Архив

Yazoo

By  | 

Началото на 80те са време, когато понятието поп музика все още не е равносилно на групи от идентично изглеждащи момичета или момчета пеещи звънки хармонии на не особено оригинален музикален фон. В онези години музикантите активно търсят идеалния поп звук, който да комбинира музикалните експерименти и перфектния ритъм, така че те да приковават вниманието. В онзи момент палавите усмивки и намигвания далеч не са достатчъни да спечелят на даден изпълнител трайно място в сърцата на публиката.

Един от най-успешните британски синтпоп проекти от този период, макар и не просъществувал особено дълго, е дуетът Yazoo (в САЩ познат като Yaz). Дуетът е формиран през 1982г от Винс Кларк (Vince Clarke) и Алисън Мойе (Alison Moyet). По това време Кларк, който доскоро е бил член на Depeche Mode и техен основен автор на песни, вече е напуснал групата, с която по една или друга причина не се е чувсвал комфортно. Алисън от своя страна има опит от участието си в няколко пънк и рок групи преди формирането на Yazoo. Първоначално двамата твърдят, че името на дуета е избрано от Мойе, която го е видяла изписано по стари блус албуми. По-късно обаче Винс Кларк признава, че името е всъщност представлява погрешно дочутото наименование на музикалния инструмент Kazoo, който е доста популярен в края на 70те.

Музикалният формат, който възприемат Yazoo, тръгва от типичния синтпоп жанр, като противопоставя емоционалните блусарски вокали на Мойе и прецизната електронна музика на Кларк. По-късно в работата им двамата си поделят творческия процес, като приноса на Алисън се усеща в по-зрелия с привкус на соул звук.

Макар че Кларк и Мойе изглеждат коренно различни като музиканти, онези, които се съмняват в резултата от тяхната съвместна работа се налага да вземат думите си обратно, когато през май 1982г се появява първият сингъл на дуета, Only You. Богатият красив глас на Алисън е великолепно преплетен в типична за Винс Кларк синт мелодия, а комбинацията се окзава неустоима. Освен това става ясно, че двамата по никакъв начин не желаят да бъда възприемани като поредната поп сензация, нито да бъдат свързвани с обичайните повъхрностни послания, приписвани на музикантите от този жанр – показна красота, сексапил и самоцелна слава. Винс със своеобразния си външен вид – изрусена рошава коса, непретенциозно облекло – и доста затворения си характер и Алисън, която изцяло разчита на гласа си да очарова и привлече публиката, категорично отхвърлят подобни асоциации.

Този първи сингъл с Б-страна Situation достига второ място в британската класация, а освен това става известен и с факта, че това е песента, която бившите колеги на Кларк от Депеш Мод отхвърлят, когато той им я предлага.

През юли 1982г дуетът издава втория си сингъл Don’t Go. Песента е доста по-енергична и бърза, но в нея все така присъства контастът между страховития глас на Алисън и приковаващата вниманието музика на Винс. Този втори сингъл е също толкова добре приет. Песента достига трето място в британската класация, а в САЩ се връти редовно по МТV благодарение на интересния си клип, чиято основна тема е чудовището на Франкенщайн.

Двата успешни сингъла подготвят почвата за излизането на първия албум на дуета, Upstairs at Eric’s, в който потенциалът на необичайната двойка е въплътен по изумителен и безкомпромисен начин. От началните небрежни фънки мотиви на Goodbye 70s до смразяващо мрачната Winter Kills албумът се оказва един от най-цялостните, добре замислени и успешно реализирани дебютни албуми на десетилетието. Обложката му, показваща разчленени фигури на витринни манекени, отразява усещането, което музиката създава, за отклоняване от стандартната поп формула.

В САЩ албумът достига платинен статус и получава повсеместни положителни отзиви от преса и публика. Кларк и Мойе правят кратко турне с напълно разпродадени концерти преди да издадат следващ сингъл, The Other Side of Love през ноември 1982г. Песента незабавно се превръща в пореден хит за дуета, като е подкрепена от тежката наситена атмосфера на Б-страната с ориенталска мелодия Ode To Boy. През април 1983г поредният сингъл, Nobody’s Diary отново категорично доказва, че уменията на двамата музиканти да пишат качествена, завладяваща музика ни най-малко не са намалели.

За съжалени, въпреки неотслабващата им популярност и несъмнен успех, все по-често се споменава, че двамата ще се разделят, заради нарастващото напрежение между тях. Официалното обявление за края на съвместния им проект е направено тъкмо преди излизането на вторият им и последен албум You and Me Both. Въпреки това албумът оглавява класациите и реализира един успешен сингъл, като по никакъв начин не разочарова публика и критика.

След раздалата им Мойе се заема да развива обещаващата си соло кариера и подписва с Columbia Records. Що се отнася до Винс Кларк, първоначално той записва сингъл с вокалиста на Undertones Фъргал Шарки (Feargal Sharkey) и продуцента Ерик Радклиф (Eric Radcliffe) – същият чието име се споменава в заглавието на първия албум на Yazoo. Скоро след това той създава изключително успешния дует Erasure заедно с вокалиста Анди Бел (Andy Bell).

През 1994г Erasure и Алисън Мойе правят опит да запишат нейната песен Whispering Your Name като дуетно изпълнение, но за съжаление тя не вижда бял свята, защото Sony Music Entertainment отхвърля идеята.

През 1990г и 1999г Mute Records издава две компилации с най-доброто от Yazoo, които включват и някои нови ремикси на песни като Only You, Don’t Go и Situation.

Въпреки, че продукцията, която Мойе и Кларк реализират като дует не е особено обемна, тя има несъмнени качества, които й позволяват да звучи актуално и днес, повече от двадесет години по-късно.

Дискография

Албуми

Upstairs at Eric’s (1982)
You and Me Both (1983)
Only Yazoo – The Best of Yazoo (1999)

Сингли и EP

Only You (1982)
Don’t Go (1982)
Situation (1982)
The Other Side of Love (1982)
Nobody’s Diary (1983)
Situation -1990 remix (1990)
Only You – 1999 Mix (1999)
Don’t Go/Situation – new remix 1 (1999)
Situation – new remix 2 (1999)