KMFDM

KMFDM са индъстриъл рок група, чийто основател и единствен постоянен член е Саша Кониецко (Sascha Konietzko). Началото на групата е сложено в Париж на 29ти февруари 1984г, когато Кониецко и немският художник и мултимедиен изпълнител, Удо Щурм (Udo Sturm), се събират за едно изпълнение при откриването на изложба на млади европейски художници в Grand Palais. Двамата не се задържат заедно, понеже Щурм няма особени музикални амбиции, а Кониецко е по-заинтересуван от работа в студио, отколкото от случайните арт представления. Ето защо Кониецко започва да работи с Реймънд Уотс (Raymond Watts) (по онова време собственик на студио в Хамбург) и Клаус Шанделмайер (Klaus Schandelmaier) – барабанист, който си избира сценичното име En Esch.

Настоящите членове на групата, освен Саша Кониецко, са съпругата му Лусия Чифарели (Lucia Cifarelli) – вокали, Анди Селуей (Andy Selway) – барабани, Стийв Уайт (Steve White) – китара и Джулс Ходжсън (Jules Hodgson) – китара.

Името на групата е абревиатура от безсмисления и граматически неправилен немски израз “Kein Mehrheit Für Die Mitleid”, който буквално се превежда “няма мнозинство за милостта”. Обикновено като значение на фразата се приема доста по-свободния превод “няма милост за мнозинството” или “няма милост за масите”. Смята се, че автор на името е Кониецко, който е получил фразата, като е подреждал разбъркано изрязани думи от произволно избрани заглавия в немски вестници. За да се опрости сложната фраза и затрудненото й произнасяне, през 1985г тя е съкратена на KMFDM.

От самото си създаване KMFDM е изключително активна група. От 1986г насам те издават албум или ЕР почти всяка година, като всяка продукция е последвана от продължителни турнета. Дори по време на кратката почивка между 1999-2002г, Кониецко и останалите членове на групата се занимават с множество странични проекти.

Най-ранните три албума на KMFDM са издадени в Хамбург с европейски лейбъли. През 1988г с издаването на албума си Don’t Blow Your Top, групата започва доста продължително сътрудничество с американския лейбъл Wax Trax! Records, което ги прави част от индъстриъл музикалната сцена на Чикаго в началото на 90те. След като собственика на лейбъла и близък приятел на групата Джим Наш (Jim Nash) умира, групата се мести в Сиатъл.

Въпреки, че KMFDM са посочвани заедно с Nitzer Ebb, Ministry и Skinny Puppy сред пионерите на индъстриъл музиката и се считат за една от групите, направили най-много за популяризирането на този стил, самите те описват стила си като “ултра-тежък бийт”. Най-ранните им продукти са описвани по-скоро като комбинация от различни изразни средства, тъй като към музиката са добавени изображения, а също са използвани и ефекти произведени с немузикални инструменти, като прахосмукачки например. Албумите им от 80те включват множество семпли и сериозна студийна обработка на звука, а основните използвани инструменти са синтезатори и дръм машини. След като към групата се присъединява китаристът Гюнтер Шулц (Günter Schulz) стилът на KMFDM се преориентира по-скоро към индъстриъл-метал, като в него преобладават тежките китарни рифове.

Като влияние в ранната работа на групата Кониецко посочва T. Rex, Дейвид Боуи (David Bowie) и Франк Запа (Frank Zappa), като присъствието на Запа се усеща особено отчетливо в албумите Don’t Blow Your Top и UAIOE.

След издадения през 1989г UAIOE, музиката на KMFDM представлява смес от тежък метъл с електронна обработка и включени отделни елементи от реге, ска и дори рап. Много от песните включват поддържащи вокали от такива изпълнителки като Дорона Алберти (Dorona Alberti), Шерил Уилсън (Cheryl Wilson), Кристин Зайварт (Christine Siewart), Сигрид Мейър (Sigrid Meyer), Дженифър Гинсбърг (Jennifer Ginsberg), Аби Травис (Abby Travis) и Лусия Чифарели. Освен това Реймънд Уотс включва елементи от стила на собствения си музикален проект PIG, който се характеризира с мрачни текстове, гърлени вокали и тежки, доминирани от китарен звук аранжименти.

С издаването на Angst през 1993г групата постига първия си сингъл с мейнстрийм успех, A Drug Against War. Въпреки категоричната позиция на групата против МТV и против мейнстрийм музиката, клипът на този сингъл доста често се върти по МТV и дори е използван в една серия на анимационния комикс Beavis & Butt-head.

