Fad Gadget

Кой е човекът зад множеството маски? Fad Gadget, злият Mr Punch, майсторът на самоунижението, привикнал да се овалва в катран и перушина за назидание на публиката си? Или Франк Тоуви, който дори след като разкрива истинското си име се представя като Безименния на обложките на албумите си и, който проследява индустриалния упадък на 80те с помощта на 500годишния Sam Hall? Франк така и не дава категоричен отговор на този въпрос, а оставя публиката да гадае.

Fad Gadget е сценичният псевдоним на Франсис Джон (Франк) Тоуви ( Francis John (Frank) Tovey), роден на 8 септември 1956г и починал на 3 април 2002г – британски авангарден артист, един от най-забележителните електронни музиканти и представител на ранните ню уейв и индъстриъл стилове.

Роден в лондонския Ийст Енд Тоуви израства под влиянието на изпълнители като Иги Поп (Iggy Pop), Марк Болан (Marc Bolan) и Лу Рийд (Lou Reed), които играят основна роля за формирането му като творец. Франк започва да търси начини и средства за изява съвсем млад и, както доста свои колеги, още в училище сформира първата си рок група, на която естествено не е съдено да просъществува особено дълго. За разлика от приятелите си, които се отказват от кариера в музиката, понеже им липсва музикално образование, Франк още в тази крехка възраст решава, че щом не е в състояние да свири достатъчно добре на някой инструмент, просто ще трябва да намери друг начин да се изразява музикално.

През 1974г Франк Тоуви е приет в училището по изкуствата Сейнт Мартин. По време на обучението му там към изобилието от идеи, които вече гъмжат из ума на младия Фарнк, се присъединява дълбок и непоклатим интерес към криещите огромен потенциал филмово и фотографско изкуство, както и към сценичните представления. По-късно, през 1975г, Франк преминава курс по изящни изкуства в Политехническия университет в Лийдс, където все повече концентрира вниманието си върху усъвършенстването именно на театралното сценично представление. Докато развива у себе си тези новооткрити умения, Франк осъзнава, че ключът към евентуалните му музикални изяви се крие в комбинацията от разнообразни шумове и звукозаписно устройство.

Може да се каже, че образът на Fad Gadget буквално е измъкнат от килера. В края на 70те Франк живее в апартамент под наем заедно с още трима съквартиранти, работи на всевъзможни места, за да се издържа и килерът в наетия апартамент се оказва единственото място, с което разполага, за да се занимава с музикалните ти опити. Именно там той държи своята дръм машина, електрическо пиано и магнетофон и точно в този килер успява да запише първата си лента. По-късно Франк си спомня:
“Един от съквартирантите ми каза, че познава Даниъл Милър (Daniel Miller), който се занимавал с електронна музика и ми уреди среща с него на едно участие на Monochrome Set. Обаче аз не можах да се видя с Даниъл там, защото нещо се разбеснях и паднах зад барабаните. Успяхме да се запознаем по-късно в клуб Rough Trade.”
Тези събития се случват през 1979г и водят до там, че Fad Gadget става първият артист подписал с лейбъла на Даниъл Милър Mute. Отново според самия Франк:
“Даниъл искаше да преработя първата си лента в албум. На мен не ми се занимаваше и го помолих той да го направи. Той каза, че Back To Nature особено много му е харесала и така започна работата на лейбъла му.”

Сингълът Back To Nature/The Box излиза през октомври 1979г и представлява любопитна смес от страст и технологии обединени със студената безупречност на електронната музика. Още преди да е издал дори първия си сингъл, Fad Gadget създава впечатление на ексцентричен образ, а първото му изпълнение на живо в лондонския Moonlight Club затвърждава това мнение. Там той изнася шоу, в което театралните похвати се сблъскват със заплашителни емоционални сенки. През 1980г са издадени още два сингъла – Ricky’s Hand през март и Fireside Favourites през септември. Веднага след това излиза първият пълен албум на Fad Gadget също озаглавен Fireside Favourites.

