Celluloide – Студио А

Celluloide

От  | 

Френското трио Celluloide е създадено през 2000г от двама приятели съученици. По-късно двамата основатели – Патрик Олдюем (Patryck Holdwem) и колегата му известен като Member U-0176 предлагат на своя приятелка, също позната от училище, да се включи като вокалистка. Първоначално Darkleti (както тя е известна днес) приема предложението като шега, защото никога преди това не се е занимавала с пеене, но двамата я убеждават, че точно това тръсят за проекта си. В крайна сметка именно деликатният женски вокал на тази дама се оказва един от основните фактори определящи облика на Celluloide. Макар че текстовете им са английски, нейният типичен акцент неотменно идентифицира групата като френска и това е ясно дори на хора, които не знаят нищо за тях.

Що се отнася до псевдонима Member U-0176, макар да предизвиква доста почуда и интерес у публиката, той се оказва с доста тривиален произход. Според самия музикант, това е неговия клиентски номер в един магазин за доставка на музикални продукти по пощата. На него обаче му харесва да се представя с този псевдоним, защото звучи като име на робот от някой фантастичен филм.

Появата на това трио е особено забележителна, поради факта че Франция никога не е имала особено силна синтпоп сцена. Дори самите Celluloide признават, че влиянията им са по-скоро от шведски и немски групи, работили в този жанр, като Elegant Machinery, SPOCK, Sista Mannen Pa Jorden и Second Decay. В групата тримата си поделят творческия процес, като обменят идеи и после ги развиват всички заедно.

В периода 2000г-2001г триото се занимава с реализирането на първите си демозаписи, а през 2002г успява да издаде първия си студиен албум Naive Heart, който носи на групата първите положителни реакции от страна на специализираната преса. Още с първата си продукция тримата си спечелват славата на музиканти, които се придържат към правилата на класическия електро-поп стил и си служат предимно с аналогово музикално оборудване, но демонстрира и тяхната склонност да експериметират в работата си. Доказателство за това са допълнителните издания в ограничен тираж на дискове съдържащи преработки на оригиналните 12 песни от албума в разнообразни варианти. Идеята на преработките е във всяка версия на дадена песен вокалите да остават непроменени, като един вид “сърце” на песента (по името на албума – б.пр.)

Този първи албум, а и всички издания след него, са реализирани от собствения лейбъл на групата BOREDOMproduct. Тримата обясняват, че името (“boredom” – скука – б.пр.) се дължи на почти пълното отсъствие на вълнуващи събития и изпълнители на френската електропоп сцена. Всъщност това е и една от сновните причини триото изобщо да създаде свой лейбъл. От една страна те желаят да упражняват пълен контрол върху продукцията си – от създаването на музиката до оформлението на продукта, но освен това им е много трудно да намерят подходящ лейбъл, с който да работят. Така BOREDOMproduct става реалност, като от самото начало неговата роля е не просто да издава продуктите на групата, но и да подпомага сходни френски артисти и да стимулира синтпоп сцената във Франция изобщо.

Преди да са издали втори студиен албум, през 2003г Celluloide реализират интересния проект Naphtaline, който съдържа кавър версии на песни от The Cure, Siouxsie and The Banshees, Sisters Of Mercy и дори Lush. Това ЕР отново потвърждава, че върху групата влияние е оказала музиката на 80те, но става ясно, че влиянието не е само от страна на синтпоп изпълнители. Naphtaline съдържа песни, които по една или друга причина са важни за тримата, но те са единодушни, че е малко вероятно да повторят този проект.

През 2004г се появява вторият албум на триото, Words Once Said. При създаването му музикантите се стремят да постигнат по-съвременен вариант на смесване на инструментите и вече по-широко използват дигитални инструменти заедно с аналоговите. Вторият албум съдържа 12 песни, като част от тях са преработки на предишни парчета на групата – като A Lie, Wounds Of Love и Seven And Foreve, но повечето са съвсем нови композиции. Дискът съдържа и три доплънителни бонуса на песни от Naive Heart ремиксирани от Nocomment, SMPJ и Boytronic.

Следващата издадена продукция на групата, максисингълът Bodypop предизвикав известно противоречие в музикалните среди, защото почти по същото време And One използват същото заглавие за свой продукт. Музикантите от Celluloide обясняват, че името им е хрумнало, понеже според тях то най-точно описва типа музика, който с времето се е оформил като типичен за групата и, че случката с And One е само забавно съвпадение.

С това ЕР, както и със следващия си албум Passion & Excitements от 2007, групата се стреми да затвърди своя типичен звук, като без да се отказва от вдъхновителите си, прави всичко възможно да даде на музиката си индивидуалност, която да се разпознава веднага.

Те също реализират диск с клубни ремикси на своите песни, направени от техни колеги, работещи в същия жанр, повечето от които са приятели на триото. Все пак, независимо че стиловете на тези различни артисти са сходни, Celluloide признават, че част от ремиксите са доста различни от всичко което може да се чуе при тяхната работа, като по индъстриъл и техно миксовете звучат съвсем нетипично за тях. Все пак, те дават различна перспектива за работат им и това допада на тримата.

Освен това групата снима два видоклипа – на песните People Like Me и Make Things Last. Тъй като групата не свири често на живо те се възползват от тази възможност да популяризират изпълненията си. За целта клипът на People Like Me е сниман на техен концерт с ръчна камера от публиката и групата планира да го превърне в по-продължителен филм. Вторият клип е създаден така, че да е в тон с графичното оформление на албума

Дискография

Албуми

Naïve heart (2002)
Words Once Said (2004)
Passion & Excitements

EP

Naphtaline (2003)
Bodypop (2006)