The Cure

The Cure са английска рок банда, основана в Кроули, Съсекс през 1976 г. и обявени за пионери на алтернативния рок в Англия през 80–те. Вокалистът, китарист и основен текстописец Робърт Смит (Robert Smith), познат с неговата буйна коса, блед тен, тъмно червило и често мрачни и самоанализиращи текстове, е единствения член на бандата, останал от създаването й до днешни дни.

Първият им албум (Three Imaginary Boys) и ранните им сингли ги определят като основна част от пост–пънк и ню уейв теченията, възникнали след пънк революцията във Великобритания. След излизането на албума Pornography (1982), бъдещето на бандата става съмнително, а Робърт Смит е принуден да премине през мрачната репутация, която бандата му си е създала. Със сингъла Let’s Go To Bed, Смит започва да инжектира повече поп–чувство във звученето им. Популярността на The Cure се увеличава, особено в САЩ, където песни като Just Like Heaven, Lovesong и Friday I’m In Love влизат в Билборд Топ 40. В началото на 1990 г. The Cure са една от най–популярните алтернативни банди в света, а до 2004 г. са продали приблизително 27 милиона албума. Към 2007 г. The Cure са реализирали 12 студийни албума и повече от 30 сингъла.

Формиране и ранни години (1972-1979)

Първото въплъщение на това, което впоследствие става The Cure, е The Obelisk – училищна банда от средното училище “Ротердам” от Кроули, Съсекс. Бандата е сформирана през декември 1972 г. и включва Робърт Смит (пиано), Майкъл Демпси (Michael Dempsey) (китара) Лорънс “Лол” Толхърст (Laurence “Lol” Tolhurst) (перкуси),
Marc Ceccagno (соло китара) и Алан Хил (Alan Hill) (бас китара). По–късно Смит свири в друга училищна банда, позната само като The Group, а също така участва в групата на по–големият си брат, Ричард Смит – The Crawley Goat Band. През януари 1976 г. бившият китарист на Obelisk – Marc Ceccagno, сформира групата Malice с Робърт Смит, също на китара, Майкъл Демпси – бас и още двама техни съученика от католическото училище. Не след дълго обаче, Ceccagno напуска, за да формира джаз–рок формация, наречена Amulet. Все по-влияещи се от появата на пънк–рока, останалите членове на Malice стават известни като Easy Cure през януари 1977 г. Двете групи имат няколко неуспешни вокалиста, докато в крайна сметка тази роля се поема от Робърт Смит през октомври 1977 г.

Същата година Easy Cure печелят състезание за таланти на немския лейбъл Hansa Records и получават договор за запис. Въпреки че бандата записва песните си за компанията, нито една от тях не е издадена. Последвалите разногласия през март 1978 г. над това каква насока трябва да предприеме групата са причината за прекратяване на договора с Hansa. По–късно Смит казва – “Бяхме много млади. Те просто мислеха, че могат да ни превърнат в тийнейджърска група. Искаха от нас да правим кавър-версии, а ние винаги отказвахме”. Томпсън напуска бандата през април, а останалото трио (Смит/Толхърст/Демпси) се преименува на The Cure, непосредствено преди първия си концерт на 18–ти май 1978 г. Първият им студиен запис като The Cure е направен девет дни по–късно в Chestnut Studios, Съсекс и е разпространен като демо-запис в няколко звукозаписни компании. На 13–ти септември бандата подписва с лейбъла Fiction, основан от бившия член на Polydor Records – Крис Пери (Chris Parry). Вследствие на това The Cure издават първия си сингъл – Killing An Arab, който събира едновременно бурно одобрение и спорове. Провокативното му заглавие търпи обвинения в расизъм, но песента всъщност се базира на романа на френския екзистенциалист Албер Камю – Непознатия (The Stranger). По-късно сингълът е преиздаден с етикет, на който това е упоменато.

The Cure издават албума си Three Imaginary Boys на 5–ти май 1979 г. Робърт Смит не е удовлетворен от резултата и в интервю през 1987 г. признава, че “много от това беше повърхностно, дори не го харесвах по това време. Имаше критики, които го осъждаха като прекалено “лек” и аз съм склонен да се съглася с тях. Дори когато го правехме, аз исках да правя нещо, което да звучи по–твърдо.” Един конкретен предмет на спорове е включването на кавъра на Jimi Hendrix – Foxy Lady, за която Смит казва, че е записана единствено като sound check, но е оставена в албума, защото някои хора от звукозаписната компания смятали, че така албумът ще се продава по–добре.

