The Sisters Of Mercy

The Sisters of Mercy са рок група, която се появява на британската пост-пънк сцена в началото на 80те години и бързо си спечелва слава в музикалния готик ъндърграунд на Обединеното кралство. В средата на 80те групата постига и комерсиален успех, но в началото на 90те членовете й демонстративно отказват да издават нова продукция като протест срещу звукозаписната си компания и до днес съществува само като концертираща формация.

Групата е формирана в Лийдс, Англия през 1980г. Нейни основатели са Гари Маркс (Gary Marx) и Андрю Елдрич (Andrew Eldritch), които са мотивирани от желанието “да се чуят по радиото”. Двамата избират името на групата от едноименна песен на Ленард Коен (Leonard Cohen), използвана във филма на Робърт Алтман (Robert Altman) McCabe & Mrs. Miller. Веднага след създаването си, групата издава и първия си сингъл, Damage Done/Watch/Home of the Hit-men, като Гари Маркс свири на китара, а Елдрич на ударни. Двамата си поделят авторството и изпълнението на песните.

Специфичният символ на The Sisters of Mercy е вдъхновен от илюстрация в учебник по анатомия, която Андрю Елдрич забелязва и която представя вътрешния и външен триъгълник на човешките вратни мускули.

За всеки от трите студийни албума, които издават The Sisters of Mercy, членовете на групата се различават, като постоянен фактор през цялото време остава само Елдрич и дръм машините, наречени Doktor Avalanche, които заменят неговите изпълнения на ударните. Пълното наименование на тези машини е Doktor Avalanche and the Chorus of vengeance (Доктор Лавина и Хорът на отмъщението – б.пр.) и всички машини, които групата използва в последствие носят същото име. Всъщност след първоначално издадения сингъл, групата никога повече не използва барабанист, а именно въпросните машини. Андрю Елдрич и Avalanche дори осъществяват отделен проект, който възниква след определени разногласия между Елдрич и останалите членове на групата.

The Sisters of Mercy посочват като свои музикални влияния Ленард Коен, Motörhead, The Stooges и Suicide. Последните две групи се считат съответно протопънк и пънк изпълнители, а групата като цяло попада под влиянието на първата вълна на т.нар. готик музика. Все пак, макар доста от феновете на The Sisters of Mercy да са привърженици на по-тъмната музика и култура изобщо и макар те редовно да участват в тематични фестивали като M’era Luna, групата счита себе си преди всичко рок ориентирана. Те многократно и категорично са отричали, каквито и да било асоциации с готик музиката, като дори държат това изрично да е записано в стандартните им договори.

Първата промяна в състава на групата включва, освен добавянето на дръм машините, и присъединяването на басиста Крейг Адамс (Craig Adams). След като се освобождава от задълженията на барабанист, Елдрич се съсредоточава върху вокалите. Той също пише текстове, програмира дръм машините и се занимава с продуциране, а композирането на музиката той си поделя с Маркс и по-рядко с Адамс.

Именно в този състав The Sisters of Mercy стават известни първоначално, но около първото участие на групата в този вид се носят истински легенди. Смята се, че техният първи концерт се е състоял в началото на 1981г в Лийдс, но изглежда никой не знае със сигурност къде точно се е случило това. Затова като рождена дата на групата феновете са приели официалния втори концерт на формацията, за който е известно, че се е състоял на 16 февруари 1981г в колежа Ванбруг в Йорк, Англия. На същото място през 2001г се състои концертът, с който групата празнува двадесетия си рожден ден.

По-късно през 1981г към състава като втори китарист се присъединява Бен Гън (Ben Gunn). Успехът на групата става все по-осезаем, когато синглите й попадат в различни независими класации или са обявявани за сингли на седмицата от независими британски издания. Един от ранните сингли, превърнал се в класика, Alice (издаден през 1982 във формат 7″, а през 1983г – в 12″), е продуциран от Джон Аштън (John Ashton) от Psychedelic Furs, а ЕРто The Reptile House, издадено същата година демонстрира нарастващата зрялост и увереност на Елдрич като автор на песни.

