Bauhaus

Bauhaus са британска рок група създадена в Нортхамптън през 1978г от Питър Мърфи (Peter Murphy) – вокали, Даниъл Аш (Daniel Ash) – китара, Кевин Хаскинс (Kevin Haskins) – ударни и Дейвид Джей Хаскинс (David J. Haskins) – бас. Името на групата е взаимствано от немското арт движение Bauhaus, като в първата година от съществуването си, четиримата музиканти се представят с името Bauhaus 1919, но бързо се отказват от цифрите. Звукът и цялостния образ на групата са мрачни и минорни, поради което Bauhaus се смята за една от първите готик групи. През 1983г, членовете на групата прекратяват съвместната си работа, защото участието им в други проекти им носи по-голям комерсиален успех. През 1998г обаче те се събират отново, за едно турне, а през 2005 дори обявяват планове за нов албум.

Даниъл, Дейвид и по-малкият му брат Кевин свирят заедно в различни формации от най-ранната си възраст. Често участията им в дадена група се изчерпват с единични изяви. Една от групите наречена The Craze, съществува малко по-дълго и изнася серия концерти около родния си Нортхамптън, но и нейния живот като цяло е кратък. След като и тя се разпада, Даниъл Аш отново се заема да убеди стария си приятел от училище Питър Мърфи, че двамата трябва да си направят собствена група. Аш настоява Мърфи да е в групата просто защото е убеден, че той изглежда подходящо. Питър, който по това време работи в една печатница, никога преди не е пробвал да пише текстове или да пее, но въпреки това решава да приеме предложението на Аш. Към тях се присъединява барабанистът Кевин Хаскинс, с когото Даниъл вече е участвал в други групи. В началото обаче Аш умишлено избягва да покани в групата Дейвид Джей. До този момент Дейвид винаги е бил движеща сила в проектите, в които са участвали заедно и този път Даниъл желае сам да контролира групата си. Все пак само няколко седмици по-късно той променя решението си и моли Дейвид Джей да заеме мястото на първоначално избраният басист Крис Барбър (Chris Barber). По това време Дейвид вече е поел ангажимент да участва в турне с група, която ще изнася концерти из американски въздушни бази, но решава, че да се включи в групата на приятеля си е “правилният избор”. След като така попълва състава си, групата, все още безименна, има първото си участие The Cromwell Pub в Уелингбъро в новогодишната нощ на 1978г.

Четиримата избират името на групата си като директна заемка от името на немското движение в изкуството от 20те години – Bauhaus. Дейвид Джей твърди, че това движение ги вълнува със “стилистичните си внушения и асоциации”. Според Греъм Бентли, приятел на музикантите от групата, те доста се различават от типичните за онзи момент банди в Нортхамптън, които изпълняват предимно кавъри. Именно Бентли прави видеозапис на едно изпълнение на групата, което е разпратено до различни звукозаписни компании с надежда да предизвика техния интерес. Представянето на записа пред лейбълите обаче е затруднено, защото по онова време повечето то тях не разполагат с лични средства за преглеждане на видеозаписи и се налага Бентли да им го осигурява. За да преодолее тази пречка, групата решава да запише свое демо.

Така в крайна сметка се стига до издаването не дебютния сингъл на Bauhaus през 1979г, наречен Bela Lugosi’s Dead. Песента е дълга над девет минути, записана е на живо в студиото с едно единствено изсвирване и изобщо не попада в класациите, но остава на пазара и се продава доста време след това. Тази песен, в която се смесват влияния от The Doors, ранните Pink Floyd и експериментални Krautrock групи като Can and Neu!, си остава най-известната продукция на Bauhaus. През 1983г Тони Скот (Tony Scott) използва Bela Lugosi’s Dead като музикален фон на първите десет минути от своя филм с вампирска тематика The Hunger. Във филма участват Катрин Деньов (Catherine Deneuve) и Дейвид Боуи (David Bowie).

