Pet Shop Boys

Нийл Тенънт (Neil Tennant) и Крис Лоу (Chris Lowe) се срещат в магазин за електроника в Лондон на 19-ти август 1981-ва. Тогава Нийл, все още ангажиран с работата си като журналист в популярното тогава списание “Smash Hits”, и Крис, току що завършил своето висше образование, подхващат разговор за музика, изпълнители, синтезатори – теми, които вълнуват и двамата и така бързо откриват, че имат много общи интереси. Не след дълго се сприятеляват и започват своето музикално сътрудничество под името “West End”. През 1983, Нийл е изпратен в Ню Йорк, за да направи ревю на концерт на The Police и да вземе интервю от Стинг /Sting/. По стечение на обстоятелствата, в сградата, в която трябва да срещне Стинг, се помещава и офиса на Боби ‘О’ Орландо (Bobby ‘O’ Orlando) – популярен музикален продуцент. И така, на 19-ти август 1983, Нийл си урежда среща с Боби ‘О’ – точно 2 години след като среща Крис. На тази среща Тенънт не пропуска да спомене, че е член на дуо, създаващо музика, повлияна от самия Боби ‘О’, а той от своя страна, без да е чул дори и една песен, предлага да направят съвместен запис. След няколко седмици Нийл, този път заедно с Крис, се завръща в Америка и с помощта на Боби ‘О’ записват няколко от най-новите си песни – “West End Girls”, “Opportunities” и “One More Chance”.
Въпреки, че в този си вариант песните не постигат кой знае какъв комерсиален успех, това дава голям тласък в развитието на групата, вече назоваваща се Pet Shop Boys (вдъхновено от техни приятели, които имали магазин за домашни любимци), и само две години по-късно “West End Girls”, продуцирана вече от Стивън Хейг (Stephen Hague), се превръща в интернационален хит, като стига до номер едно на острова и дори в САЩ. Това помага на дебютния им албум “Please” да влезе в топ 10 и от двете страни на Атлантика (# 3 UK, # 7 US). През същата година (1986), момчетата издават “Disco” (# 15 UK, # 95 US) – албум, съставен от ремикси.
През 1987, вторият студиен албум вече е факт – “Actually” повтаря успеха на предшественика си (# 2 UK, # 25 US). През юни “It’s A Sin” се превръща във втория номер едно сингъл на Pet Shop Boys, а “Always On My Mind” оглавява чарта на Коледа. Следващия сингъл “Heart” е и последният, до този момент, който достига до върха на острова.
Третият албум “Introspective” (# 2 UK, # 34 US) излиза през 1988, а през 1989 Нийл и Крис, заедно с Джулиън Менделсън /Julian Mendelsohn/, са ангажирани с продуцирането на албумите на Лайза Минели (Liza Minnelli) и Дъсти Спрингфийлд (Dusty Springfield). Същата година стартира и първото турне – 14 дати в Хонг Конг, Япония и Великобритания. Самият тур – пищен театрален спектакъл, е режисиран от Дерек Джарман (Derek Jarman). В края на годината излиза “Losing My Mind” на Лайза Минели, който се превръща и в първия неин хит-сингъл, и е част от съвместния й проект с Pet Shop Boys – “Results”.
“Behaviour” (# 2 UK, # 45 US) се появява на бял свят през 1990 – записан в Мюнхен, и ко-продуциран от Харолд Фалтермайер (Harold Faltermeyer), когото те избрат, защото са заинтересовани в използването на стари аналогови синтезатори. “Беше по-изчистен от музикално естество, също така нямаше онези дрезнещи и глупави идеи, които обикновено има в нашите песни”. В две от песните блести китарата на Джони Мар (Johnny Marr) – “This Must Be The Place I Waited Years To Leave” and “My October Symphony”.