В концертите си The Sisters of Mercy включват доста кавър версии, като една определена поредица песни – Sister Ray (на Velvet Underground), Ghostrider (на Suicide) и Louie Louie (на Ричард Бери (Richard Berry)) става задължителна на техни участия. Три от всички кавърверсии, които групата изпълнява на живо, в крайна сметка са записани и влизат като Б-страни на различни издания – 1969 на The Stooges, Gimme Shelter на The Rolling Stones и Emma на Hot Chocolate. В края на 1983г, след успеха на сингъла им Temple of Love, групата подписва договор с голямата звукозаписна компания WEA (Warner-Elektra-Atlantic).

По същото време обаче Бен Гън напуска групата изключително огорчен от посоката на развитие, която налага Елдрич. Личните отношения между двамата също са особено обтегнати. Гън е заменен от Уейн Хаси (Wayne Hussey), който се концентрира върху 12струнната електрическа и акустична китара и също участва в писането на музиката. Освен това Хаси има натрупан студиен опит с Dead or Alive, който се оказва изключително ценен, когато групата се заема със записите на първия си цялостен албум – First and Last and Always. Повечето песни включени в албума са написани и репетирани от Маркс, Хаси и Адамс, а Елдрич се включва в последния етап, като добавя текстове и вокали. Предприетото малко по-рано, в края на октомври 1984г британско турне, Black October, потвърждава култовия статус на групата в ъндърграунд културата, но по време на записите на дебютния албум Елдрич и останалите членове на групата все повече се отчуждават и между тях възникват доста противоречия. Влошеното здраве и психологическите проблеми на Елдрич допълнително обтягат обстановката.

След издаването на албума през 1985г, по средата на турнето за представянето му, Гари Маркс напуска групата, като твърди, че не може да продължи да работи с Андрю Елдрич. Групата продължава турнето като трио и го завършва с финален концерт в Royal Albert Hall на 18 юни 1985г. На този концерт е направен видеозапис, който по-късно е издаден със заглавие Wake. Освен това за някои от синглите се правят отделни промоционални видеоклипове – Body And Soul, Walk Away и No Time To Cry, но никой от тях така и не е официално издаден от групата.

Скоро след края на турнето Елдрич се мести в Хамбург, а Хаси и Адамс обявяват, че също се отказват от участие в групата поради професионални и лични различия с Андрю Елдрич. Това слага началото на доста продължителни и мелодраматични корпоративни спорове между членовете на групата. Докато тези разправии все още текат, Хаси сформира собствена група под името The Sisterhood. Тази нова група изпълнява песни, които Хаси оригинално е написал за The Sisters of Mercy и те дори са били записани с вокалите на Елдрич, но той не е позволил те да бъдат издадени. Елдрич протестира срещу името The Sisterhood, като твърди, че това е името което използва фен-общността на The Sisters of Mercy и в опит да им попречи да се представят с това име, самият той издава сингъл Giving Ground, като нарича собствената си група по същия начин – The Sisterhood. Сингълът е последван и от албум – Gift – и в крайна сметка Хаси се предава и променя името на новата си група на The Mission. Все пак, съществуват доста подозрения, че всички тези сложни отношения са PR трик, за да се постигне бърза популяризация на кариерата на The Mission.

Според някои източници, след раздялата на членовете на The Sisters of Mercy, техният лейбъл обявява награда от 25 хил. британски лири за онзи от тях, който първи издаде нова продукция. Предполага се, че с издаването на сингъл и албум Елдрич печели тази награда, а в допълнение към наградата, победителят запазва договорните си отношения с WEA, докато договорите на Хаси и Адамс са прекратени.

Съществува обаче и друга версия на тези събития. Макар мениджърът на The Mission Тони Перин (Tony Perrin) да твърди, че този казус никога не стига до съд, според версията на Елдрич, той е получил сумата от 25 хил лири именно след спечелване на съдебно дело срещу The Mission. В едно интервю, дадено в Бостън, Елдрич обяснява, че съдът не признава правото на никой от музикантите да ползва името The Sisterhood, а определя, че, за да придобие някой това право, той трябва да има издадена продукция под това име. Според музиканта, това е негов основен мотив за издаването на първия сингъл Giving Ground. Така той придобива права над името и веднага завежда дело срещу групата на Хаси, което печели и получава прословутите 25 хил. лири. Откриващата песен на албума Gift, Jihad, започва с цифрите “2” “5” “0” “0” “0”, като Елдрич твърди, че с това отбелязва своята победа и благодарността си към Хаси и Адамс за щедрата им подкрепа.