След като записват една от ранните сесии на Джон Пийл (John Peel) за Радио 1 на ВВС, Bauhaus участват и в няколко концерта и не особено мащабни прояви около Нортхамптън. Едно от по-забележителните им ранни участия се състои в младежки център в Нюпорт, където групата свири пред публика от петдесетина скинари и гимназисти. Мърфи, който усеща напрежението сред зрителите, се възползва от него, за да подсили и наелектризира собственото си изпълнение. Изобщо Bauhaus използват тези ранни участия, за да оформят общия си облик като група и скоро стават популярни като изпълнители, които задължително трябва да се видят на живо.

Групата издава още три сингъла – Dark Entries, Terror Couple Kill Colonel и Telegram Sam. Автори на последната песен са глем-рок иконите от T. Rex. Едва след това, през 1980г, излиза първият им албум In the Flat Field издаден с 4AD. В книгата си Rip It Up and Start Again: Post Punk 1978-1984 популярният британски критик Саймън Рейнолдс (Simon Reynolds) твърди, че голяма част от почитателската аудитория на Bauhaus по това време се състои от бивши фенове на Adam and the Ants, които се чувстват разочаровани от промяната у предишните им любимци. Предполага се, че след като The Ants изоставят ранния си садо-мазо стил, тематично присъщото облекло и образа повлиян от театъра Кабуки, за да търсят по-голям успех в поп музиката, голяма част от техните разочаровани фенове пренасочват вниманието си към Bauhaus. Независимо дали това е вярно или не, албумът In the Flat Field оглавява независимите класации и се представя доста добре в британската поп класация, където достига 72 място. При това този успех е постигнат без в албума изобщо да са включени издадените по-рано сингли.

С нарастване на успеха и популярността на Bauhaus, възможностите на 4AD да ги представляват като лейбъл вече не са достатъчни и групата се прехвърля към Beggars Banquet Records, на които 4AD е подразделение. След тази промяна през 1981г излиза Mask – вторият албум на групата и демонстрира развитие в посока различна от тази на дебютната им продукция. Звукът му вече не е толкова мрачен и напрегнат, а за оформяне на цялостната звукова “картина” са използвани синтезатори и допълнителни инструменти. Дългосвирещата плоча The Searching for Satori и третият пълен албум на групата Sky’s Gone Out излизат през 1982г. Същата година като поредно признание на групата към глем-рок музикалното й наследство, Bauhaus правят кавър на песента Ziggy Stardust на Дейвид Боуи. Този запис се превръща в техния най-голям хит като достига 15 място в британската класация и води до участие на групата в телевизионното предаване Top Of The Pops – нещо, за което членовете на групата са си мечтали от деца. Успехът на сингъла до голяма степен става причина и за доброто представяне на албума, който достига 4 място. За съжаление обаче бандата не е подготвена да издаде следващ сингъл и вместо това използват една стара песен, която е написана още през 1979г, но никога не е издавана преди. Оригинално името на песента е Bite My Hip, но за издаването й като сингъл тя е преименувана на Lagartija Nick. Този сингъл се класира едва на 44 място.

Преди да започнат записите на четвъртия албум на групата, Питър Мърфи се разболява от пневмония и не успява да допринесе особено за работата по албума Burning from the Inside. С този проект основно се заемат Даниъл Аш и Дейвид Джей, като за някои от песните те дори записват водещите вокали. Първият сингъл излязъл от този албум She’s in Parties достига 26 място и спечелва на Bauhaus третото им и последно участие в Top of the Pops. За представянето на Burning from the Inside групата тръгва на турне. По думите на Дейвид Джей, четиримата музиканти решават да прекратят съвместната си работа като група вечерта преди насроченото за следващия ден две изпълнение в Hammersmith Palais в Лондон. Именно тази изява от 5 юли 1983г се оказват финални за групата, като екипът на турнето предупреждава най-отдадените фенове, че за нищо на света не трябва да пропускат концерта без обаче да им обяснят каква е причината. След дълъг бис, състоящ се предимно от по-ранни техни песни, Дейвид Джей напуска сцената с думите “Почивайте в мир”. Burning from the Inside е издаден седмица по-късно. Албумът достига 13 място и се радва на положителен прием от критиците. Като последен подарък към членовете на фенклуба си, Bauhaus издават сингъла Sanity Assassin в ограничен тираж.

