New Order

New Order е група, сформирана през май 1980 г. от тримата бивши членове на разпадналите се Joy Division – Бърнард Съмнър (Bernard Sumner), Питър Хук (Peter Hook) и Стефан Морис (Stephen Morris). Първоначално Барни Съмнър се заема с вокалите и групата решава да предприеме кратко турне в САЩ. Целта им е да продължат да съществуват, независимо от масовата репутация, която получили малко преди оттеглянето си с Joy Division.

Скоро към тях се присъединява кийбордист/китаристката Джилиан Джилберт (Gillian Gilbert) и заедно с нея те започват да репетират дебюта си Movement, който е издаден по-късно същата година (1980). Първият им сингъл Ceremony се изкачва до топ 40 през пролетта на 1981 г, но продължава в духа на предишната им банда. Отчетливият и дълбок бас на Хук и оживените барабани на Морис са двете запазени марки на Joy Division. Вокалите обаче били слаби и Барни не се чувства комфортно в ролята на фронтмен.

Когато през 1983 г. излиза Power, Corruption And Lies, групата прави доста усилия, за да се възроди от пепелта в очите на музикалната преса. Експериментирането им с електронните инструменти е напълно завършено и албумът съдържа много изненадващи и запомнящи се песни. Привлекателният басов риф и закачливият текст на Age Of Consent стават моментално класика, докато текстовата линия на иначе легичната Your Silent Face (You’ve caught me at a bad time/So why don’t you piss off) доказва, че Съмнър не за дълго се чувства под натиск да импонира на поетичната, интроспективна лиричност на Йън Къртис.
По това време, в 12-инчов формат излиза Blue Monday, който скоро се превръща в най-продавания 12-инчов сингъл за всички времена в Обединеното Кралство. Последвалата съвместна работа с горещия хип-хоп продуцент Артър Бейкър (Arthur Baker) ражда Confusion през 1983 г. и Thieves Like Us през 1984 г.

Low-Life, представен през 1985 г, усъвършенства, а на моменти несполучливо смесва два стила, с песни като The Perfect Kiss и Sub-Culture. Докато 12-инчовата версия на Perfect Kiss е великолепен сингъл, показващ групата в период на вдъхновение и новаторство, то съвместната им работа с продуцента Джон Роби (John Robie) върху сингъл-версията на Sub-Culture е доказателство, че в старанието си да експериментират New Order могат да звучат бедствено.

През 1986 г. излиза следващият им албум – Brotherhood, който също съдържа силни песни, като Bizarre Love Triangle и True Faith. Наредилият се в топ 5 на Обединеното Кралство сингъл през 1987 г. True Faith, продуциран и писан от Стефан Хейг (Stephen Hague), прочул се покрай успеха си с Pet Shop Boys, носи удовлетвореност на феновете на New Order. През следващата година ремиксът на Blue Monday, направен от Куинси Джоунс (Quincy Jones), печели още един топ 5 хит на групата.

1989 г. излиза албумът им Technique, който прогонва слуховете за разпадане на групата, породени от мълвата за участието на членовете на бандата в различни проекти. Албумът е записан в Ибиса и съдържа upbeat bass в комбинация с ритмично-доминиращи песни, които са характеризирани като най-доброто от ранна им продукция.

Преждевременно групата сменя поведението си по време на лайф-изпълненията. Репутацията, която са си изградили – на разединеност на сцената, както и непоколебимият им отказ да свирят бисове, сега е заместен от по-голяма увереност и те правят все по-продължителни сетове. През лятото на 1990 г. New Order записват официалната песен на Националния отбор по футбол на Англия за Световното първенство под псевдонима EnglandNewOrder. Песента е World In Motion.

Вместо да се възползват от скорошния си успех след края на турнето през 1990 г, членовете на групата неочаквано се разделят в различни посоки, поемайки голям риск за бъдещето й. Хук формира хард-рок бандата Revenge, Съмнър, заедно с бившия китарист на Smiths, се присъдениява в Electronic, а Морис и Джилбърт записват албум под скромното заглавие Other Two.