След като този сложен проблем е приключен по един или друг начин, Елдрич, макар да остава единствен член на проекта The Sisters of Mercy, записва и издава втори албум от името на тази формация – Floodland (1987г). Албумът рязко се отклонява от китарния рок по посока на един вагнеровски мрачен и тежък звук, изсвирен предимно с кийборди. Същите музикални тенденции и търсения Елдрич е демонстрирал и с предходния си издаден албум Gift. По продуцирането на Floodland Елдрич работи с Лари Александър (Larry Alexander), а за две от песните помага и Джим Стайнман (Jim Steinman).

За записите на албума е привлечена американската певица и басистка Патриша Морисън (Patricia Morrison) от групата The Gun Club. Морисън и Елдрич се познават от времето, когато The Gun Club са придружавали the Sisters по време на техни турнета, а освен това тя е работила с Елдрич и по продукцията на Gift. Както с повечето факти, свързани с The Sisters of Mercy, и ролята на Патриша Морисън не е напълно изяснена. Предполага се, че по време на общо интервю Елдрич и Морисън заявяват, че нейната роля не е толкова на активен музикант, колкото на съветник, който да помогне на Андрю Елдрич да определи посоката на музикалното си развитие. Самият Елдрич обаче е засичан да твръди, че Морисън е привлечена просто, за да поддържа илюзията за истинска група по време на концертните изпълнения. Какъвто и да е случаят, сигурно е, че Морисън участва в албума с вокални изпълнения и се появява във видеоклиповете от този период. Не е ясно обаче дали тя свири на бас за записите на албума – повечето песни звучат така, сякаш бас линията им е по-скоро синтезаторна. В началото на 90те и Морисън прекратява работата си с Елдрич, като се говори, че той не й е платил дължимото възнаграждение. В този период групата всъщност няма концертни изяви.

В следващото превъплъщение на The Sisters of Mercy участват напълно неизвестният немски китарист Андреас Брун (Andreas Bruhn), когото Елдрич открива, докато Брун свири в един пъб в Хамбург; басистът с противоречива слава Тони Джеймс (Tony James) – бивш басист и автор на песни на Generation X и бивш китарист на Sigue Sigue Sputnik; и още един китарист, който се присъединява в последния момент – Тим Бричено (Tim Bricheno) от All About Eve.

През октомври 1990г в този нов състав групата издава албума Vision Thing. Целият албум е продуциран от Елдрич, като само за една песен съпродуцент е Джим Стайнман. Гост музиканти са китаристът Джон Пери (John Perry) и Маги Райли, която записва поддържащи вокали. Албумът отбелязва нова промяна в стила на формацията и завръщане към китарния рок. През 1990-91г The Sisters of Mercy отново са на турне в подкрепа на новия си албум. Американското турне от 1991г е белязано от доста противоречивото решение групата да участва на концерти заедно с Public Enemy. След доста сериозните сблъсъци между белите фенове на The Sisters и чернокожите фенове на Public Enemy, управата на няколко града, в които има обявени дати от турнето, забранява провеждането на концертите. Това става причина турнето да бъде отменено след около половината от предвидените си дати. В края на 1991г Тони Джеймс напуска групата, за да се занимава със соло кариерата си и изпълненията на бас са поверени на дръм машината Doktor Avalanche.

Провалът на американското турне допълнително влошава отношенията между Елдрич и новия лейбъл на групата EastWest. EastWest е подразделение на WEA, към което големият лейбъл пренасочва The Sisters през 1989г. Последвалите конфликти с WEA водят до там, че договорът за дистрибуция на групата в САЩ е прекратен около 1991-92г и последните им записи са достъпни за американския пазар само чрез внос.

През 1992г по настояване на звукозаписната компания, групата презаписва своя ранен сингъл Temple of Love, към който са добавени допълнителни вокали от Офра Хаза (Ofra Haza). Целта на този презапис е да подпомогне популяризирането на издадената компилация с ранни независими сингли на The Sisters of Mercy, Some Girls Wander By Mistake.

В края на същата година Тим Бричено напуска групата и е заменен от Адам Пиърсън (Adam Pearson). Всички китари в следващия сингъл, Under the Gun, са изсвирени от Пиърсън, а Тери Нан (Terri Nunn) – позната от работата си Berlin, се включва с поддържащи вокали. Този сингъл отново служи да промотира компилация с най-големите хитове на The Sisters of Mercy излязла през 1993г и наречена A Slight Case of Overbombing. Тези две компилации се оказват последните комерсиални издания на групата до момента. По това време Андреас Брун вече почти не участва в творческия процес на формацията, но продължава да участва в концертните изяви и през 1993г.