През 1991 г. Pet Shop Boys записват своя електронна версия на класическото парче на U2 “Where The Streets Have No Name”, в която е вмъкнат стандарта на Франки Вали /Frankie Valli/ “Can’t Take My Eyes Off You”. Второто турне на Pet Shop Boys – “Performance” също започва през 1991 г. в Токио. След Япония те посещават САЩ, Канада, Франция, Белгия, Германия, Дания, Швеция, Финландия, Австрия, Унгария, Чехословакия, Югославия, Швейцария, Италия, Испания, Холандия, Великобритания и ЕЙРЕ. Спектакълът е съвместна идея с режисьора Дейвид Олдън (David Alden) и художника Дейвид Фийлдинг /David Fielding/, по-известни с работата си по поставяне на авангардни опери в Лондон. По повод турнето, Нийл казва, че то ще е по-театрално дори и от предишното.
Първият албум на Electronic – “Electronic”, издаден през 1991 г., включва колаборация с Нийл и Крис – ‘The Patience Of A Saint’ и “Getting Away With It”. През месец ноември същата година е издаден първият сборен албум на Pet Shop Boys – “Discography” (# 3 UK, # 111 US), който включва освен вече издадени сингли и две нови песни – “DJ Culture” и “Was It Worth It” През 1992 г. Нийл участва в новия сингъл на Electronic – “Disappointed”, като съавтор и вокал. Освен това Pet Shop Boys са поканени да продуцират едноименната песен към шедьовъра на Нийл Джордан (Neil Jordan) – “The Crying Game”. Нийл избира Бой Джордж (Boy George) за изпълнител на песента, чийто аранжимент е направен от момчетата, а Нийл участва и с бек вокали.
Нов сингъл – “Can You Forgive Her”, е издаден през 1993. За съпътстващите го фотографии и видеоклип, момчетата се появяват в оранжеви костюми и идиотски шапки, измислени от Дейвид Фийлдинг. “Искахме да направим нещо различно от това, което всички останали правят”, обяснява Нийл, “всички са естествени, така че ние решихме да бъдем изкуствени”. През септември “Go West” излиза като сингъл, а видеото към песента включва кадри, заснети на Червения площад в Москва. Освен това Pet Shop Boys са облечени в нови костюми – Нийл в синьо, а Крис в жълто, но и двамата носещи синьо-жълти шлемове. По-късно през септември нов албум на Pet Shop Boys е на лице – Very (# 1 UK, # 20 US), продуциран от самите Нийл и Крис, с допълнителна помощ от Стивън Хейг, миксиран от Хейг и Майк “Спайк” Дрейк (Mike “Spike” Drake). Освен това, по същото време, по което момчетата работят по албума, те записват 6 песни в допълнение, които намират място в бонус диск към лимитирана серия на “Very” – “Relentless”.
Следващата година, нов албум с ремикси се поява на пазара – Disco 2, също така стартира и турнето “DiscoVery”, което продължава 6 седмици и включва дати в Сингапур, Австралия и някои държави от Централна и Южна Америка. През 1995 пък излиза Alternative – двоен албум, съставен от 30 б-сайда, подредени по хронологичен ред – от “In The Night” до “Some Speculations”.
Hallo Spaceboy, песен на Дейвид Бауи (David Bowie), продуцирана от Pet Shop Boys излиза през 1996. Предишният ноември, Нийл Тенънт присъства на концерт на Бауи в Уембли Арина и успява да се срещне с него зад сцената. “Той се държеше много приятелски, говорихме за новият му албум “1. Outside” и аз казах, че песента, която ми допада най-много е “Hallo Spaceboy”. Попитах го защо не я издаде като сингъл, а той каза – на шега, помислих си аз – “О, момчета, вие трябва да направите ремикс за сингъла!”. Pet Shop Boys сполучливо правят нов запис на песента, забавят я, преструкторират я, за да създадат припев, използват само линията със синтезатора на Брайън Ино (Brian Eno) и някои от вокалите на Бауи. В деня на издаване на сингъла, Pet Shop Boys, заедно с Дейвид Бауи, представят новата версия на Hallo Spaceboy на наградите БРИТ. През април, новият албум на Тина Търнър (Tina Turner) – “Wildest Dreams”, съдържащ песента “Confidential” – написана и ко-продуцирата от Нийл и Крис, излиза на пазара.
