Deutsch-Amerikanische Freundschaft – Студио А

Deutsch-Amerikanische Freundschaft

От  | 

Deutsch-Amerikanische Freundschaft, по-известна със съкращението D.A.F., е емблематична електропънк група от т.нар. “нова немска вълна”, създадена в Дюселдорф през 1978г. Нейни създатели са Габриел Делгадо-Лопес (Gabriel Delgado-López) – вокали, Робърт Горл (Robert Görl) – удърни, перкусии и електронни музикални инструменти, Курт Далке (Kurt Dahlke) – също занимаващ се с електронни инструменти, Михаел Кемнер (Michael Kemner) – бас китара и Волфганг Шпелманс (Wolfgang Spelmans) – китара. През 1979г Курт Далке е заменен от Кристиан Хаас (Christian Haas) – електронни инструменти, бас, саксофон). Името на групата се превежда като “Немско-Американска дружба” и иронизира съществуващата по онова време източно-германска организация за “Немско-Съветска дружба”.

Известно време съществуват слухове, че името на групата всъщност се отнася до Deutsche Arbeitsfront (нацистка трудова организация), но стилът на групата е по-скоро антиполитически и дори нихилистки, като повечето им текстове се отнасят до доста земни, материални въпроси. Обикновено са описвани като пънк група развила се към електронната музика.

Целият първоначален състав на групата участва само в първия албум, който е доста разнообразен стилово. В песните от Die Kleinen und die Bösen са ключени траш китари, остри, стържещи електронни звуци, гръмовни барабани, а вокалите на Габриел са във вид на крясъци и вой. Този първи албум е приет крайно благосклонно от Британската преса и веднага печели на групата култов статус в Обединеното кралство.

Постепенно звукът на групата се оформя и преминава към по-минималистичен стил с по-доминиращи ритми. В поцеса на музикално развитие и израстване става ясно също, че многолюдният й състав не е най-добрият вариант за D.A.F. Ето защо Габриел и Робърт се разделят с останалите членове и продължават като творечско дуо. Последващата продукция на проекта вече включва много повече елктроника, вокалите еволюират от абстрактни писъци в много директен, ритмичен вокален стил, а концертните изпълнения на двамата са толкова емоционално заредени, че на един в концерт в Дюселдорф през 1980г се налага полиция да усмирява развълнуваната публика.

Вторият дългосвирещ албум на групата, Alles ist gut, е записан изцяло от Габриел и Робърт и представя вече очертаната типична за D.A.F. музикална формула. Робърт изпълнява удърните партии, които са доста прости и изчистени, но включват умишлени леки вариации и разминавания, така че да не звучат сякаш са изсвирени от робот. Габриeл продължава да се занимава с вокалните изпълнения. Освен барабаните, единственият друг инструмент, който използват за записите на този албум е синтезатор Korg MS-20, обикновено привеждан в действие с помощта на 16степенен аналогов секвенсер. Друга типична за групата характеристика е използването на единична, подредена от секвенсера линия за всяка песен, като дадената секвенция служи едновременно като музикален акомпанимент и баслиния. Отличен пример за тази практика е песента Der Mussolini. В други песни пък, например в заглавната, някои от тоновете на секвенцията са умишлено зададени фалшиво, макар и със съвсем леко разминаване.

Споменатата Der Mussolini е вероятно най-емблематичната и известна песен на D.A.F. Песента е мрачно саркастична с пулсиращ ритъм, а текстът й е достатъчно циничен, за да предизвика незабавно скандал сред лишените от хумор представители на немските либерални среди. Въпреки че текстовете им често звучат сякаш са пародии на популярни изрази и хора, двамата музиканти твърдят, че сарказмът им не е насочен умишлено към конкретна цел или конкретен човек. Според тях Der Mussolini, както и Sato-Sato са песни, свързани с увлечението на Габриел по звука на определени специфични думи и не носят по-сериозно послание.

Като цяло песните от този втори албум умело балансират между дълбоко човешката емоция на мъжкия глас, бездушната роботика на секвенсера и барабаните, които се вписват някъде между тях. В една от песните, Der Räuber und der Prinz, е използван и ксилофон, чийто зловещ звук навява невесели спомени от детството. Албумът Alles ist gut получава наградата Schallplattenpreis, връчвана съвместно от Немската Фоно-Академия и Немската звукозаписна индустрия.

