005)
Volta (2007)
Earth Intruders Club Mixes (2007)
Innocence (2007)
Live Session (2007)

Сингли

Ooops (1991)
Human Behaviour (1993)
Venus as a Boy (1993)
Play Dead (1993)
Big Time Sensuality (1993)
Violently Happy (1995)
Army of Me (1995)
Isobel (1995)
It’s Oh So Quiet (1995)
Hyper-Ballad (1996)
Possibly Maybe (1996)
I Miss You (1997)
Jóga (1997)
Bachelorette (1997)
Hunter (1998)
Alarm Call (1998)
All Is Full of Love (1999)
Hidden Place (2001)
Pagan Poetry (2001)
Cocoon (2002)
It’s in Our Hands (2002)
Oceania (2004)
Who Is It (2004)
Triumph of a Heart (2005)
Earth Intruders (2007)
Innocence (2007)
Wanderlust (2007)
Declare Independence (2007)