Същата година е готов и новият албум на Pet Shop Boys – “Bilingual” (# 4 UK, # 39 US). По-голямата част от музиката в него е вдъхвновена от визитата на групата в Южна Америка по време на турнето им от 1995. Отначало идеята била да направи някакъв вид “латино” запис. В крайна сметка, въпреки, че има много “латино” моменти (като ритъм, лингвистика и емоция), с изминаване на времето тази идея се превърнала повече в отношение и ориентация, отколкото в строг музикален план. “Друга причина за създаването на албума по този начин”, казва Нийл, “е да бъде реакция срещу бритпопа. Ние се радваме да сме част от Европа. Но ние сме и много интернационална банда и този факт ни допада”.
През 1999, Pet Shop Boys издават своя нов албум – “Nightlife” (# 7 UK, # 84 US), който съдържа 12 нови песни. Част от песните групата продуцира сама, друга поверява на Крейг Армстронг (Craig Armstrong), Роло (Rollo) и Дейвид Моралес (David Morales). Една от песните, “In Denial”, Нийл изпълнява заедно с Кайли Миноуг (Kylie Minogue). “От гледна точка на своята тема, този албум напомня в някои моменти на един от онези албуми на Франк Синатра /Frank Sinatra/ от 50-те като “In The Wee Small Hours Of The Morning”, казва Нийл. През октомври стартира поредното турне на групата, носещо името на албума – “Nightlife”. Забележителният и оригинален дизайн на сцената е дело на архитекта Заа Хадид (Zaha Hadid).
През 2000 година на наградите Ivor Novello в Лондон, Pet Shop Boys печелят наградата за Изключителен принос към британската музика. Наградата им е връчена от Елтън Джон /Elton John/: “Песните на Нийл и Крис са изключително недооценени. Да развиеш таланта да комбинираш невероятни лични текстове с чудесна мелодия е много трудна задача”. През 2001 година, първият мюзикъл на Pet Shop Boys – “Closer To Heaven”, отваря врати в Театъра на изкуствата в Лондон. За пръв път Нийл и Крис споменават за амбицията си да направят нещо подобно в интервю, дадено за “Smash Hits”, през 1986-та, и обмисляйки това добре през последните 10 години, най-после се заемат с тази задача, заедно с Джонатан Харви (Jonathan Harvey).
Нов албум на Pet Shop Boys излиза през 2002 година – “Release” /# 7 UK, # 73 US/. Когато започват да работят по албума през 2000 година, планът е да направят албум, вдъхновен от хип-хопа и в тази насока те дори се срещат с един от сътрудниците на Доктор Дре /Dr. Dre/. Но когато написват част от песните през слеващата годината, те осъзнават, че това се превръща в нещо доста по-различно – запис, пълен с емоционални песни, с повече китари и по-малко “денс” звучене от когато и да е било досега. “Този албум ни даде много повече свобода да експериментираме”, казва Крис. Pet Shop Boys решават да продуцират албума си сами /с изключение на “London”, записана в Берлин с немския продуцент Крис Зипел (Chris Zippel/ в своето звукозаписно студио в Североизточната част на Англия, което има свое собствено влияние върху албума. “Когато сме там, не се чувстваме като част от съвремения музикален бизнес”, разкрива Нийл, “Това е твърде неплодородно място, доста сурово и неприветливо – това се отрази на типа музика, който пишехме и на начина, по който звучеше”. Джони Мар отново се присъединява към Pet Shop Boys в студиото, когато записите са вече към своя край, презаписва част от китарите на Нийл и също така добавя някои свои.
През 2003, групата издава поредния от своята серия денс албуми – “Disco 3″. Той комбинира някои по-ритмични миксове на песни от “Release” с други денс-ориентирани парчета, които Pet Shop Boys са записали, но никога не са издвали.Също така съдържа нови версии на две от песните, които наскоро са записали за предаването на Джон Пийл /John Peel/. Обложката на албума, изобразяваща Лондон и Темза през нощта е фотография на Волфганг Тилманс (Wolfgang Tillmans).
