Архив

Joy Division

By  | 

С може би единственото изключение в лицето на Velvet Underground, никоя друга банда не е имала по – голямо музикално въздействие върху пост – модернистичната ера, както Манчестърската четворка Joy Division. Тази история започва на 20 юли 1976 г., когато Sex Pistols свирят в Lesser Free Trade Hall в Манчестър, подгрявани от местни банди (като Buzzcocks). Според легендата точно този гиг вдъхновил Joy Division да си купят китари и да сформират група. Бърнард Съмнър (Bernard Sumner) и Питър Хук (Peter Hook) били там с приятеля си Тери Мейсън (Terry Mason), с който били заедно още от училище. Родилата се идея да свирят в собствена група започнала да набира скорост – Бърни вече имал китара, Хук се сдобил с бас, а Тери се заел с барабаните, макар че усилията му не били много успешни. Всичко вървяло с ентусиазъм, но оставало основното – вокалиста. На същия концерт на Sex Pistols присъствал и Йън Къртис (Ian Curtis), заедно със съпругата си Дебора. Роденият на 15 юли 1956 г. в Манчестър Йън Кевин Къртис мечтаел да работи в музикалния бизнес. Вдъхновен от творци като David Bowie, Iggy Pop и Velvet Underground, той се интересувал не само от музиката, но и от писането на песни. По това време той самият се опитвал да създаде група, но без успех. Познавайки се вече с Бърни, Питър и Тери от съвместно участие в Манчестър, той осъществил контакт с тях и ги попитал за свободно място. От този момент всичко започнало да се нарежда.

Малко е документираното около новоизлюпилата се банда в ранната 1977 г. През този период предпочитаното място за репетиции било в клуба Black Swan в Салфорд. Макар и вече в пълен състав, те все още не били готови за публична изява и дори още нямали име. Предложеното им име Stiff Kittens не било прието от бандата. Всъщност то било използвано само веднъж, когато обявявали първият си гиг. Преди едно от участията си в Манчестър те решили да се представят като Варшава, вдъхновени от песента на Дейвид Боуи – Warszawа. Първото им участие им спечелило отзив в музикалната преса, но за жалост не съвсем положителен. В началото Варшава пишели техни собствени песни, макар не съвсем усъвършенствани, те влагали в това голяма доза ентусиазъм, което скоро щяло да им помогне по пътя на славата. Подбудени от влиянието на Йън, те звучали повече като Velvet Underground и Iggy Pop, отколкото като последователи на мейнстрийм рока. След два неуспешни опита с барабанисти, групата намира нов в лицето на Стефан Морис (Stephen Morris), който също идвал от Макълсфийлд, където живеели Йън и Дебора. За разлика от предшественика си, той успял да се комбинира добре с другите трима. През октомври Electric Circus бил принуден да затвори врати и много от Манчестърските банди, които често имали участия там, свирят за последно на два прощални концерта. Изборът на записите от тях е издаден под формата на кратък лайв албум. Участието на Варшава и тяхното първо представяне на винил било с At А Later Date.

През декември 1977 г. те записват An Ideal For Living, която по–късно ще бъде издадена като сингъл. През януари 1978 г. бандата променила името си на Joy Division, поради прилика в имената с лондонската група Warsaw Pakt. Те избрали новото име повлияни от мъчителната история за живота в концетрационните лагери през Втората световна война. Йън се позовал на книгата „Къщата на куклите” (The House Of Dolls) на Karol Cetinsky и цитати от нея били вмъкнати в текста на No Love Lost. Всъщност Joy Division е корпус от млади жени, които били задържани в лагера за забавление на немските офицери по време на тяхната отпуска. От части заради името си, те често имали проблеми с различни фашистки обвинения в пресата. Далеч от идеята за фашистка пропаганда в текстовете си, те често се чувстват обидени от нападките на журналистите.
Първото им участие като Joy Division е в клуба Pips в Манчестър, на 25 януари 1978 г, което с получилият се бой в тълпата определено не бил най–обещаващият старт, който си представяли. “Бунтът” на публиката станал характерна черта и на много от по–късните им концерти.