След като уверено поемат по пътя на безкомпромисния минималистичен поп, D.A.F. продължават да го прилагат и в следващите си два албума, Gold und Liebe и Für immer докато, както се изразява един британски журналист, не изчерпват всички възможности на 16степенния секвенсер. Оказва се, че рамките на тези възможности варират от нещо, което напомня ритъм и блус до микротоналното изпълнение на парчета като Im Dschungel der Liebe (от Für immer) и Knochen auf Knochen – Б-страна на сингъла Sex unter Wasser. Тези три албума – Alles ist gut, Gold und Liebe и Für immer – са продуцирани от Конрад Планк, добре познат с новаторската си работа за минималистични Krautrock групи, както и въобще с елекро-поп експериментите си от 80те години.

След Für immer, D.A.F. се разделят за почти двадесет години, през които двамта развиват соло кариерите си, като само за кратко се събират през 1985г, когато записват 1st Step to Heaven – техният единствен англоезичен албум. Тази голяма дистанция във времето дава възможност да се изясни историческиската зничимост на тяхната работа. Легендарният радио водещ Джон Пийл (John Peel) дори ги нарича “Кръстници на техното”.

Робърт и Габриел подновяват работата си през 2003г, като стилът на новия им албум Fünfzehn neue D.A.F. Lieder е комбинация от класическия звук на D.A.F., подуциран от Планк и техно елементи, привнесени от соло кариерата на Робърт. Барабаните са заменени с по-чисти електронни ритми, но синтезаторът MS-20 и, разбира се, гласът на Габриел, остават непроменени.

Текстовете, които Габриел е писал за D.A.F. през годините варират от сардонично отразяване на идeологии и политическо насилие до навлизане в чисто физическия, на моменти откровено брутален аспект на сексуалността. Той е дете на испански емигранти в Германия и израства сред ерата на политически разделената германска реалност. Ето защо е съвсем наясно с особеностите на Западно Германското общество и изобщо не се трогва от обвиненията, че думите му са твърде провокативни.

Като тип изпълнители и медийни личности, D.A.F., както и нюйоркчаните Suicide, са едни от предшествениците на доста популярните след време техно-поп дуети като Pet Shop Boys и Soft Cell. Характерно за всички тях е, че вокалистът винаги изглежда по-отворен и на него се пада общуването с публиката и медиите, а вторият член на проекта, който свири на електронните инструменти, изглежда по-тих и резервиран. Що се отнася до външния вид на D.A.F., през годините след Alles ist gut до 1st Step to Heaven, те си създават доста хомоеротичен образ, включващ, черна кожа, мускули, космати гърди и запотени тела.

Второто поредно събиране през 2003г също не води до трайно продължаване на работата на дуета. В началото на 2007г немските организатори на ЕВМ събития, Electric Tremor, ангажират Робърт за единично ексклузивно изпълнение на материали на D.A.F. Вместо Габриел обаче като вокалист се изявява Торалф Дитрих (Thoralf Dietrich). Затова и двамата се представят с промененото име DAF.Partei. За събитието Робърт използва оригиналните записи, направени в началото на 80те, а събитието се състои клуб Dessau.

Дискография

Албуми

Die Kleinen und die Bösen (1980)
Alles ist gut (1981)
Gold und Liebe (1981)
Für Immer (1982)
1st Step to Heaven (1986)
D.A.F. (1988)
Die Kleinen und die Bösen (1990)
Alles ist gut (1998)
Für Immer (1998)
Gold und Liebe (1998)
Ein Produkt der Deutsch-Amerikanischen Freundschaft (2000)
Fünfzehn neue D.A.F. Lieder (2003)

Сингли

Ein Produkt der Deutsch-Amerikanischen Freundschaft (1979)
Kebabträume / Gewalt (1980)
Goldenes Spielzeug (1981)
Sex unter Wasser (1981)
Der Mussolini (1981)
Der Räuber und der Prinz / Tanz mit Mir (1981)
Liebe auf den ersten Blick (1981)
Der Mussolini (1981)
Kebab-Träume (1982)
Kebab-Träume (1982)
Verlieb Dich in Mich / Ein bisschen Krieg (1982)
Absolute Body Control (1985)
Brothers (1985)
The Gun (1987)
Der Mussolini / Der Räuber und der Prinz (1987)
Liebe auf den ersten Blick ’88 Remix (1988)
Verschwende deine Jugend / El Que (1989)
Der Mussolini (1998)
Der Sheriff (Anti-Amerikanisches Lied) (2002)