По-късно, през октомври, Pet Shop Boys получават престижната World Arts Award в Хамбург, връчена им лично от бившия съветски президент Михаил Горбачов, “за техната невероятна отдаденост към изкуството, подкрепата им за различни социални каузи и уникалния им принос към популярната музика”. През ноември излиза “PopArt: The Hits” (# 30 UK). В два диска са побрани всички хит сънгли на групата, включително току що издадената “Miracles”, и още една нова песен – “Flamboyant”. Според Нийл, те са избрали за заглавие на албума “PopArt”, защото “Това ни описва много точно. Ние сме поп музиканти…” “…с претенции да създават изкуство”, добавя Крис. “Повлияни от изкуството”, подсказва Нийл. Албумът излиза и в лимитирана серия с трети диск, съдържащ някои от любимите денс ремикси на Нийл и Крис, направени от Моби (Moby), Саша (Sasha), Роло, Шеп Петибон (Shep Pettibone), Love To Infinity, Питър Раухофер (Peter Rauhoffer) и Дейвид Моралес. Съпровождащо DVD “PopArt: The Videos” e пуснато в продажба същия ден.
На 12-ти септеври 2004 година, пред около 20 000 души, на Трафалгар Скуеър в Лондон, Pet Shop Boys представят музиката, която са композирали за Броненосецет Потьомкин (Battleship Potemkin) – ням филм от 1925, дело на руския режисьор Сергей Айзенщайн (Sergei Eisenstein). Изненадващо, въпреки добре познатото възхищение, което Нийл изпитва към руската история и култура, този грандиозен проект не е идея на момчетата. По-точно, представители на Института за Съвремени Изкуства (ИСИ) в Лондон са се обърнали към тях. “Интересно е да пишеш музика, която не е нужно да се подчинява на структурата на стандартната поп песен”, казва Крис, отначало дори по-запален по идеята от Нийл, който пък се страхувал, че колегата му няма да се съгласи.
Филмът, направен през първите години на Съветския Съюз, засяга бунта на руските моряци от 1904 и неговите жестоки последици – събития, които предвещавали Руската Революция. Както Нийл добавя – Броненосецът Потьомкин е “по-скоро романтичен филм на възражение”. По тази причина ИСИ и Pet Shop Boys се съгласили, че Трафалгар Скуер, със своята собствена история на британски политически протест, ще е идеалното място за безплатен концерт и показването на филма ще мултиплицира ефекта от концерта върху съвременната публика.
Безспорно, знаейки, че тази възможност ще им помогне да развият творческите си способности в амбициозна нова посока, Нийл и Крис се заемат със стряскащата задача да композират музиката за 73-минутния филм и правят това за отрицателно време. Въпреки, че резултатът е с придимно електронно звучене, те са убедени, че трябва да има и съпровод от оркестър. Ето защо, след като завършват основата на творбата, молят германския композитор Торстен Раш /Torsten Rasch/ /известен с работата си с Рамщайн/ да направи оркестрирането. Както в студийните записи, така и на концертите на живо, 26-членния Дрезденски камерен оркестър изпълнява частите за оркестър, макар че 5 от парчетата – “Men And Maggots”, “Our Daily Bread”, “Stormy Meetings”, “Night Falls” и “Full Steam Ahead”, се изпълняват от Pet Shop Boys без оркестър. Дискът /# 97 UK/ с окончателния резултат е издаден през м. септември 2005 г.
Следващият албум на Pet Shop Boys – “Fundamental” /# 5 UK, # 150 US/, е издаден в Обединеното кралство и много други страни в края на Май 2006 г. /любопитното е, че е предвидено да бъде издаден в САЩ чак в края на м. юни/. По-голямата част от албума е записана през пролетта, лятото и ранната есен на 2005 г. Някои парчета, като “Numb”, обаче, са записани още в началото на 2003 г. Предвид участието на продуцента Тревър Хорн /Trevor Horn/, който е работил с момчетата за техните класически парчета “Left To My Own Devices” и “It’s Alrigt”, очакванията на почитателите са по-големи от нормалното. Още по-обещаващ факт в тази посока е ревюто, което прави култовият уебсайт “PopJustice” на албума, наричайки го “първият велик поп албум на 2006 година” и “най-добрият албум на Pet Shop Boys от “Very”, а NME /New Musical Express/ го нарича “техният най-добър албум за повече от десетилетие”. Изказвания на Нийл и Крис предполагат, че като цяло музиката в албума ще бъде нещо между китарно-ориентираните аранжименти на “Release” и тяхното по-традиционно синт, техно ориентирано звучене, с изразено присъствие на симфоничен оркестър. Момчетата отбелязват още, че са използвани живи барабани в повечето парчета, което е наистина рядко за студийните записи на Pet Shop Boys. Нийл разсейва съмненията на феновете относно заглавието на албума, когато казва на интервюиращия го за списание “Q” Гари Мълхоланд /Garry Mulholland/: “Заглавието е инспирирано от безкрайните дискусии за фундаментализма, в който живеем в момента. Както винаги, ние искаме да обвържем тази тема с това, което ние правим и затова искаме да направим албум, който е много електро и е фундаментално Pet Shop Boys. Действайки в тези две насоки, искахме да направим нещо сериозно, което да работи като шега.” Нийл казва още, че идеята зад текстовете е да се вземат сериозните събития и да се вмъкнат в песни, които имат за тема междуличностните отношения.