В началото на май с участието на Ричард Сиърлинг (Richard Searling), Бърни Биник (Bernie Binnick) и Джон Андерсън (John Anderson) Joy Division записват материал, с който предвиждат да издадат първия си албум. Андерсън решил да включи синтезатори във финалният микс, с идеята да извлече по професионално звучене, но в крайна сметка бандата остава недоволна от сесията записи и по–специално от микса на Transmission. След като никой не могъл да стигне до решение какво да се прави с ремиксирането, албумът така и не видял бял свят.
Звукозаписната компания, която Тони Уилсън (Tony Wilson) и Алан Ерейзмъс (Alan Erasmus) основават, наречена Factory Records, била създадена за да подкрепи и презентира местните таланти. Първоначално основната банда била Durutti Column, но когато новият лейбъл решил да пусне нещо от съвместната работа на няколко местни артисти, Joy Division са сред поканените да вземат учасите. През месец октомври в Cargo Studios те записват две песни за компилацията A Factory Sample. Финансирана от Тони Уилсън, тя била разпродадена два месеца преди да излезе. През декември Joy Division се потготвят за първия си концерт в Лондон. На събитието присъствали само 30 човека, въпреки че цената на билетите била само 60 пенса. Това участие остава в историята като катастрофално и по друга причина: Бърнард бил болен от грип а Йън имал силен припадък, докато се прибирали към къщи.

През януари 1979 г. снимка на Йън Къртис украсила заглавната страница на New Musical Express. Този малък триумф бил съпроводен от огромна трагедия, когато Къртис бил определен като епилептик. Коментарите около събитието нестихвали и от този момент нататък епилепсията станала най–популярния начин за тяхното представяне. Освен че е нужно Йън да се подложи на медикамедозно лечение, той трябва да се съобразява със състоянието си, когато приемат покани за различни участия, тъй като припадъците могат да бъдат предизвикани и от светлината в някои клубове. Неговите проблеми с болеста го вдъхновили да напише She’s Lost Control.

На 14 февруари 1979 г. бандата свири по националното радио в Обединеното Кралство. Това дава на групата популярността, която не им достигала, и на 4 март те подгряват The Cure в големия Лондонски клуб Marquee. През април 1979 г. е записан дебютният албум Unknown Pleasures, който излязъл на пазара през юни. Записът е далеч по–суров и мрачен от повечето съвременна рок музика, включващ като водеща мелодия баса на Питър Хук, и проникващи в съзнанието барабани със „смразяващ екот”. Докато пънк–рокът бил по–комерсиално насочен, Joy Division са съсредоточени и лични. Албумът е отразен в пресата с положителни коментари и продажбите вървели добре. През юни са записани две запомнящи се песни – Atrocity Exhibition и Atmosphere. През септември Joy Division правят своето първо и последно участие по националната телевизия, изпълнявайки Transmission и She’s Lost Control. Фрапиращият сценичен вид на Йън се запечатва в очите на публиката, както визуално, така и музикално и от тогава насам това изпълнение е пускано многократно. През ноември Joy Division правят втората си звукозаписна сесия. Една от песните – Love Will Tear Us Apart, скоро става много популярна в Англия и безспорно балансира мейнстрийм успеха им. През януари 1980 Joy Division са на турне в Европа, посетили Холандия, Белгия и Германия.

По това време аферата на Йън Къртис с белгийската журналистка Аник (Annik Honoré) започнала да разклаща основите на брака му, който и без това вече бил напрегнат поради неговите продължителни отсъствия покрай турнетата. Някои от тези стресови ситуации рефлектирали в творчеството му, като пример в материала за новия албум и в сингъла Love Will Tear Us Apart. Албумът Closer е записан през март в Лондон, приветстван като още един успех за бандата и за продуцентът им Мартин Хейнет (Martin Hannett) още преди официално да излезе. Планирано е труне в Америка и скоро дори е дискутиран аганжимент с Warner Brothers.