След като вече е издал няколко записа, част от които се превръщат в истински денс хитове, през 1981г Fad Gadget тръгва на първото си турне, което включва Европа и източния бряг на САЩ. Освен това той участва в специално шоу организирано от Mute в лондонския театър Lyceum, а след една вечер, прекарана с американския артист експериментиращ със звука Бойд Райс (Boyd Rice), тяхното музикално приключение се превръща в продукцията Easy Listening For The Hard Of Hearing (издадена официално през 1984г). Докато сценичният му образ става все по-краен и фрапиращ, а междуконтиненталната му програма все по-натоварена, Fad Gadget успява някак да намери време да запише и смеси следващия си албум Incontinent. На корицата му, Франк се появява в образа на зловещия Mr Punch. Албумът излиза през юли 1981г, а няколко месеца по-рано е издаден сингълът Make Room. Fad ознаменува излизането на албума на сцената като се овалва в пяна за бръснене и изтръгва кичури от пубисното си окосмяване.

След като си създава почти фанатично фен общество то двете страни на Атлантика, Fag Gadget започва 1982г с издаването през януари на следващ сингъл – изпълненият с черен хумор наръчник за нощния живот озаглавен Saturday Night Special. През април го следва друг сингъл King Of The Flies, а през септември същата година почти едновременно излизат трети сингъл – Life On The Line – и следващ албум – Under The Flag. Албумът, в който гост музикант е Алисън Мойе (Alison Moyet) от Yazoo, е пропит с впечатленията от актуалния в онзи момент Фолклендски военен конфликт и преизбирането на Маргарет Тачър. В свое ревю NME го нарича “Един от най-забележителните “изгубени” записи на 80те години”.

През 1983г сценичната лудост на Fad достига неконтролируеми и заплашителни мащаби. Планираното в началото на годината британско турне в подкрепа на сингъла For Whom The Bells Toll е отменено, след като по време на едно шоу в Амстердам Франк разкъсва всички сухожилия в краката си и се налага да се прибере в Англия с два гипсирани крака. По-късно той си спомня:
“Наранявах се по един или друг начин по време на всяко шоу. Веднъж завъртях микрофона около врата си. Той направи пълен кръг и ме удари по лицето. Разби ми носа и ми насини и двете очи. Освен това съм си разранявал гърба със стъкла и абсолютно всяка става на ръцете и краката ми е била жестоко одрана. Затова, когато най-сетне се озовах с два гипсирани крака почнах да се чудя, защо правя всичко това. Работата е там, че докато съм на сцената съм толкова концентриран върху представянето си и влагам толкова страст и емоция, че адреналинът ми се вдига страхотно и не усещам никаква болка. В крайна сметка, мисля си, всичко се свежда до това да забавляваш публиката. Независимо дали има какво да кажеш или не, публиката очаква да бъде впечатлена и забавлявана.”

До септември 1983г Fad се възстановява достатъчно, за да издаде новия си сингъл I Discover Love/Lemmings On Lover’s Rock, в който гостува китаристът Роланд Хауард (Rowland S. Howard) – по онова време член на The Birthday Party. Годината завършва за Fad с две гост участия през октомври на концерти на Siouxsie And The Banshees в Royal Albert Hall, кратко британско турне и завръщане в студиото за записите на следващия му албум. За тези записи е избрано студиото Hansa в Берлин. Първият издаден сингъл от тази нова продукция, Collapsing New People, излиза през януари 1984г и веднага се превръща в денс хит из цяла Европа.

Месец по-късно излиза албумът, който мнозина определят като най-доброто постижение на Fad Gadget – Gag. NMЕ се произнасят: “Албумът смесва рок и типичния звук на 80те по начин, за който Иги Поп би убивал.” Последният сингъл издаден под псевдонима Fad Gadget преди Франк Тоуви да поеме лично юздите на този проект, е One Man’s Meat (май 1984г). Албумът Snakes And Ladders, вдъхновен от испанските завоевания в Южна и Централна Америка, е първият албум издаден лично от името на Франк Тоуви … или на стилизираната, тип “Серджо Леоне” фигура на обложката. В тази продукция електрониката е по-малко застъпена, отколкото в предишните записи на Франк, но това е само една от причините, които превръщат албума в повратна точка в неговата кариера. Самият Франк обяснява:
“След като разчитах изцяло на електрониката, за да създавам музиката си в един момент осъзнах, че съвсем на нищо не мога да свиря. Сериозно, звучи глупаво но е така. Дъщеря ми ме помоли да й изсвиря някаква песен, а аз не можех. Така че се захванах да уча китара.”