Всъщност, повечето песни са силно повлияни от последвалата 11 септември война с тероризма, което придава необичайно голямо за Pet Shop Boys количество на социално-политически коментари. Затова “Fundamental” може да бъде определен като най-полтическият албум на Pet Shop Boys. Това е още албум, обсебен от двойната сянка на страха и смъртта, визуализирани посредством мрачната графична визия на обложката. Дори самите Нийл и Крис са облечени целите в черно, като отчати Нийл привлича вниманието с придобития от него имидж, който някои коментатори определят, като такъв, напомнящ гробар от 19 век.
Pet Shop Boys записват своя първи лайв албум (# 61 UK) на специален концерт в Mermaid Theatre в Лондон на 8-ми май 2006 г., за да отбележат двадесетата годишнина от техния първи голям хит – “West End Girls”. В шоуто участва концертния оркестър на BBC и гост звезди като Тревър Хорн, Ан Дъдли /Anne Dudley/, Lol Creme, Steve Lipson, Rufus Wainwright, Frances Barber и Robbie Williams /ако не броим датите на турнето за Броненесеца Потьомкин, това е тяхното първо шоу на живо, което е изцяло съпроводено с акомпанимент от оркестър/. Музикален режисьор на събитието е Trevor Horn, а записът му е пуснат по радио ВВС2 по-късно същия месец. Положителните отзиви от записа и неговото великолепно качество способстват за последвалото издаване на диск. Заглавието на албума е обявено първоначално като крайно ясното “Concert”, но само пет или шест седмици преди издаването му е съобщено, че заглавието е променено на “Concrete” – игра на думи с избора на първото заглавие, което било твърде прозаично.
Самите Нийл и Крис предпочитали заглавието “Concrete” още от началото. Не е дадено друго обяснение по това време, въпреки че обстоятелството, че “concrete” е почти анаграма на “concert”, сигурно има нещо общо с този избор на заглавие. Други фенове предполагат, че заглавието идва от мястото, на което е проведен самия концерт – Mermaid Theatre, което един от почитателите на Pet Shop Boys описва като “грозна 60 годишна тухлена и бетонна структура….. архитектурно отблъскваща” /фотографиите към албума включват няколко снимки на бетонните части на сградата/.
Дългоочакваният и дори предлаган за предварителни продажби в някои уебсайтове повече от месец преди официалното му обявяване, “Disco 4″, както заглавието му подсказва, е четвъртият албум от серията на Pet Shop Boys от албуми с ремикси. Планирането му за издаване през есента на 2007 г. е огромна изненада за повечето фенове, които не очакват друг “Disco” албум толкова скоро от последния “Disco 3″ /издаден през 2003 г./.
Всеки един от предишните албуми от тази поредица следва своя различна концепция и този също не прави изключение. Този път, вместо да разчитат на работата на други, момчетата решават да се концентрират върху ремикси, направени от самите тях – повечето на песни на други изпълнители /The Killers, Дейвид Бауи, Йоко Оно /Yoko Ono/, Мадона /Madonna/, Atomizer и Rammstein/, но и две собствени от “Fundamental” – “I’m With Stupid” и “Integral”. Резултат от преобладаващото количество на други изпълнители кара някои да се въздържат да нарекат това с чисто сърце албум на Pet Shop Boys. В този смисъл новината за предстоящия албум и в частност за неговото съдържание поражда противоречиви чувства между техните фенове. Но самите Нийл и Крис смятат това за свой албум, така че кой може да оспори това.