Между май и юни 1979 г. The Cure са на турне в Англия и Уелс за промоция на албума. Междувременно следващият сингъл – Boys Don’t Cry, е издаден през юни и за кратко става хит в САЩ. Между август и октомври The Cure пътуват като подгряваща група на Siouxsie & The Banshees в Англия, Северна Ирландия, Уелс и Холандия. Турнето изненадва Смит, тъй като всяка вечер той се изявява на две места – като вокалист на The Cure и като китарист на The Banshees, след внезапното напускане на Джон Макей (John McKay) след първата вечер от турнето.

Третият сингъл на групата – Jumping Someone Else’s Train, е реализиран през октомври същата година, след което Демпси напуска групата. През ноември Саймън Галъп (Simon Gallup) (бас) и Матю Хартли (Matthieu Hartley) (кийборд) от The Magspies се присъединяват към The Cure. По същото време импровизиран състав, състоящ се от Смит, Толхърст, Демпси, Галъп, Хартли и Томпсън, с бек–вокали от членове на семействата им и приятели и водещи вокали, осъществени от местния пощальон Франки Бел, издават 7–инчов сингъл под името Cult Hero. Изданието включва песните I’m a Cult Hero и I Dig You.

Готик фаза (1980-1982)

Поради липстващия контрол над работата по първия албум, Смит прилага по–голям такъв при работата по втория (Seventeen Seconds), който е продуциран съвместно с Майк Хеджис (Mike Hedges). Seventeen Seconds е издаден през 1980 г. и достига 20-та позиция в чартовете на Обединеното Кралство, а сингълът A Forest стига до 31-ва позиция. Хеджис описва Seventeen Seconds като “мрачен, изпълващ, много различен от първия албум”. В едно ревю на албума се казва: “За млада група като The Cure изглежда изненадващо, че покриха толкова територия за толкова кратко време”. Същата година Three Imaginary Boys е издаден в САЩ под името Boys Don’t Cry, с различна обложка и променен траклист. The Cure тръгват на първото си турне за промоция на двата албума, като в края му Матю Хартли напуска бандата. Групата се събита отново с Хеджис, за да запише излезлия през 1981 г. Faith, който продължава мистериозното настроение на Seventeen Second. Албумът се изкачва до 14-та позиция в класациите на Англия. Faith е включен като саундтрак за Carnage Visors – анимационен филм, показван при откриването на турнето Picture Tour. В късната 1981 г. The Cure издават сингъла Charlotte Sometimes и от този момент нататък мрачното настроение, което носи музиката им, придобива още по–силен ефект спрямо отношението към бандата.

През 1982 г. The Cure записват и издават Pornography – трети и последен албум на “подтискащото” трио, който затвърждава статута им на готик–рок банда. Смит споделя, че по време на записите на албума е претърпял голям психически стрес: “мисля, че взех най–лошия завой по отношение на Pornography. Гледайки назад и взимайки мненията на други хора за това което се е случило, осъзнавам че бях чудовищна личност по онова време. Пеехме: “Няма значение ако всички умрем” (It doesn’t matter if we all die – първата фраза от откриващата песен One Hundred Years) и точно това си мислехме по онова време”. Тъй като албумът няма хитова песен, Смит и продуцента Фил Торнейли (Phil Thornalley) решават да изгладят песента The Hanging Garden и да я издадат като сингъл. Въпреки притесненията относно некомерсиалното звучене на албума, Pornography се превръща в първия им албум, достигнал до топ 10 в Обединеното Кралство, превземайки класациите с 8-ма позиция (независимо от това, че ревютата му са изключително малко в британската преса). Излизането на Pornography е последвано от турнето Fourteen Explicit Moments, което е съпътствано от серия инциденти, подбудили Саймън Галъп да напусне групата към края му.

Комерсиален успех (1983–1988)

След оттеглянето на Галъп, а и покрай работата на Смит със Siouxsie & The Banshees, започват да се появяват слухове, че The Cure се разпадат. През декември 1982 г. Смит отбелязва пред Мелъди Мейкър: “Съществуват ли The Cure все още? Размишлявах над този въпрос напоследък […] стигнах до момент, в който не си представям да работя в този формат повече”. Той добавя: “Каквото и да се случи, няма да сме повече заедно с Лорънс и Саймън. Знам това”.