На 2, 3 и 4 април Joy Division правят четири концерта за три дни в Лондон, което се отразява на бандата и по–специално на Йън, който имал няколко епилептичнчни припадъка на сцената. Малко по–късно Къртис взима свръхдоза, най–вероятно с цел самоубийство, но по–скоро по този начин просто безгласно молел за помощ. Болестта му и стреса, на който бил подложен, взели връх в него и той дори започнал да говори за оттегляне от музикалния бизнес. След още няколко участия Йън решава да си вземе почивка, за да се възстанови. Някои от лайф изпълненията предвидени за април и май са отменени, докато бандата се потготвя за запис на клипа към Love Will Tear Us Apart. На 2 май те свирият последния си гиг в Университета в Бирмингам. За щастие концерта е записан и може да бъде отркит във втората половина на двойния албум Still. Това е единствената публична изява на новата им песен Ceremony, оставяйки на поколенията къс от истински шедьовър. На 18 май 1980 г, два дни преди да заминат за турнето си в САЩ и два месеца преди 24-тия си рожден ден, Йън Къртис се самоубива. След, като успял да склони съпругата си да пренощува в дома на родителите й, той остава сам в дома си в Макълсфийлд. Последната вечер от живота си талантливият музикант прекарал гледайки филм на режисьора Върнар Херзог (Werner Herzog) – Stroszek и в компанията на един от вдъхновителите си – Iggy Pop (The Idiot). В ранната сутрин на 19 май той е открит от съпругата му Дебора, обесен в кухнята им.

Много и различни причини са изтъкнати относно самоубийството на Йън. Депресия, причинена от епилепсията му или от наркотиците, които взимал за да я контролира, разпадналия се брак, притесненията за турнето в САЩ или болезненото му желание да подражава на своите герои, които също умрели млади. Хора, които били с него за кратко преди смъртта му, са на противоречиви мнения относно състоянието на ума му. Става ясно, че Йън имал скрита природа, прикривайки своите чувства от другите, дори до последно прикривал епилепсията си. Много от приятелите му са потресени от новината за смъртта му, защото го познавали като весел и емоционален човек, което явно е било начин да прикрие вътрешната пустота. В месеците последвали смъртта на Йън е издаден Closer, който изкачил върховете на класациите за албуми. През юни 1982 г. албумът е разпродаден в 250 000 копия а Love Will Tear Us Apart изкачва 13–та позиция в чартовете за сингли. През септември 1980 г. Factory издава Atmosphere като сингъл (след като излязъл като b–side на She’s Lost Control в САЩ). 1981 г. е издаден двойния албум Still, който включва комбинация от неиздавани студиини материали и записи от последния концерт на Joy Division.

През 1988 г. Factory издават албума Substance и презаписват Atmosphere. През 1995 г. е пуснат албума Permanent, който съдържа ключовите сингли Love Will Tear Us Apart и Transmission, заедно с b-side-овете These Days и Novelty, както и Atmosphere с нейния b-side – The Only Mistake. Virgin Records издават нов tribute–албум през 1995 г. – Means To An End, в който песни изпълняват артисти като Moby, Codeine, Face To Face, както и членове на групите Smashing Pumpkins и Red Hot Chili Peppers. През декември 1997 г. London Records издават компилация от 4 диска, наречена Heart And Soul. Тя съдържа всички от основните студиини записи на Joy Division и специален подбор от 5 материала. През 2002 г. Joy Division били измежду артистие, чиято история става основа на филма 24 Hour Party People.

Интересът около бандата се възобновява на 25-тата годишнина от смъртта на Йън (през 2005 г.), когато са направени няколко възспоменателни концерта в Манчестър. По това време са подготвени още два късометражни филма, един от които режисиран от Антън Корбин. Сюжетът на тези филми се базира вурху историята за живота на Йън, както е описан в книгата на Дебора Къртис – Touching from a distance, в която тя разказва как Йън винаги е искал да умре млад. Талантливият творец е вдъхновител за голям брой музиканти, като Bono (U2), Kurt Cobain (Nirvana), Trent Renzor (Nine Inch Nails) и Robert Smith (The Cure). Останалите членове на Joy Division сформират електронната банда New Order, често определяна като една от водещите групи на синт–поп ерата.

Въпреки скромния успех през кратката си кариера с едва два издадени албума, Joy Division са приветствани като една от най–находчивите и запомнящи се групи за времето си. “Те оставиха просто малък къс музика и ехо, което още отеква”

Дискография
Албуми

Unknown Pleasures (1979)
Closer (1980)
Still (1981)
Substance (1988)
Permanent (1995)

Сингли

An Ideal For Living (1978)
Transmission (1979)
Love Will Tear Us Apart (1980)
She’s Lost Control / Atmosphere (1980)
The First Peel Session (1986)
The Second Peel Session (1987)