За 26 годишното си съществуване като екип, Pet Shop Boys са работили с имена като Дейвид Бауи, Бърнард Съмнър и Джони Мар /Electronic/, Лайза Минели, Дъсти Спрингфийлд, Тина Търнър, Blur, Роби Уилямс, Кайли Миноуг, Мадона и The Killers като са записали разнообразни кавъри, включително на песни, първоначално популяризирани от Елвис Пресли (Elvis Presley), U2, Франки Валиi, Стивън Сондхайм (Stephen Sondheim) и The Village People. Групата създава умерено иронични, изпълнени с английски хумор тектове, съчетани с незабравими мелодии и танцувални електронни ритми, като по този начин става един от нагледните примери за успешно съчетание между изкуството и комерсиализма. Pet Shop Boys дължат дългогодишната си кариера на умението си да свържат мелодичния поп и денс музика с интелект и стил. Умната и извънредно танцувална музика на Pet Shop Boys ги утвърждава сред най-успешните като продажби и сред критиката музиканти от тяхното поколение. Винаги една крачка пред своите съвременници, дуото успява с лекота да следва бързо променящия се пейзаж на съвременния елекропоп, като преминават от диско към хаус и техно, но запазвайки своя неповторим имидж непокътнат. Издадените от групата албуми постигат златен, платинен и мулти-платинен статус в Аржентина, Австралия, Австрия, Белгия, Бразилия, Канада, Чили, Дания, Финландия, Германия, Хонг Конг, Израел, Италия, Япония, Мексико, Нова Зеландия, Норвегия, Сингапур, Южна Африка, Испания, Швеция, Швейцария, Великобритания и Съединените щати.
Дискография
Албуми и EP
Please (1986)
Disco (1986)
Actually (1987)
Introspective (1988)
Behaviour (1990)
Discography (1991)
Very/Relentless (1993)
Disco 2 (1994)
Alternative (1995)
Bilingual (1996)
Essential (1997)
Nightlife (1999)
Release (2002)
Disco 3 (2003)
PopArt (2003)
Battleship Potemkin (2005)
Fundamental/Fundamentalism (2006)
Concrete (2006)
Disco 4 (2007)
Сингли
West End Girls (1984)
Opportunities (Let’s Make Lot’s Of Money)/In The Night (1985)
West End Girls (Second Release) (1985)
Love Comes Quickly (1986)
Opportunities (Let’s Make Lots Of Money) (Second Release) (1986)
Suburbia (1986)
It’s A Sin (1987)
What Have I Done To Deserve This (1987)
Rent (1987)
Always On My Mind (1987)
Heart (1988)
Domino Dancing (1988)
Left To My Own Devices (1988)
It’s Alright (1989)
So Hard (1990)
Being Boring (1990)
How Can You Expect To Be Taken Seriously? (1991)
Where The Streets Have No Name (I Can’t My Take Eyes Off You) (1991)
Jealousy (1991)
DJ Culture (1991)
DJ Culturemix (1991)
Was It Worth It? (1991)
Can You Forgive Her? (1993)
Go West (1993)
I Wouldn’t Normally Do This Kind Of Thing (1993)
Liberation (1994)
Absolutely Fabulous (1994)
Yesterday, When I Was Mad (1994)
Paninaro ’95 (1995)
Before (1996)
Se A Vida E (That’s The Way Life Is) (1996)
Single-Bilingual (1996)
A Red Letter Day (1997)
Se A Vida E / To Step Aside (1997)
Somewhere (1997)
I Don’t Know What You Want But I Can’t Give It Anymore (1999)
New York City Boy (1999)
You Only Tell Me You Love Me When You’re Drunk (1999)
Home And Dry (2002)
I Get Along (2002)
London (2002)
Miracles (2003)
Flamboyant (2004)
I’m With Stupid (2006)
Minimal (2006)
Numb (2006)