С Толхърст на кийбордите, вместо на барабаните, дуетът записва сингъла Let’s Go To Bed в края на 1982 г. Докато Смит я обявява за глупава поп-песен, в Обединеното Кралство тя достига до 44-то място в класациите, а в Австралия се изкачва до 15-та позиция. Let’s Go To Bed е последвана от още две успешни парчета: The Walk (UK #12) и The Lovecats, която е първата им песен, пробила топ 10 в Обединеното Кралство, изкачвайки 7-ма позиция. Групата решава да издаде тези песни заедно с няколко б-сайда в албум – Japanese Whispers, дизайнът на който е направен от Смит. Албумът първоначално е предназначен само за японския пазар, но в последствие по решение на звукозаписната компания е издаден в целия свят. Същата година Смит е на турне със Siouxsie & The Banshees, като участва и в албума им Hyaena, както и в концертния Nocturne. По същото време излиза Blue Sunshine – албумът на The Glove, проект на Робърт и басиста на The Banshees Стивън Северин (Steven Severin).
През 1984 г. The Cure издават The Top – като цяло психиделичен албум, в който Смит свири всички инструментали с изключение на барабаните и саксофоните, съответно изсвирени от Анди Андерсън (Andy Anderson) и Порл Томпсън (Porl Thompson). Албумът достига до 10-то място в Обединеното Кралство и е първия им студиен албум, който успява да влезе в Billboard 200 в САЩ, изкачвайки се до 180 място. Групата тръгва на турнето “Top Tour” в състав Смит, Томпсън, Андерсън и продуцента и басист Фил Торнейли. Първият им лайф-албум – Concert, излиза по-късно същата година. В края на турнето Андерсън е уволнен, като неговото място заема Борис Уилиамс (Boris Williams). Торнейли напуска и на мястото му се завръща Саймън Галъп, който междувременно свири в групата Fools Dance. Въодушевен от завръщането на Галъп, Робърт Смит обявява пред Мелъди Мейкър: “Отново сме банда!”.

През 1985 г. новата формация в състав Смит, Толхърст, Галъп, Томпсън и Уилиамс издава The Head On The Door. Албумът изкачва 7-мо място в Обединеното Кралство и е първия пробив на бандата на американския пазар, благодарение на песни като In Between Days и Close To Me. След последвалото световно турне, през 1986 г. бандата издава компилация в няколко формата и вариации на заглавието – Standing On A Beach, Staring At The Sea, Staring Аt Тhe Sea: The Images.
Популярността на The Cure продължава да расте както в Европа (най-вече във Франция, Германия и страните от Бенелюкс), така и в САЩ (последното им участие в Лос Анжелис завършва трагично със самоубийството на един от феновете им).

През 1987 г. The Cure издават двойния албум Kiss Me, Kiss Me, Kiss Me, който достига до 6-то място в Обединеното Кралство, топ 5 в няколко европейски държави и 35-то място в САЩ (където е обявен за платинен). Третият сингъл от албума – Just Like Heaven, е най-успешния сингъл до този момент в САЩ, като е и първия им пробив в топ 40. След излизането на албума, групата предприема успешното Kiss Tour. Страстта на Лол Толхърст към алкохола му пречи да се представя успешно по време на турнето и често се налага кийбордиста на Psychedelic Furs – Роджър О’Донъл (Roger O’Donnell) да заема мястото му.

Нов албум и световен успех (1989–2002)