Всичко това естествено събужда постоянни слухове, че New Order безвъзвратно са се разделили. Въпреки това официално съобщение или признание пред пресата не е публикувано. През лятото на 1991 г. от групата съобщават, че са се събрали за нов албум, който щял да излезе през 1993 г. Republic е посрещнат със смесени ревюта, отразяващи объркването на критиката относно статуса и насоката на музикантите. Албумът притежава несъмнено по-изчистен и спокоен звук, който все пак не страни от традиционното им мрачно звучене. Това е първият албум, издаден след фалирането на Factory Records.
Въпреки издаването на албума, скоро членовете на бандата се завръщат към участието си в разнообразни соло-проекти. Хук сформира Monaco през 1996 г.

New Order се събират отново през 1998 г. под инициативата на мениджърът им Роб Гретон (Rob Gretton). Въпреки че не се били виждали почти 5 години, след няколко разговора групата твърдо решава отново да записва заедно, дори в целта си да се “преродят” те започват да изпълняват песни на Joy Division.

През 2000 г, докато бандата се потготвяла за запис, мениджърът им Роб Гретон починал. Неговите функции са поети от Анди Робинсън (Andy Robinson) и Ребека Болтън (Rebecca Boulton), които заедно станали Prime Management.

През 2001 г. излиза следващият им албум – Get Ready. Песента Brutal е включена в саундтрака на филма на Дан Боули (Dan Boyle) – Плажът (The Beach). Тя е записана по едно и също време с Crystal и 60 Miles An Hour, които са и единствените сингли от албума.

През март 2005 г. New Order издават нов албум – Waiting for the Sirens’ Call, първият с новия си член Фил Кънингам (Phil Cunningham). Той замества Джилберт, за да може тя да се грижи за децата си. Синглите от албума са Krafty, Jetstream и Waiting for the Sirens’ Call . Според Питър Хук бандата е записала достатъчно материал, който могат да използват в близко бъдеще, но нов албум така и не излиза.

През 2005 г. New Order печелят награда за цялостен принос на New Musical Express. През есента на същата година излиза сборен албум от два диска със сингли. Албумът е придружен от DVD, съдържащо разширената версия на NewOrderStory и всички техни клипове, както и два специално направени клипа на Temptation ’87 и Ceremony.

През 2006 г. New Order правят кратко турне в Обединеното Кралство и Бразилия. След края на шоуто в Буенос Айрес през ноември 2006 г, Питър Хук предлага бандата да спре с турнето. Слухове твърдят, че групата се разделя, но през януари 2007 г. Стефан Морис отрича тези слухове, като коментира “За първи път чувам за тях”. Той допълва, че New Order работят по нов албум. През май 2007 г. обаче басистът Питър Хук потвърждава, че със Съмнър вече не работят заедно, което най-вероятно означава край на New Order.

Дискография
Албуми

Movement (1981)
Power, Corruption & Lies (1983)
Low-Life (1985)
Brotherhood (1986)
Technique (1989)
Republic (1993)
Get Ready (2001)
Waiting For The Sirens’ Call (2005)

Сингли и EP

Ceremony (1981)
Procession / Everything’s Gone Green (1981)
Temptation (1982)
Blue Monday (1983)
Confusion (1983)
Thieves Like Us (1984)
Murder (1984)
The Perfect Kiss (1985)
Sub-Culture (1985)
Shellshock (1986)
State Of The Nation (1986)
Bizarre Love Triangle (1986)
True Faith (1987)
Touched By The Hand Of God (1987)
Blue Monday 1988 (1988)
Fine Time (1989)
Round & Round (1989)
Run 2 (1989)
World In Motion (1990)
Regret (1993)
Ruined In A Day (1993)
World (The Price Of Love) (1993)
Spooky (1993)
True Faith-94 (1994)
1963-95 (1995)
Blue Monday-95 (1995)
Bizarre Love Triangle (1995)
Video 5 8 6 (1997)
Crystal (2001)
60 Miles An Hour (2001)
Someone Like You (2002)
Here To Stay (2002)
Krafty (2005)
Jetstream (2005)
Waiting For The Sirens’ Call (2005)
12×12 (2006)