Веднага след последните си концерти през декември 1993г, The Sisters of Mercy обявяват т.нар. “Стачка срещу EastWest”. Групата отказва да записва и издава нов материал като протест срещу звукозаписната си компания, за която твърдят, че не им изплаща всички дължими суми от авторски права и, че като цяло е некомпетентна. Въпреки, че през 1997г компанията Time Warner все пак освобождава музикантите от техните договорни отношения с лейбъла, The Sisters of Mercy, решават да не се присъединяват към друга звукозаписна компания. Те обаче нямат желание да се занимават и с по-малките независими лейбъли, затова просто се отказват да записват и издават, каквото и да било, макар че по време на концерти представят доста нови песни.

Групата активизира концертната си дейност през 1996г с няколко участия, където открива за Sex Pistols. За тези изпълнения мястото на Андреас Брун е заето първо от Крис Шийан (Chris Sheehan), а после и от Майк Варжак (Mike Varjak). От този момент нататък групата прави по едно турне всяка година (с изключение само на 2004г), но концертите далеч не представляват носталгично завръщане към миналата слава на групата. Напротив, групата действително изпълнява и свои преработени класики, но също представя по-малко известни Б-страни, а също и нарастващ брой съвсем нови, незаписвани песни. През 2005г Адам Пиърсан за последен път участва в тези изяви на групата. По това време в състава на The Sisters вече влиза новият китарист Крис “Robochrist” Мей (Chris “Robochrist” May), а след като Пиърсън се оттегля, за да работи с проекта MC5, към Sisters се присъединява и втори нов китарист – Бен Кристодулу (Ben Christodoulou), бивш член на британската пънк-метъл формация AKO.

Съществува информация, че Sisters of Mercy работят по четвърти студиен албуми без излишна припряност, макар че ако се окаже абсолютно наложително, той може да бъде завършен за няколко месеца. На уеб страницата на групата пише:
“След като досадните отношения с предишния ни лейбъл бяха официално прекратени, мислехме, че би било разумно да пуснем няколко независими сингъла докато успеем да си завършим новия албум (което обикновено отнема доста време) и да намерим някой да му даде едно рамо (което отнема дори повече време). Планирахме серията независими сингли да започне с една изумителна версия на Summer. Музиката на песента Summer беше написана от Адам Пиърсън, а текстът е на Андрю Елдрич. Това е една доста красива, но и особено жестока песен. Прилича на влакче на ужасите боядисано в най-весело искрящите сини и жълти цветове. Смятахме да добавим в сингъла още една версия на същата песен и да включим трето парче, което вероятно щеше да е някоя от новите ни песни, макар че така и не решихме коя. Можеше да е някоя, която сме изпълнявали на живо, а можеше и да не е. Но каквото и да си говорим тези планове така и не се осъществиха. И макар че между другите ни занимания работата по албума все пак продължава, засега сме се отказали да издаваме сингли.”

През 2006г традиционното турне на групата включва дати в САЩ, Канада, Южна Америка и из цяла Европа, а през октомври същата година списанието Side-Line обявява, че The Sisters of Mercy водят преговори с подразделението на Universal, W14 Music.

Независимо от плановете за подписване на договор с нов лейбъл, през ноември 2006г WEA International преиздават три продукции на групата – First And Last And Always, Floodland и Vision Thing. И трите издания включват бонус песни.

Дискография

Албуми

First and Last and Always(1985)
Floodland (1987)
Vision Thing (1990)
Some Girls Wander By Mistake (Compilation) (1992)
A Slight Case of Overbombing (Compilation) (1993)

Сингли

The Damage Done(1980)
Body Electric (1982)
Alice (1982)
Anaconda(1983)
Alice (1983)
The Reptile House EP (1983)
Temple of Love (1983)
Body and Soul (1984)
Walk Away (1984)
No Time to Cry (1985)
This Corrosion (1987)
Dominion (1988)
Lucretia My Reflection (1988)
More (1990)
Doctor Jeep (1990)
When You Don’t See Me (1991)
Temple of Love (1992)
Under the Gun (1993)