През 1989 г. The Cure издават албума Disintegration, с който се завръщат към тъмния облик от ранните си години. Disintegration е най–високо изкачилият се албум на групата в Обединеното Кралство, влизайки в класацията под номер три. Албумът също така достига до внушителната 12-та позиция в чартовете в САЩ, където се задържа дълго време и така спомага за увеличаването на популярността на групата в Америка. Първият сингъл в САЩ – Fascination Street, стига до номер едно в класацията American Modern Rock, но бързо е засенчен от третия им сингъл там – Lovesong, който достига до номер две в класацията за поп музика (единственият им сингъл, който пробива в топ 10). Към 1992 г. са продадени повече от 3 милиона екземпляра от албума.
По време на записите на Disintegration групата поставя пред Смит ултиматум – или Толхърст ще напусне бандата, или останалите ще го направят. През февруари 1989 г. напускането на Толхърст е официално оповестено в пресата и Роджър О’Донъл става пълноправен член на The Cure. Смит обяснява уволнението на Толхърст с неспособността му да репетира с другите и с продължаващите му проблеми с алкохола. Тъй като Толхърст е все още част от групата по време на записите на Disintegration, на обложката на албума е отбелязан като свирещ на “други инструменти”. Единственият член на групата, който е в нея от самото начало, остава Робърт Смит.
The Cure тръгват на Prayer Tour, което включва някои от най–дългите представления на групата за всички времена. Финалният им гиг на Уембли на 24 юли (оповестен от Смит като “може би последното ни шоу”), продължил повече от 3 часа и половина. През май 1990 г. Роджър О’Донъл напуска бандата и Толхърст предлага дългогодишния си познат Пери Бамонте (Perry Bamonte) като негов заместник. През ноември The Cure издават колекция от ремикси, наречена Mixed Up, която в последствие е остро критикувана. Смит споделя, че е очаквал подобна реакция, но решил да издаде албума така или иначе. През 1991 г. The Cure печелят наградата BRIT за най-добра група.
Същата година Лол Толхърст предявява иск пред съда за дължими плащания от страна на Робърт Смит и Fiction Records, както и претенции върху името “The Cure”. Делото приключва в полза на Робърт Смит. След кратка почивка от съдебния процес, бандата се отправя към студиото за записите на следващия си албум, излязъл през 1992 г. Wish достига номер 1 в Обединеното Кралство, номер 2 в САЩ и донася международни хитове като High и Friday I’m In Lovе. Бандата прави Wish Tour и издава два лайф-албума – Show (септември 1993) и Paris (октомври 1993). Като промоционален материал е издадена ограничена колекция наречена Lost Wishes, която съдържа инструментални изпълнения от Wish. Приходите от четирите песни, които включва колекцията, отиват за благотворителност.
Порл Томпсън взима решение да напусне бандата през 1993 г, за да свири с Робърт Плант (Robert Plant) и Джими Пейдж (Jimmy Page) от Led Zeppelin и Бамонте заема водещото място като китарист. Бандата записва кавър на Джими Хендрикс (Purple Haze) за трибют албума на Хендрикс. Уилямс напуска бандата и е заменен от Джейсън Купър (Jason Cooper).
Записите по следващия албум започват през 1994 г. само със Смит и Бамонте. Двойката е подкрепена от Галъп (който се възстановява от психически проблеми) и Роджър О’Донъл, който е помолен да се присъедини отново към края на 1994 г. Wild Mood Swings излиза през 1996 г. и се превръща в техния най-зле продаван албум от The Top насам. Първите два сингъла – The 13th и Mint Car, не успяват да превземат класациите в Обединеното Кралство, последвалите Gone! и Strange Attraction също не са успешни. В началото на 1996 г. The Cure свирят на няколко фестивала в Южна Америка, след което тръгват на световно турне в подкрепа на албума си. През 1997 г. излиза Galore, който съдържа всички сингли на групата, издадени в периода 1987-1997, както и новия сингъл Wrong Number, с участието на дългогодишния китарист на Дейвид Боуи (David Bowie) – Рийвс Гейбрълс (Reeves Gabrels). През 1998 г. групата участва в саундтрак-албума на The X-Files: Fight The Future, както и в трибют албума на Depeche Mode – For The Masses с кавър на World In My Eyes.

След излизането на Wild Mood Swings и Galore, Робърт Смит отново е обзет от мисли за наближаващия край на The Cure. Това го провокира да иска албум, който да отразява по-сериозната страна на бандата. Номинираният за Грами албум Bloodflowers е издаден през 2000 г. след отлагането му през 1998 г. Албумът според Смит е третият от трилогията, заедно с Pornography и Disintegration. Бандата тръгва на девет месечно турне, наречено Dream Tour, посетено от повече от един милион души по целият свят. През 2001 г. The Cure напускат Fiction и издават албума си Greatest Hits, който е придружен от DVD. Групата е хедлайнер на 12 големи музикални фестивала през годината, а в допълнение изнасят и няколко концерта в последователни вечери на Tempodrome в Берлин, на които изпълняват целите албуми Pornography, Disintegration и Bloodflowers. Тези изпълнения са издадени под името Trilogy на DVD през 2003 г.