Излезлият през август същата година следващ сингъл от албума Snakes And Ladders, Luxury, представлява сардонична критика на 80те години с техния бум на т.нар. юпита и унищожителния ефект на Тачеризма.
“Струва ми се, че хората напълно са се примирили с положението”, коментира Франк ситуацията в Обединеното кралство в онзи момент. “Вече от доста време ни управлява това правителство и хората сякаш са изпаднали в някаква летаргия. А мисля, че именно отношението на хората може да промени нещата. Например Band Aid инициативата. Какво ли би станало ако всички тия хора, които помогнаха с пари, вместо това се бяха обърнали към правителството с въпроса “Защо, мамка ви, вие не ги осигурите тези пари? Ние си плащаме данъците, защо сега трябва събираме допълнително пари от джоба си, вместо вие да си свършите работата?”

Нарастващата политическа ангажираност на Франк става очевидна и от следващия му сингъл Luddite Joe (април 1986г). Песента използва метафора свързана с движението на Лудитите от 1812г, което се опитва да саботира механизацията на производството. Тази метафора показва отношението на автора към модерните технологии. Франк обяснява виждането си за този запис:
“Въртеше ми се идеята за всички тези хора, които винаги говорят, че не могат да понасят машините и предпочитат да не ги ползват, но истината е, че изцяло зависят от разни машинарии. Това всъщност се отнася и за мен самия. Постоянно ползвам синтезатори и компютри, но колкото са ми нужни, толкова ги и мразя. Никога не мога да свиря с подобни неща на сцената, защото винаги ги чупя.”

Следващото произведение на Франк окончателно скъсва връзките му с електрониката, но преди да се случи това Mute издават колекция от синглите излезли от името на Fad Gadget. По този повод Melody Maker обобщава:
“Тоуви е новатор, а тази колекция заслужава да се чуе с непредубеден и непокварен от днешните претенциозни стандарти слух.” А в същото време Франк вече се е насочил в нова посока, както сам обяснява пред House of Dolls:
“В момента сформирам група. Не мога да ви дам много подробности, но мога да кажа, че ще е съвсем нова и напълно различна. Музикално ще се различава от всичко правено досега. Знам че звучи страшно претенциозно, но изобщо няма да ползвам синтезатори. Връщам се към основите.”

В типичния си краен стил, Франк се преориентира за кратко към проекта Mkultra, отправящ истинско предизвикателство към традиционната музикална сцена. В тази група Франк си сътрудничи с художниците Малкълм Пойнтър (Malcolm Poynter) и Саймън Стрингър (Simon Stringer) и през ноември 1987г те издават сингъла Immobilise. RM веднага отбелязва:
“Те успяват да оформят една аура от маниакално мощни ритми впримчени в разрушителни мотиви. Изгарящи и повече от убедителни, шокиращите похвати на Тоуви са все така в сила.”

А Франк вече е влязъл в нова роля. Следващият му сингъл, Bridge St. Shuffle (април 1988г) показва един артист поел по пътя на нова метаморфоза. В духа на Боб Дилан (Bob Dylan) песента възпява мрачното ежедневие на дребните изпаднали лондонски жители и съдържа незабравимите думи:

“So meet me by the old bridge when the sun is setting low
There’s a new gambling game they call the Lemming Show
I’ve got two tickets front row seats for the river side
We can take a picnic and watch suicides.”

(Да се срещнем по залез при стария мост.
Има нова игра – “Самоубийствен нагон”.
Ще си направим пикник до самата река
и ще гледаме как отгоре валят тела. – б.пр.)

През юни сингълът е последван от албума Civilian, който с грубоват патос прави подробен преглед на Лондонските Докове и използва похватите на минимализма, за да опише прекомерното разточителство и ефектите от него. NME заключава:
“Градът, който описва Тоуви далеч не е приятно място. В сенките му се промъкват заплахи, зад ъглите му дебне параноя, а сградите му оставят впечатлението, че си в капан. Изобщо не е лесно да се слуша. Изглежда Франки не се е отдалечил от първоначалния си образ чак толкова.”