След прекъсването в работата на групата, продължило три години и приключило през 2002г. KMFDM се завръщат с по-“традиционен” рок звук, който се постига чрез записи и изпълнения с типичен за рок група състав – водещ вокал, водещ и ритъм китарист, басист и барабанист – но в същото време музикантите не се отказват от използването на семпли и електронна обработка на звука.

Цялата история и творчество на групата са белязани от тяхната активна политическа позиция. Текстовете им обикновено призовават към съпротивление и отхвърляне на некадърното управление на капиталистическото общество, освен това яростно осъждат тероризма, насилието, подтисничеството, цензурата и най вече войната. Песните им често съдържат откъси от новинарски емисии и речи на политически лидери, обикновено представени в иронична светлина.

Все пак в музиката на KMFDM не липсва и чувството за хумор. Почти всеки албум включва песен, в която те иронизират сами себе си, което е особено очевидно в текстовете на песни като More & Faster, Sucks, Light, Inane и Megalomaniac. Върха на тази традиция идва с песента Intro от албума WWIII (2003г) в която Кониецко отделя внимание на всеки член от групата – включително самия себе си, като им посвещава доста хапливи стихове.

В отношенията си с феновете KMFDM винаги се стремят да са максимално открити и достъпни. Кониецко и повечето членове на групата – бивши и настоящи – често общуват с фенове чрез различни интернет средства, а и изглежда, че групата е постоянно на турне като спира за кратко, колкото да запише следващ албум. По концерти музикантите традиционно обръщат внимание на феновете, като раздават автографи, снимат се тях и им отговарят на въпроси преди и след шоуто. KMFDM опитват различни средства за сближаване с почитателите си. През 2002г те създават т.нар. Horde (“орда” – б.пр.) – ексклузивен фен клуб, чиито членове имат възможност да присъстват на частни срещи с групата преди концерти, а също имат достъп до музика и снимки, предоставяни само на членове.

Друга инициатива включваща участието на фенове е стартирана през 2004г. Тогава на всеки концерт е избиран по един представител на публиката, който да запише концерта и някои кадри зад сцената с ръчна дигитална камера. Откъси от тези кадри са включени в DVD-то ознаменуващо 20ия юбилей на KMFDM заедно с различни снимки, изпратени от фенове на уеб страницата на групата. През 2007г на феновете е предоставена възможността да се обаждат на предварително обявен телефон и да оставят съобщения. Откъси от записаните съобщения са включени в песента Superpower от албума Tohuvabohu, а клипът към песента отново е сглобен от кадри заснети от фенове.

През 2006г Metropolis Records обявяват, че ще преиздадат всички студийни албуми на KMFDM издадени с Wax Trax!, които не се намират на пазара повече от пет години. Албумите са преиздадени в хронологичен ред в групи по два или три на всеки няколко месеца между септември 2006г и май 2007г. Също през 2007г групата издава шестнадесетия си албум, наречен Tohuvabohu. Заглавието е вариация на библейската фраза “tohu va bohu” (от иврит), която означава “хаос и пълно объркване”.

Дискография
Албуми

Opium (1984)
What Do You Know, Deutschland? (1986)
Don’t Blow Your Top (1988)
UAIOE (1989)
Naïve (1990)
Money (1992)
Angst (1993)
Naïve/Hell to Go (1994)
Nihil (1995)
Xtort (1996)
Symbols (1997)
Adios (1999)
Attak (2002)
WWIII (2003)
Hau Ruck (2005)
Tohuvabohu (2007)

Сингли и ЕР

Kickin’ Ass (1987)
Don’t Blow Your Top (1988)
More & Faster (1989)
Virus (1989)
Godlike (1990)
Naïve/The Days of Swine & Roses (1991)
Split (1991)
Vogue (1992)
Money (1992)
Help Us/Save Us/Take Us Away (1992)
Sucks (1993)
A Drug Against War (1993)
Light (1994)
Glory (1994)
Sin Sex & Salvation (1994)
Juke Joint Jezebel (1995)
Juke Joint Jezebel: The Giorgio Moroder Mixes (1995)
Trust/Juke Joint Jezebel (1995)
Brute (1995)
Rules (1996)
MDFMK (1998)
Boots (2002)
Ruck Zuck (2006)