Съвременни години (2003–настояще)

През пролетта на 2003 г. The Cure подписват с Geffen Records. През 2004 г. издават нов четворен диск за Fiction Records, озаглавен Join the Dots: B-Sides And Rarities (The Fiction Years). В него са включени седемдесет песни (от които няколко неиздавани) и книга със 76 цветни страници със снимки, биография и цитати, опаковани в твърди корици. Албумът се класира на 106 място в Билборд 200. Групата издава своя дванадесети албум The Cure за Geffen Records през 2004 г. Албумът е продуциран от ню-метъл гуруто Рос Робинсън (Ross Robinson) и дебютира в топ 10 от двете страни на Атлантика през юли 2004 г. (топ 30 в Австралия). За промоцията на аблума бандата е хедлайнер на Arts Festival на 2-ри май същата година.
Хедлайнери са също и на Curiosa Concert Tour в Южна Америка, заедно с групи като Interpol, The Rapture и Mogwai на основната сцена и Muse, Scarling и Melissa Auf Der Maur на втората сцена.

През 2004 г. The Cure получават признанието MTV Icon. На церемонията различни групи изпълняват техни кавъри: AFI (Just Like Heaven), Вlink-182 (A Letter To Elise), Razorlight (Boys Don’t Cry) и Deftones (If Only Tonight We Could Sleep). Водещ на церемонията е Marilyn Manson.

В периода 2004-2006 г. са преиздадени ранните албуми на групата. Всеки един от тях е представен във формат Deluxe Edition, включващ бонус диск с предимно неиздаван материал като демота и лайф изпълнения. Всички студиини албуми до Bloodflowers са предвидени за преиздаване през 2004 г, но лейбълът не успява да се справи със срока и първата партида (1979-1982) е забавена до късната 2004 г. Издаването на втората партида (1983-1987) е в списъка за юни/юли 2006 г, но излиза през август.

През май 2005 г. Роджър О’Донъл и Пери Бамонте напускат бандата. Останалите членове (Робърт Смит, Саймън Галъп и Джейсън Купър) правят няколко участия като трио преди да оповестят, че Порл Томпсън ще се завърне в бандата за летните участия, включващи Live 8 на 2-ри юли. По-късно същата година The Cure записват кавър на песента на Джон Ленън Love за благотворителния албум на Amnesty International – Make Some Noise. През декември излиза лайф DVD – The Cure: Festival 2005.

През 2006 г. групата започва записите на 13-тия си студиен албум, който се очаква да излезе през пролетта на 2008 г.

Дискография
Албуми

Three Imaginary Boys (1979)
Seventeen Seconds (1980)
Faith (1981)
Pornography (1982)
The Top (1984)
The Head On The Door (1985)
Kiss Me, Kiss Me, Kiss Me (1987)
Disintegration (1989)
Wish (1992)
Wild Mood Swings (1996)
Bloodflowers (2000)
The Cure (2004)

Сингли

Killing An Arab (1978)
Boys Don’t Cry (1979)
Jumping Someone Else’s Train (1979)
A Forest (1980)
Primary (1981)
Charlotte Sometimes (1981)
The Hanging Garden (1982)
Let’s Go To Bed (1982)
The Walk (1983)
The Upstairs Room (1983)
The Lovecats (1983)
The Caterpillar (1984)
In Between Days (1985)
Close To Me (1985)
Why Can’t I Be You? (1987)
Catch (1987)
Just Like Heaven (1987)
Hot Hot Hot!!! (1988)
Lullaby (1989)
Fascination Street (1989)
Lovesong (1989)
Pictures Of You (1990)
Never Enough (1990)
Hello I Love You (1990)
High (1990)
Friday I’m In Love (1992)
A Letter To Elise (1992)
Sideshow (1993)
The 13th (1996)
Mint Car (1996)
Gone! (1996)
Strange Attraction (1996)
Want (1996)
Dredd Song (1997)
Wrong Number (1997)
Cut Here (1997)
The End Of The World (2004)
Taking Off (2004)
Alt. End (2004)