След разпадането на групата, всички нейни членове се занимават със свои соло проекти. Питър Мърфи работи за кратко с басиста Мик Карн (Mick Karn) от Japan в групата Dali’s Car, но скоро след това се заема със соло кариера и издава албумите Deep и Love Hysteria. Даниъл Аш също издава свои соло продукции, като работи под името Tones on Tail заедно с Кевин Хаскинс и Глен Камплинг (Glen Campling) бивш член на тур екипа на Bauhaus.

Дейвид Джей записва множество соло албуми, а също си сътрудничи с различни артисти като например групата Jazz Butcher и авторът на комикси и рецитатор Алан Мур (Alan Moore). Мур е написал текста от обложката на албума Mask, а също е записал речитатива в интрото на този албум. С него Дейвид работи в групата The Sinister Ducks по албума им V, който е изграден върху идеи от комикса на Мур V for Vendetta и рецитаторското му представление The Birth Caul, което той е изнасял години наред. Кевин Хаскинс се занимава с писане на електронна музика за видео игри и продуцира изпълнители като Гари Нюман (Gary Numan). През 1985г Аш и братята Хаскинс формират проекта Love and Rockets (името идва от едноименен комикс на братя Ернандес (Hernandez Brothers, Jaime and Gilbert). Четири години по-късно тази формация пробива в САЩ с песента So Alive, а музикантите остават заедно като група до 1999г и издават общо седем албума.

През 1998г оригиналните членове на Bauhaus се събират отново и предприемат така нареченото “Resurrection Tour” (възкресителното турне – б.пр.). Сред изпълняваните песни има две нови попълнения – Severance, чиито автори са Dead Can Dance и The Dog’s a Vapour, която е включена и в саундтрака на филма Heavy Metal 2000. По време на турнето е записан албум с изпълнения на живо и същата година е издаден под името Gotham.

През април 2005 групата има участие на фестивала Coachella в Калифорния, но там не са представени никакви нови песни. След това участие обаче Питър Мърфи тръгва на турне за представяне на собствения си нов албум. Концертите от турнето имат доста ефектно начало – Питър пее Bela Lugosi’s Dead докато бавно бива спускан на сцената с главата надолу.

След като Питър Мърфи приключва соло ангажимента си, Bauhaus тръгват на истинско световно турне, което започва в Северна Америка и Мексико през есента на 2005г и приключва в Европа през февруари 2006г. Освен това музикантите заявяват, че след края на турнето се надяват да запишат нова продукция. През май 2006 Bauhaus се присъединяват към летния етап от турнето на Nine Inch Nails, With Teeth. По това време те представят две нови песни Adrenaline и Endless Summer of the Damned.

Като цяло звукът на Bauhaus е характерен с комбинирането на множество влияния, включително пънк, глем-рок, Krautrock и дори фънк, които са споени във вид на мрачен, но страстен звук, привлякъл мнозина, на които не допада нюуейв стила, издигнал се от руините на пънка. Звукът и цялостният им стил оказват доста силно влияние или вдъхновяват множество артисти и пост-пънк групи, които формират мрачното и напрегнато течение в музиката в последствие станало известно като готик рок. Ключови в музикалната роля на групата се оказват новаторските изпълнения на китариста Аш и dub-влиянията на басиста Дейвид Джей.

Дискография

Студийни албуми

In the Flat Field (1980)
Mask (1981)
The Sky’s Gone Out (1982)
Burning from the Inside (1983)

Сингли и ЕР

Bela Lugosi’s Dead (1979)
Dark Entries (1980)
Terror Couple Kill Colonel (1980)
Telegram Sam (1980)
Kick in the Eye (1981)
The Passion of Lovers (1981)
Searching for Satori E.P. (1982)
Satori in Paris (1982)
A God in an Alcove (1982)
Spirit (1982)
Ziggy Stardust (1982)
Lagartija Nick (1983)
She’s in Parties (1983)
Sanity Assassin (1983)