А майсторът на изненадите вече готви ново шокиращо произведение, което вижда бял свят през август 1989г – сингълът Sam Hall. Тази акустична мръснишка история за коминочистача измамник е придружена също от блусарското парче Ricky’s Hand и преработка на печалната John Henry на Leadbelly. Без да се бави се появява и албумът Tyranny And The Hired Hand, който представя истински комплект от модерни и традиционни протестни песни, чиито автори са толкова разнообразни изпълнители като Лу Рийд, Мърл Травис (Merle Travis), Уди Гътри (Woody Guthrie) и Алфред Рийд (Alfred Reed). На Тоуви най-много допада идеята, че силата на тези песни е в привидната им простота и, че темите им са все още актуални и през 1989г. Както NME посочва: “Изглежда иронично, че това ревю ще излезе в същия ден, в който научаваме, че British Coal затварят още три мини и оставят общо 1400 безработни.”

Като решава да развие този блус/етно стил, Франк започва работа по следващата си продукция с трима талантливи ирландски музиканти Пол Родън (Paul Rodden), Джон Катклиф (John Cutcliffe) и Лорънс Дохърти (Laurence Doherty), известни като The Pyros. Тримата са майстори на класическото и електрическо банджо и техните блуграс, традиционни ирландски и джаз влияния идеално се вплитат в доста образните песни на Франк. Първата продукция на този чудноват съюз е сингълът Liberty Tree от 1991г следван плътно албума Grand Union, който живо и образно описва последиците от юпи-вълната върху лондонския Ийст Енд. Melody Maker пише:
“Вероятно с цел да документират следвоенния упадък на Англия, тези десет песни са изпълнени с традиционния за Франк Тоуви гняв, отявлена параноя и морална сила. Добре подбраните думи на Тоуви са подкрепени с остри акустични мелодии и запратени в лицето на една държава, на която може би вече не й пука от нищо, но за която все още си струва на нас да ни пука.”

Тоуви и The Pyros правят и следващ албум през 1992г, наречен Worried Men In Second Hand Suits. Записан до колкото е възможно на живо в рамките на студиото, албумът съдържа сурова сила и излъчва искрица надежда от дълбините на най-черното отчаяние. Select отбелязва:
“Най-силни тук са думите. Това са истории пълни с остри коментари и мрачен хумор. Проституция, алчност, бездомници и смърт се сливат в едно, но традиционното музикално оформление на групата не позволява впечатлението да е твърде мрачно. От години насам Тоуви не е правил по-достъпен албум.”

Всички със затаен дъх очакват следващата метаморфоза на Франк. Вместо това обаче след турнето от 1993г той се оттегля от музикалния бизнес и подновява работата си едва през 2001г. При това по причини, които са ясни само на него, той решава да се завърне с името на първия образ, който му е спечелил популярност Fad Gadget. Докато пътува заедно с колегите си от Depeche Mode, за които приема твърде скромната роля на подгряващ изпълнител, Франк прави планове за следващи музикални търсения и приключения. За съжаление те си остават само във вечно неспокойния му ум, понеже съвсем внезапно на 3 април 2002г Франк Тоуви умира в резултат от дългогодишни сърдечни проблеми.

Дискография

Албуми

Fireside Favourites (1980)
Incontinent (1981)
Under the Flag (1982)
Gag (1984)
Easy Listening for the Hard of Hearing (1984)
Snakes and Ladders (1986)
The Fad Gadget Singles (1986)
Civilian (1988)
Tyranny & the Hired Hand (1989)
Grand Union (1991)
Worried Men in Second Hand Suits (1992)
The Best of Fad Gadget (2001)
Fad Gadget by Frank Tovey (2006)

Сингли

Back to Nature (1979)
Ricky’s Hand (1980)
Fireside Favourite (1980)
Make Room (1981)
Saturday Night Special (1982)
King of the Flies (1982)
Life on the Line (1982)
For Whom the Bells Toll (1982)
I Discover Love (1983)
Collapsing New People (1983)
One Man’s Meat (1984)
Luxury (1985)
Luddite Joe (1986)
Immobilise (1986)
Bridge St. Shuffle (1988)
Sam Hall (1989)
The Liberty Tree (1991)
All That Is Mine (1992)
Fireside Favourite 2001 (2001)
Collapsing New People 2003 (2003)